На днешния ден през 1819 г. е роден Евлоги Георгиев Недев, български предприемач, смятан за най-богатия български търговец и банкер от края на XIX век. Той прекарва по-голямата част от живота си (60 г.) в чужбина, но не престава да се чувства дълбоко свързан със съдбата на своя народ. Заедно с брат си Христо Георгиев участват в множество благотворителни инициативи със значителни суми.
Христо Георгиев е роден в Карлово. Учи при Райно Попович в родния си град, а след това в Пловдив, като след приключване на образованието си учителства известно време в Карлово. През 1837 г. той заминава за Галац, където двамата братя на майка му – Христо Пулиев и Никола Пулиев, имат фирма за търговия с ориз. На 1 март 1839 г. тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влага 68 000 гроша, Никола – 50 000, а Евлоги – 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо. В първите години те продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на ХIХ век братята започват сътрудничество с гръцката фирма "Теолого" в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром. Братята откриват и тайните на банкерството – следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от приходите им са от банкови операции. Ако сравним капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000 гроша) и 1878 г. (11 631 000 гроша), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти. При смъртта на Евлоги състоянието му е 23 милиона.
Поетът Христо Ботев е роднина с братя Георгиеви по майчина линия, но въпреки всички трудности по време на живота му в Румъния не се обръща към тях за финансова помощ.
През 1880 година Евлоги Георгиев е избран за депутат във II Обикновено народно събрание, но изборът му е касиран, тъй като не е български, а руски гражданин.
В продължение на много години Евлоги Георгиев подпомага издръжката на бедни ученици в чужбина, различни дружества, читалища, народополезни движения, училища и други.
Венец на филантропската му дейност е сградата на Софийският университет. Откритото през 1888 г. първо и единствено Висше училище в Княжество България се нуждае от собствен дом. През 1896 г. той подарява на българската държава 800 хил. лв за построяване сграда на университета и предоставя парцел от 10 134 кв. м в центъра на София (на стойност 200 хил. лв).
В завещанието си Евлоги Георгиев пише: "Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно". С прагматизма на делови човек той знае, че просперитетът на българското общество е немислим без висше училище, в което да се преподават предмети "преимуществено от положителните науки с приложение към индустрията". За тази цел той дава 6 млн. лв. от цялото си състояние и с дохода от тях да се основе и поддържа такова училище.
Съдебният процес около оспорването на завещанието му забавя създаването на Висше училище, каквото предвижда член 13 от завещанието на Евлоги Георгиев. През 1896 той е дарил 800 хил. лв. и място от 10.5 дка на улиците "Дондуков" и "Цариградско шосе". Желанието му било училището да се казва "Евлоги и Христо Георгиеви от Карлово".
Едва през 1934 г. от създадения от Евлоги Георгиев фонд най-напред е построен днешният ректорат на Софийски университет, а след това се построяват и другите две крила. Пред парадния му вход стоят бронзовите фигури на двамата братя, дело на скулптура Кирил Шиваров.
С дарени от Евлоги Георгиев средства е построено и средно техническо училище и фабрика за вълнени платове в родния му град Карлово.
Христо умира твърде млад – едва на 48 г. през 1872-а, а Евлоги продължва общото им дело чак до края на дните си. Евлоги и Христо Георгиеви са погребани в гробището Белу в румънската столица Букурещ, а гробницата им е призната за архитектурен паметник от румънската държава.
