Правителствената криза е напомняне, че корупцията по високите етажи на властта и насилието могат да разлюлеят дори привидно стабилни държави. Това е позиция на Леонид Бершидски – коментатор за Европа в агенция "Блумбърг". Бершидски е основател на руския бизнес всекидневник "Ведомости" и на уебсайта за лични мнения Slon.ru.
Коментарът на Бершидски за олигарсите, който публикуваме по-долу, е лична позиция и не ангажира редакционния съвет на "Блумбърг".
Правителствената криза в Малта – един от най-малките членове на Европейския съюз, показва, че олигарсите, които купуват политическо влияние и които могат да направят почти всичко, включително и убийство, за да не бъдат заловени, не са само пост-комунистическо явление.
Кризата избухна две години след като разследващият журналист Дафне Каруана Галиция бе взривена в автомобила си на 16 октомври 2017-а. През ноември заподозрян за посредничество в убийството бе арестуван по несвързани с него обвинения. Той предложил да предостави информация по случая и в замяна да получи условно помилване от президента. През миналата седмица, броени дни след предложението, властите в Малта арестуваха във връзка с убийството един от най-богатите бизнесмени на държавата – Йорген Фенех, точно когато той се опитвал да избяга с яхтата си. Фенех, на когото все още не са предявени обвинения, бе пуснат под гаранция на 26 ноември. (Бел. ред. – В ранното утро на 29 ноември правителството на Малта информира, че е отхвърлило молбата за имунитет на Фенех. А вечерта на 28 ноември бизнесменът се яви със силна полицейска охрана в съда и внесе молба до президента да вземе решение за помилването му срещу информация за подалите оставка министри Кийт Скембри и Конрад Мици и за замразилия участието си в кабинета Крисчън Кардона).
Бизнес интересите на Фенех са разнообразни и обхващат недвижими имоти, хотели, казина, енергия и кораби. Tumas Group, която той ръководеше до неотдавна, е собственик на най-високата сграда в Малта (Portomaso Business Tower). Друга компания, с която е свързан, пък притежава концесия за управление на пристанището на Валета. Tumas е и сред собствениците на компания ElectroGas Malta, избрана да построи и да ръководи правителствения енергиен проект за електроцентрала, работеща на втечнен природен газ, предназначена да понижи цените на енергията в страната.
Каруана Галиция е проявявала интерес към този проект, вкарващ контролираната от правителството компания за комунални услуги Enemalta в дългосрочен договор за покупка на гази и на електроенергия от ElectroGas. През февруари 2017-а журналистката публикува странен пост в блога си, свързващ четирима политици на Малта – премиерът Джоузеф Мускат, началникът на канцеларията му Кийт Скембри, министърът на туризма Конрад Мици и бившият министър и еврокомисар Джон Дали – с компания от Дубай, наречена 17 Black. По-късно през същия месец тя споменава отново дружеството като "фирмата, която тези мошеници използват, за да вкарват и изкарват пари от Дубай".
След убийството на Каруана Галиция други журналисти продължават делото й и съобщават, че 17 Black е основана с цел да прави плащания на компании от Панама, собственост на Скембри и Мици. А през 2018-а Фенех бе посочен като собственик на 17 Black.
Корумпираните политици на Малта
На 26 ноември Скембри и Мици подадоха оставки след като полицията прояви особен интерес към връзките им с Фенех. (Бел. ред. – В късните вечерни часове на 28 ноември полицията на Малта съобщи, че е освободила арестувания на 25 ноември Скембри и разследващите вече не проявяват интерес към него). Икономическият министър и заместник председател на управляващата Партия на труда – Крисчън Кардона, обяви, че временно замразява участието си в правителството до приключване на следствието. Всичките политици отричат категорично да са извършили нещо нередно. Мускат, който оцеля след вот на доверие в партията си на 25 ноември, е решен да остане на поста си. Решението бе атакувано от демонстранти на 26 ноември, които хвърляха яйца и монети по антуража му и настояваха той да си отиде.
Мускат би трябвало да получи ценен съвет да последва примера на словашкия премиер Роберт Фико, който миналата година подаде оставка без да изчака резултатите от разследването на убийството на разследващия журналист Ян Куциак и на годеницата му Мартина Кушнирова. По-късно въпросното проучване се насочи към олигарха Мариан Кочнер, който през март тази година бе обвинен като поръчител на убийствата. Той пледира невинен. Оставката на Фико обаче позволи на партията му (Социалдемократическата партия на Словакия) да остане на власт въпреки широките връзки на Кочнер с политици от нея. Което изобщо не означава, че тя ще спечели изборите през 2020-а. Просто защото разкритията от съдебния процес срещу Кочнер, който започва през идния месец, може да подхрани охолно публичното недоволство.
Словакия и Малта се присъединиха към Европейския съюз през 2004-а като предполагаеми добре функциониращи либерални демокрации и пазарни икономики. От тях само Словакия е пост-комунистическа страна, но и в двете знаковите убийства на разследващи репортери разкриват стряскащата степен на проникване на олигарсите в държавните структури. Преходът от планова икономика не е предпоставка за появата на могъщи бизнесмени, които трупат богатство благодарение на тесните си връзки с официални представители на правителствата. Включването в ЕС пък изобщо не може да попречи на олигарсите да получат огромни състояния и власт.
Шокиращите случаи на убийствата на Каруана Галиция и на Куциак са, за щастие, редки. Но ако борещите се с корупцията репортери не са убити в Италия,във Франция, в Германия и други "стари" членове на ЕС или в САЩ, това не означава, че тези държави са имунизирани срещу срастване на могъщите хора с държавната власт. Дори по някакъв начин травмата от убийствата помагат на засегнатите страни да се очистят от покварата. И дори в смъртта си журналистите продължават да играят ролята на борци срещу злото. Навсякъде по света корупцията просто продължава да трови обществото. И онова, което се случи в Малта и в Словакия, може да застигне и всяка друга "стабилна" икономика, която се гордее с демократичните си институции и със стриктните правила, по които си взаимодействат правителствата и бизнеса.
