В очакване 2020-а да е годината, в която глобалното стопанство най-накрая ще тръгне сигурно нагоре, си заслужава да се държат под око тайванския долар и южнокорейския вон, съветва макростратегът за развиващите се пазари Саймън Флинт, който сътрудничи на агенция "Блумбърг". Проучване на медията,включващо девет валути на развиващите се стопанства показва, че именно посочените две вдъхват надежди за най-високи финансови постижения, основаващи се на тясната им връзка със световния растеж (0.77 коефициент на корелация за тайванския долар и 0.51 за вона), с китайския подем (съответно 0.56 и 0.29) и с доходността на щатските ДЦК (0.38 и 0.39), наблюдавана през последните пет години. Да припомним, че коефициентите на корелация се движат в диапазона от минус едно до плюс едно, като перфектната положителна връзка се измерва с плюс едно, а перфектната отрицателна – с минус едно.
Индийската рупия също има сравнително тясна връзка с глобалния растеж (0.51 коефициент на корелация), но всяко увеличение на доходността на американските дългови книжа ще компенсира в значителна степен това положително влияние заради отрицателната корелация (минус 0.24) с рупията.
Филипинското песо, което е най-печелившият играч от региона през това тримесечие, е с най-малки изгледи за успех през 2020-а заради отрицателната му корелация (минус 0.35) и с глобалния подем и с доходността на щатските ДЦК (минус 0.65).
Признаците за напредък в потушаването на американско-китайските търговски препирни и подобрението на световните икономически показатели повишават увереността, че най-лошото е отминало след най-силното за последното десетилетие забавяне на глобалното стопанство. Вълната от лихвени редукции на централните банки също помага, защото по-щедрата парична политика стимулира рисковите активи.
Все пак, сравнително високата пазарна оценка на тайванския долар може да ограничи потенциала му за поскъпване.
Ако пък китайската икономика продължи управляемото си забавяне, много вероятно е то да окаже потискащ ефект върху регионалните валути, особено на индийската рупия, тайландския бат и сингапурския долар, които са със сравнително висока чувствителност към стопанската активност на Китай.
Евентуално увеличение на щатските лихвени проценти ще е пагубно за филипинското песо и за рупията заради високата им отрицателна корелация с доходността на американските ДЦК.
Въпреки растящия оптимизъм за глобалното стопанство, не трябва да се пропуска и риска от нов спад, който със сигурност ще навреди на азиатските валути. Негативно влияние върху пазарите през идната година ще окаже и ново нагнетяване на търговско напрежение, намаление на потреблението на щатските домакинства или неизвестността по отношение на отражението на евентуално следизборно премахване на данъчните облекчения, въведени от президента Доналд Тръмп.
