Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Многомесечните терзания на финансовата публика дали САЩ и Китай ще подпишат споразумение като че ли нямат край. САЩ и Китай бавно и мъчително, в продължение на многомесечни усилия се приближаваха до постигането на споразумение и точно когато се очакваше то да бъде парафирано, Тръмп подписа не него, а текст със статута на Закон, подкрепящ протестиращите в Хонконг. С този акт той увеличи безпокойството на пазарите и попари оптимистичното настроение на инвеститорите. Така завърши 1567 серия от петия сезон на Американо-китайската сапунка. Очаквайте продължение.
Другата, следена с интерес от финансовата публика сапунка, наречена Брексит, вече позагуби от блясъка си, но все още има почитатели. Точно когато всичко изглеждаше ясно и датата беше насрочена всичко се обърка. Хаосът около Брексит се задълбочава и едва ли ще намери решение до Коледа, така както му се иска на Борис Джонсън. Той насрочи избори за нов парламент на 12 декември, като се очаква след това да получи комфорта да прокара исканата от него законодателна рамка. А дано, ама надали.
На този фон излизат все по-убедителни данни за възстановяване на американската икономика. Брутният вътрешен продукт на САЩ отчита по-голямо повишение от очакваното. Производствената активност също бележи импулс за подобрение. Увеличение има както при новите поръчки, така и новооткриващите се работни места. Търговията на дребно се съживява, а с това се събуждат и инфлационните процеси. В поднебесната империя обаче ситуацията не изглежда така благоприятна. Индустриалното производство се понижава с повече от предвижданото, водейки след себе си понижение на цените и влошаване на вътрешното потребление.
Приповдигнатото настроение на пазарите беше попарено, но не бе сломено. Умереният оптимизъм надделя и успя да повиши нивата на водещите борсови индекси. Щатски индекс Down Jones Industrial Average дори достигна нов исторически връх от 28 175 пункта, което е увеличение с 1.25% спрямо предишната седмица . Немският DAX също се повиши, но с по-скромните 0.8 на сто.
Безпокойството за състоянието на световната икономика все пак останаха и купувачите надделяха над продавачите на държавните ценни книжа, приемани за убежище при неспокойни пазарни периоди. Цените на 10-годишните американски книжа се повишиха умерено с 20 цента, а тези на Германия – с 50 евроцента. Полските и румънските 10-годишни държавни облигационни емисии също отчетоха умерено повишение от по 30 евроцента.
Успехът на българските еврооблигационни емисии беше миксиран. Най-дългосрочната ни книга – с падеж 2035 г., отчете ръст от 16 евроцента. Доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, се понижи с един базисен пункт и вече е 0.94% на годишна база. Останалите ни емисии обаче се задържаха на нивата отпреди седмица. Тези с падежи 2028 г. и 2027 г. се договарят отново при 0.14% и 0.12% годишно. За поредна седмица книжата с падеж през 2024 г., 2023 г. и 2022 г. "носят" отрицателна доходност от минус 0.05%, минус 0.08% и минус 0.18% на годишна база.
Ликвидността в банковата ни система продължава да е повече от отлична и да тежи на доходността на книжата ни, търгувани на вътрешния вторичен междубанков пазар. Покупката на най-дългосрочната ни емисия с падеж през 2039 г. би донесла 1.34% на годишна база. Доходността на книжата ни с падеж 2029 г. се понижи с две базисни точки до 0.26% на годишна база. Емисиите ни с падежи след пет и три години се котират при точно 0.00% и минус 0.2% на годишна база.
