На днешния ден можем да си спомним за предприемача Вернер фон Сименс. Той е роден на 13 декември 1816 г. в Ленте, близо до Хановер (Германия).
Вернер фон Сименс (Ernst Werner Siemens) е немски инженер и изобретател, основател на фирмата "Сименс". За заслугите му в областта на електротехниката, единицата за електричната проводимост е наречена на негово име – сименс (S).
Вернер Сименс завършва с отличие гимназията "Катаринеум" в Любек, а след това и артилерийското инженерно училище в Магдебург. Той служи в артилерийските работилниците в Берлин, където се занимава с изобретателство и научни опити.
През 1845 г. той става един от най-забележимите млади учени в наскоро образуваното Физическо общество в Германия и още през следващата година е командирован в комисия на Генералния щаб за подготовка внедряването на електрическия телеграф.
Вернер Сименс открива динамоелектричния (електродинамичен) принцип, и се счита за основател на съвременната електротехника, особено в областта на електроенергетиката. През октомври 1847 г. той заедно с механика Йохан Георг Халске основават в Берлин фирмата за строеж на телеграфни линии Telegraphenbauanstalt Siemens & Halske (S&H) Тя се занимава освен с електротелеграфия и с точна механика и оптика, а също и с електромедицински апарати. От нея произлиза и днешната Siemens AG.
През 1849 г. фирмата S&H построява първата в Германия телеграфна линия Берлин – Франкфурт на Майн.
Започвайки от 1853 г., фирмата строи много телеграфни линии в Русия, като свързва Санкт-Петербург с Кронщат, Хелзинки, Варшава, Рига, Талин.
Вернер Сименс, като съчетава научните изследвания и изобретателската дейност с конструкторски разработки, внедрява в производството много нови и усъвършенствани изделия. Само на 35-годишна възраст Сименс влиза в редиците на световно признатите авторитети в областта на електротехниката.
През 1868-1870 г. фирмата S&H участва в построяването на Индоевропейската телеграфна линия Лондон – Калкута с дължина 11 000 километра. Един от участъците на тази линия (през Кавказ) е построена на железни стълбове и е работила от 1871 до 1931 година.
В началото на 70-те години на XIX век S&H построява кабелния кораб "Фарадей", снабден с усъвършенствана кабелополагаща машина. През 1874 г. с него се полага трансатлантически телеграфен кабел с дължина 5700 км, свързващ пряко Ирландия и САЩ (и така заобикаля остров Нюфаундленд, който в предишни опити за полагане на такъв кабел е служел за междинна точка).
През юли 1874 г. Сименс е приет за член на Пруската академия на науките.
Почти всички успехи на предприятието на Вернер Сименс се дължат на изследователските и изобретателски способности на своя ръководител. Той отхвърлял всичко, което не е всестранно разгледано от теоретична гледна точка и не е потвърдено експериментално.
През 1879 г. фирмата S&H представя на берлинската промишлена изложба първата електрическа жп линия, а през 1880 г. на изложба в Манхайм – първия в света електрически асансьор. През следващата година фирмата построява първата електрическа трамвайна линия в покрайнините на Берлин. През 1882 г. започва пробна експлоатация на създадения от Сименс електромот по първата в света тролейбусна линия.
Сименс прави много за развитие на немската и европейска електротехника. Той е инициаторът за образуването на Берлинския електротехнически съюз (1879 г.), а също е основател и председател на Патентното общество в Берлин.
Даже и терминът "електротехника" е въведен в обръщение именно от Вернер фон Сименс, като го употребява през 1879 г. в писмо до генералния директор на немските пощи Хенрих фон Стефан.
Днес "Сименс" АГ (оригиналното произношение всъщност е "Зиименс", Siemens AG) е една от най-големите технологични компании в света. Развива се в шест основни бизнес направления: комуникация и информация, автоматика и контрол, електричество, транспорт, медицина и осветление. Компанията също така има интереси във финансите, строителството, битовата техника, водопречиствателните технологии и бизнес услугите.
Централните офиси на фирмата се намират в Берлин и Мюнхен (Германия). "Сименс" АГ стъпва на Франкфуртската и Нюйоркската фондови борси през 12 март 2001 година.
В края на живота си с присъщия му дар за реално предвиждане Вернер Сименс посочва перспективата пред световната търговия и икономическото обединение на Европа: "Това може да стане само благодарение отстраняването, по възможност, на всички външнополитически митнически бариери, ограничаващи районите на продажби, оскъпяващи производството и намаляващи конкурентоспособността на световния пазар."
Вернер фон Сименс е починал на 6 декември 1892 г. в Берлин.
Освен предприемаческата си дейност, Вернер Сименс е известен и като меценат в областта на науката и културата: той подарява 500 хил. марки за създаването на Берлинска национална физико-техническа лаборатория, а благодарение на неговите усилия и парична подкрепа в Шарлотенбург се открива Физико-технически институт.
През 1877 г. в шисти, отнасящи се към късния юрски период, е открита единствена по рода си прекрасно запазила се вкаменелост на някаква изкопаема птица. Намерилият тази палеонтологична рядкост геолог-любител смятал да я продаде в чужбина, искайки за нея крупна сума пари. Като чул за тази рядка находка, Вернер Сименс веднага я купил, като по този начин я оставя в Германия. По-късно той я предава на Берлинския музей на естествознанието. Научното название на тази рядкост – Archaeopteryx Simensii ("Археоптерикс на Сименс") и до днес напомня за забележителната постъпка на Вернер Сименс.
В знак на признаване на неговите заслуги пред науката и обществото кайзер Фридрих III на 5 май 1888 г. дава на Сименс аристократическа титла и той става Вернер фон Сименс.
