Застрахователният сектор, животозастраховането и доброволното пенсионно осигуряване (с лични или други вноски) съдържат нисък риск да станат територия за пране на пари. Такова е заключението от първата за България Националната оценка на риска от изпиране на пари и финансиране на тероризма, съобщиха от Асоциацията на българските застрахователи. Документът е изготвен от постоянно действаща междуведомствена работна група, в чийто състав влизат представители на ДАНС,на МВР, на Прокуратурата,на Българската народна банка,на Комисията за финансов надзор,на Комисията за борба с корупцията, Националната агенция по приходите, Агенция "Митници", Държавната комисия по хазарта (ДКХ), Министерствата на правосъдието и на финансите.
В доклада е посочено, че ниската вероятност за изпиране на пари в застрахователния сектор се дължи на ограничените обеми на тези продукти на пазара, както и поради факта, че свързаните последствия са незначителни.
Според обобщената матрица на рисковите събития нисък риск е този, които може да се случи веднъж на пет години или още по-рядко. При ниския риск свързаната криминална среда е слаба или не съществува, a превантивните контролни механизми са силни. Също така, съществуват достатъчно ефективно възстановителни (ограничителни) контролни механизми, така че да могат да възвърнат по-голямата част от нанесената вреда. Що се касае до обема на изпи раните пари, той не надхвърля стойността на неголеми индивидуални транзакции.
В доклада за национална оценка на риска са регистрирани общо 32 рискови събития за изпиране на пари и 10 рискови събития за финансиране на тероризъм. Идентифицирани са редица икономически сектори, които обикновено се използват за изпиране на пари в различни фази. Сред тях са горивата и въгледобива, търговията на едро и на дребно, недвижимите имоти, транспорт и селско стопанство в контекста на измамите с еврофондове. Малките и средни предприятия се очертават като по-уязвими при рискове от изпиране на пари, тъй като не са обект на същия контрол от страна на държавата, на какъвто са подложени по-големите предприятия.
От браншовото сдружение припомнят още, че лицата, описани в чл. 4 от Закона за мерките срещу изпиране на пари, за които задължението за прилагане на мерки срещу изпирането на пари е възникнало до влизането му в сила, трябва да приведат вътрешните си правила в съответствие с изискванията на закона в срок до 6 месеца от публикуването на резултатите от Националната оценка на риска на интернет страницата на ДАНС,което значи – до 9 юни 2020 година.
