В сряда (12 февруари) ГЕРБ официално се отказа от идеята да забрани платформата за споделени пътувания Airbnb. Тя трябваше да бъде прокарана чрез ремонт на Закона за туризма, според който нито един собственик не може да даде апартамента си под наем, ако няма нотариално заверено съгласие на 50% от съседите си. Въпреки хепиенда обаче усещането, че това е просто отлагане на неизбежното, продължава да витае в публичното пространство. Едно, защото поправката на Закона за туризма бе написана, внесена и мина на първо четене въпреки изричното решение на Съда на Европейския съюз, според което платформата Airbnb не е брокер на недвижими имоти, а онлайн услуга. И второ – защото въпросната законодателна "туристическа" поправка бе добутана до пленарна зала без три от най-задължителните нормотворчески "реквизита" – реална финансова обосновка, съобразяване с мнението на заинтересуваните страни и оценка на въздействието…
Каква е причината за тази неистова съпротива на властимащите срещу споделената икономика? Имат ли те някакви изследвания за влиянието на този нов икономически модел върху бизнес средата в страната, върху потребителските нагласи, върху регламентираните стандарти за безопасност на работа, върху бюджетните приходи, върху събирането на статистическа информация, върху изчисляването на икономическата активност и БВП?
Това не са просто въпроси от любопитство, за да проверим доколко изобщо управляващите си правят труда да изчисляват въздействието на своите законодателни творения върху бизнес средата. Това са въпроси, по които тече сериозен дебат и в "останалата част" на ЕС, и в нормалните демокрации по света. Отрицателният им отговор означава само едно – законовите промени нямат за цел да направят средата по-предвидима и благоприятна за икономическите агенти и гражданите, а обслужват интересите на хотелиерското и транспортното лоби.
Размер и очакван растеж на споделената икономика
Споделената икономика се разраства изключително бързо. Според различни оценки, нейният размер се очаква да скочи до… 335 млрд. щ. долара през 2025 година. Нищо, че през 2013 г. е бил едва 15 млрд. щ. долара. Това е очакван ръст от 25 пъти, който ще изравни дяловете на споделената и традиционната икономика – 50 на 50 процента.
Пет са основни отрасъла, които ще бъдат отговорни за този изключително бърз растеж на споделената икономика: споделеното финансиране, дистанционно наемане на служители, отдаване на имоти под наем, споделеното пътуване, стрийминг на музика и видео.
Според проучване на Европейската комисия от 2017 г., т. нар. Р2Р (партньор-за-партньор) платформи потвърждават възхода на споделената икономика в Европа. Към онзи момент, в ЕС и Норвегия са действали общо 485 такива платформи, от които 323 са класифицирани като свързани със споделената икономика. А само 4% от тях, т.е. 19 платформи, са имали общо по 2 млн. потребители на ден.
Фактори в основата на развитие на споделената икономика
Има различни имена, които се използват за описание на споделената икономика. Обединяващото звено на всички тези разновидности на споделената икономика е, че те се осъществяват чрез посредничеството на дигитална платформа от рода на Airbnb, Uber, Booking, Lift и т.н.
Факторите, които стоят в основата на споделената икономика са следните: технологичен напредък и най-вече бързо дигитално развитие, увеличаваща се урбанизация, повишено ниво на екологично осъзнаване и разбира се, финансови мотиви. И ако необходимостта от бърз технологичен напредък се разбира от само себе си, то всъщност някои от услугите, предлагани от споделената икономика се развиват, за да дадат някакъв вид отговор на неудобствата от това да се живее в много динамична градска среда, като споделеното пътуване например, което премахва необходимостта от притежаването на собствена кола и решава проблема с паркирането (като все по-разрастващата се Зелена зона в София, например).
Промяна в поведенческата парадигма на поколенията
Споделената икономика става възможна, защото съвременните поколения придават много по-голямо значение на изживяванията и бързото задоволяване на потребностите, отколкото на собствеността. Това е т.нар. „течно консуматорство“, базирано на принципи като гъвкавост, преходност, самостоятелност/индивидуалност и скорост/бързина. Този вид поведение предопределя западането на традиционните икономически модели, базирани на собственост за сметка на достъп до стоки и услуги точно на време (just in time).
Според изследване на Nielsen от 2014 г., близо 54% от европейските потребители имат желание да споделят своите вещи, а 44% имат желание да ползват вещи, принадлежащи на други. Трябва да се има предвид обаче, че подобно поведение е изключително прагматично. Основните вещи, които хората са готови да споделят, са електронно оборудване, велосипеди, автомобили, спортна екипировка, музикални инструменти и т.н. Общо взето стоки с висока покупна цена, чието използване обаче е спорадично.
Другото важно за отбелязване е, че Европа съвсем не е сред водещите в тези тенденции. Понастоящем дигиталните платформи, които се използват в споделената икономика, се намират основно в Азия (47%), а не в Америка (36%), както може би се очаква. Докато делът им на Стария континент е едва 15 на сто. Ако говорим обаче за пазарната капитализация на такива платформи, шампионът и вицешампионът разменят местата си: начело е Америка – със 73%, докато Европа пак удря дъното – с незначителните 4.2 процента.
България, както може да се очаква, е на последно място в Европа по отношение на използване на услуги от споделени платформи – като процент от населението. На другия полюс са Латвия, Малта, Ирландия, а също и Унгария, Естония, Словакия и т.н.
От тази гледна точка, въвеждането на тежки регулации върху двата основни отрасъла на споделената икономика, достъпни за българските граждани и предприемачи – отдаването на имоти под наем и споделеното пътуване – ще нанесе
сериозен удар върху конкурентоспособността на българската икономика
и ще свие значително възможността за бъдещо развитие на подобни платформи.
Разбира се, ние трябва да си даваме сметка, че всяко нововъведение, нова индустрия или нов вид икономика се натъква на съпротива. Не само в България или в Европа. Известни са сериозните проблеми, които имат както Uber (които бяха забранени напълно в България) и Airbnb в цял свят. Разликата е в начините, по които те се решават.
Факт е, че споделената икономика, като всяка икономическа дейност, създава и проблеми – замърсяване, шум и т.н. Факт обаче и другото – в цивилизованите държави тези проблеми се решават в диалог с всички заинтересованите страни. И то така, че
споделената икономика да се развива в интерес на традиционните бизнеси
и с оглед дългосрочните перспективи на държавата.
Докато голата забрана, макар и законодателно целофанирана, е просто вредна. Не само за собствениците на имоти или леки автомобили, но и за традиционния бизнес (в частност), и за държавата (като цяло).
