Правителство на ускореното раздържавяване! С такава амбиция през април 1997 г. на власт дойде вторият "син" кабинет – на Обединените демократични сили (ОДС) начело с Иван Костов. Когато през 2001 г. попитаха премиера Костов с какво би искал да остане в историята, той кратко заяви: с приватизацията.
По ирония на съдбата, 23 години по-късно процесът на раздържавяване е обект на мащабна проверка от страна на българската прокуратура. "Длъжни сме да го направим и да затворим тази страница, дължим го на българските граждани. Приватизацията беше бандитска и криминална", заяви обвинител № 1 Иван Гешев, когато съобщи,че ще предприеме такава проверка.
И днес все още витаят съмненията, че преструктурирането на икономиката тогава е протекло под тежката сянка на корупционните практики. Споровете по този въпрос продължават – наскоро дори проф. Стив Ханке, наричан "бащата на валутния борд" се обади отвъд океана, за да припомни, че отнесъл на президента Петър Стоянов куфар с доказателства за корупционни сделки. Който после се обадил на Костов и му казал: "Професор Ханке те е хванал в крачка".
Кой кого е хванал, как го е хванал и какви са доказателствата – до ден днешен не е ясно, въпреки че повечето участници в този процес са живи и активни, но очевидно не искат да говорят по темата. И по тази причина, когато стане дума за приватизация, все още зачервяваме страни от срам, сякаш сме били принудени да споделим за първото си сексуално фиаско. Макар че корупционните гафове са толкова чести, че ще е истинска изненада, ако някога все пак изпаднем от "шампионската лига" на най-корумпираните държави в света.
Вътрешен министър в първия кабинет "Костов" по онова време е Богомил Бонев. Той вече е пребивавал по върховете на МВР – веднъж като главен секретар в правителството на Филип Димитров, след това – като министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски. Както споменава самият Софиянски "като министър на вътрешните работи Бонев има голяма заслуга за овладяването на ситуацията след "Виденовата зима" и само за два месеца постави организираната престъпност на колене".
Бонев става известен с разпоредената от него операция „Комар“, насочена към собствениците на скъпи автомобили, които не са си платили съответния данък за предходната или за годината, в която колите са придобити. Тази акция е предшествана от премахването на застрахователните лепенки на "ВИС" и "СИК" от стъклата на автомобилите.
Босовете на охранителните и застрахователни компании "СИК" и "ВИС-2", коитопо онова време са във възход и са в основата на гангстерските кървави сблъсъци в страната, също попадат на мушката на Бонев. И то още докато е министър в служебния кабинет на Стефан Софиянски.
През март 1997 г., за първи път в историята на МВР след прехода, през вратата на министерството преминават Красимир Маринов- Големия Маргин, Дмитрий Минев- Димата Руснака, Младен Михалев-Маджо от СИК, Чавдар Писарски и Николай Цветин-Близнака от ВИС, Алексей Петров и Николай Въжаров от "Спартак" и представители на компанията "Аполо и Болкан", свързана с бившите барети. Те са привикани за среща с министър Бонев. Той ги предупреждава, че ако не скъсат с криминалния си бизнес, държавата ще ги смачка.
Въпреки показните акции, битката с организираната престъпност е тежка и на моменти изглежда безнадеждна. Главният секретар на воденото от Бонев МВР, Славчо Босилков с горчивина признава: "Повечето организатори и някои извършители на поръчковите убийства са ни известни, но не можем да ги осъдим."
Не може да се отрече, че въпреки това вътрешният министър Богомил Бонев прояви невиждана дотогава упоритост да мачка и притеснява силовите групировки в държавата. Империята "Мултигруп" не прави изключение и през 1998 г. със заповед на Бонев МВР удари по захарния бизнес на Илия Павлов . "Мултигруп" е уличена в контрабанда на захар за десетки милиони, като стана ясно че дъщерната й фирма "Бартекс трейдинг" и близки до нея дружества са внесли общо 305 914 тона захар при различни митнически нарушения за периода 1994-1998 година.
Бонев преструктурира из основи и самото МВР. Новата структура на службите в него е описана в нов Закон за МВР, създадени са над 20 нови подзаконови нормативни акта за регулиране на функциите на министерството, а старите са преработени из основи.
Два доклада – една цел: корупцията
Богомил Бонев така и не можа да изпълни четиригодишния си мандат начело на МВР. През декември 1999 г. при премиера Иван Костов пристигат два доклада, подготвени от Национална служба "Сигурност" (НСС) и Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП). Пресцентърът на Министреския съвет разпространи съобщение, според което в докладите са разгледани 152 случая на корупция в държавната и в местната власт, засягащи 226 лица. Докладите съдържат анализ на условията, средата и проявите на корупция във всички форми на властта, се уточнява в съобщението.
След докладите, премиерът Иван Костов обяви, че предстоят промени в кабинета и напъди трима вицепремиери и седмина министри, сред които и Богомил Бонев.
Костов така и не обясни точно защо сменя министрите си. По-късно, през април 2000 г. Богомил Бонев го обвини публично, че като премиер през 1998 -1999 г. Костов му е забранил да наблюдава процесите на приватизация.
В доклада на НСС, подписан от шефа на службата ген. Атанас Атанасов обаче се посочва, че самият Бонев е свързан със съмнителни практики. Посочва се конкретно групировката около руския бизнесмен Майкъл Чорни.
В доклада се казва, че "министърът на вътрешните работи налага контрол и упражнява влияние в няколко основни области в икономиката, свързани с големи печалби и бързо обръщение на вложените средства в телекомуникации и мултимедии, където интерес има Чорни. Богомил Бонев и свързаните с него лица и фирми не могат да осъществят влияние върху тези дейности само със силите на МВР, поради тази причина в някои области се наблюдава симбиоза между него и други високопоставени държавни служители, се казва още в анализа. Цитирани са имената на вицепремиера Евгений Бакърджиев, който заедно с Бонев лобирал за интересите на "Мобилтел" и оръжейната фирма на бизнесмена Николай Гигов "Делта Г"…"
През 2004 г., по сигнал на Богомил Бонев, прокуратурата заведе дело срещу бившия шеф на НСС ген. Атанасов във връзка с изнесените данни в доклада. През 2007 г. съдът оправдава окончателно Атанасов.
Ожесточеният спор между Бонев и Костов кой е по-по-най в корупцията по време на приватизационния процес продължава до ден днешен. Според Бонев, съмненията за корупция в най-голяма степен се отнасят до Иван Костов. Неотдавна, в пост във Фейсбук, бившият вътрешен министър изброи и случаите: "Каолин, БГА "Балкан", "Кремиковци", Братя Джанкови, РВД и Копитото, Кръгът "Олимп", Славчо Христов, "Златни пясъци", Банката, която подари на Цветелина, съдружието с Борисов, съдружието с Цветан Василев, фондацията на жена му и рекета на бизнесмените в България…"
Не остава безмълвен и бившият премиер. "Бонев и Бакърджиев излязоха от СДС, защото фактически влязоха в партията на един изгонен от България руски мафиот", заяви наскоро Иван Костов.
