"На консултациите при президента за промяна на конституцията са присъствали хора – адвокати и представители на неправителствени организации, които са заинтересовани да бъде блокирана работата на прокуратурата и да й се сложи намордник. То е като боксов мач, в който на едната страна не й се харесва стилът на противника и иска на боксьора да му бъдат вързани ръцете.Това се казва, че е признак на висша демокрация, но това е наглост. Вижте кои са тези хора, какви интереси прокарват, на кого са адвокати, от кои НПО-та са, откъде се финансират те. Ако инициирам промени в закона за адвокатурата, ще започнат писма до ЕК,че съм привърженик на Сталин, Ленин и кой ли още не. Много са чувствителни!"
Цитираната агресивна тирада на главния прокурор Иван Гешев срещу адвокатурата маркира не просто поставянето й в един отбор с президента, а нейното маркиране като ключов елемент от задкулисието. Къде обаче е скрита уловката, защото такава винаги има? Не толкова в очевадната и публично експонирана теза за избирателност в действията, колкото в това, че прокуратурата не само няма нищо против, но
разчита на негласно партньорство с всички условни противници,
които не посягат на статута й. И е не по-малко чувствителна от адвокатурата в тази насока.
Гешев очевидно залага на уравнението "Контролирано показна активност + плосък популизъм = умерена терапия срещу дефицита на законност". Защото, какво друго ни казва главният прокурор с тезата "Определени хора защитават определени интереси, които не съвпадат с интересите на гражданите" и уточнението "Това е нормално, защото техните клиенти им плащат, аз не обвинявам"?
Казва ни точно това, което иска и ние да си мислим: единствената конституционно закрепена правна професия извън съдебната власт е противоконституционна, защото по Конституция цялата държавна власт произтича от народа, който я делегира за защита на своите интереси.
Тази отбранително-нападателна риторика беше утвърдена при предишния шеф на държавното обвинение Сотир Цацаров като огледален отговор на опасността от промяна на модела в прокуратурата. И не толкова в най-шумната му част относно механизма за разследване на нейните ръководители,
колкото в най-опасната – извеждането на обвинението от съдебната власт.
Всеки намек в тази посока заслужава оценки за наличието на пропагандна теза от страна на "анархо-либералните кръгове, които се опитват на мен да ми забранят да изказвам лично мнение и ми говорят за права на човека". Скритатата им цел – прокуратурата да стане "безвредна, безопасна и нефункционираща!"
А по същество става въпрос за ефектно размахване на меч срещу вятърни мелници – било срещу криминалната приватизация и лошите олигарси, било срещу битовата престъпност и наглите адвокати. Но понеже фактите и резултатите все не убеждават, че има ред, законност и справедливост, размахването на оръжието си струва усилията. Колкото по-нашироко – толкова по-внушително. И колкото по-гузно – толкова по-яростно. Защото Гешев намекна дори, че
ревизията на прехода ще включва и (не)свършеното от самата прокуратура.
Някой вярва ли в това?!
Едва ли, защото има прости за проследяване факти. Гешев няма да прости съпротивата срещу избора и назначаването му на поста, срещу която адвокатурата беше еднозначно против, независимо дали бе организирана в грантови сдружения или спореща по вътрешни за професията въпроси. Нито пък ще снеме от прицел започнатите от президента Румен Радев дебати за конституционни промени със заявката дебатът да бъде разширен с темите "Структурата и ефективността на Висшия съдебен съвет", "Моделът на прокуратурата" и "Моделът на съдебната власт".
Каквито и да са подбудите на Радев, няма как да бъдат подминати с мълчание констатациите за "липса на разделение на властите, колективна безотговорност, ерозията на държавността, авторитаризъм, паралелната власт, работеща зад фасадата на демократичните институции". Нито пък задачите пред последните двама главни прокурори: единият – "да убеди обществото, че брани закона, а не управляващите и определени олигарси", а другият – "да превърне антикорупционната комисия в истински орган за борба с корупцията по високите етажи на властта", какъвто тя досега не е била. И особено предупреждението, че "ако те не навлязат в епицентъра на корупцията и престъпността, общественият натиск ще нараства и е нормално да бъде така".
И все пак
президентът Радев е далеч по-уязвим противник от адвокатурата.
Все ще има какво да се изрови около един човек, но срещу хиляди това няма как да стане. Не само защото е трудно и прекрачването на границите ще има силен отзвук, но и заради организацията и функциите на професията, без които прокуратурата и съда не могат. Затова ще хвърляме боб дали държавното обвинение няма да посегне на схемите за съвместно проваляне на разследвания и съдебни дела, което е същината на погрома над правовия ред в последните десетилетия. Но пък сме убедени, че при всеки "удар под кръста", прокуратурата ще отвръща на "наглеците" по подобаващ начин.
Като например въпросното становище на фондацията "Български адвокати за правата на човека", след което Иван Гешев откри последната си канонада срещу опонентите си. В това становище, наред с искането за пълно разделяне на двете колегии във ВСС – съдийската и прокурорската, и
ограничаване на "квазисъдебните правомощия" на държавното обвинение,
бе направено и едно радикално предложение: длъжностните лица, които представляват държава, да отговарят солидарно с нея (с личното си имущество) за присъдените обезщетения в полза на лицата, претърпели вреди от неправомерните им действия.
Тоест – ако държавата бъде осъдена в Страсбург за процесуалните безчинства на еди кой си прокурор, в изплащането на обезщетението да "участва" и сгафилият държавен обвинител. С каквото има – пари в брой, пари в банка или ипотека върху барбекюто на покрива…
Предложение, срещу което е крайно неудобно дори да се възразява. И затова – бой по манерката!
