Миналата седмица (виж "Влизането в Зоната не е въпрос на избор!", публикувана в бр. 8 на в. "БАНКЕРЪ" от 12 март) започнахме нещо като кратка ретроспекция на една от най-дивните днешни манипулации: българинът трябва да бяга като дявол от тамян, чуе ли думите "Еврозона", "еврото – официална валута в България", "ERM II" и т.н. И не само да бяга, ами трайно да се запаси с тоалетна хартия, лекарства, храна и вода, защото еврото ще глътне и последното му левче.
Така че днес продължаваме с втората част от анализа, от която ще стане ясно не толкоз кой ни заблуждава, а как ни лъже!
Според проучване на агенция „Тренд“, проведено в края на 2019 г., половината от българското население е против влизането в еврозоната. Защото приемането на еврото щяло да доведе до по-високи цени (т.е. до обедняване на българите), а държавата щяла да загуби правото сама да управлява паричната си политика.
Или казано по друг начин – влизането в еврозоната означавало отказ от национална валута, което по същество било
отказ от суверенитет, отказ от свобода и… избор на безотговорност!
Подобни твърдения имат много малко общо с действителността, но са прекрасна хранителна среда за вируса на евроскептицизма. Защото, и това отдавна би трябвало да го знае и всяко дете, валутният борд България не е нищо друго, освен… доброволен отказ от независима парична политика. Факт, който по никакъв начин – вече почти четвърт век – ни е превърнал нито в крепостни селяни, а България – в бананова република.
Мнозина сигурно са забравили, но българската икономика оперира с евро от 1 януари 1999 година. От тази дата насам едно евро струва 1.95583 лв. и не е имало сила, която да промени това съотношение дори с половин стотинка.
Когато БНБ определя всеки ден курса на лева към основните световни валути (щатски долар, швейцарски франк, британски паунд, японска йена и т.н.) – т. нар. фиксинг, тя взима курса на еврото към тези валути и получава курса на лева за деня.
Еврото е плаваща валута, която се търгува на световните валутни борси и курсът й се определя от търсенето и предлагането. Левът е просто клонинг на еврото. Каквото се случва с еврото, това се случва и с лева. Ако еврото поевтинява на световните борси – поевтинява и левът. Ако някаква криза разтърси еврото и еврозоната, същата криза, със същия магнитут разтърсва и лева.
С други думи,
левът е огледален образ на еврото и преминава през същите глобални процеси,
на които е подвластно и то. Ето защо е абсолютно неразбираемо как може някой да твърди, че валутният борд предпазва българската икономика от евентуална криза в еврозоната и осигурява автономност на българската парична политика. Това е пълен нонсенс, който няма рационално обяснение, но който играе добра роля в полза на всякакви манипулатори, недоброжелатели или просто невежи "капацитети".
Нещо повече, паричната политика на България е толкова силно обвързана с паричната политика в еврозоната, че тя е зависима не само от колебанията на еврото на международните пазари, но и от лихвената политика на Европейската централна банка (ЕЦБ).
В момента лихвата, плащана от БНБ на търговските банки за свръхрезервите, които те държат при нея, е отрицателна. И дори е по-силно отрицателна от лихвения процент, който ЕЦБ плаща по т. нар. депозитно улеснение на банките от еврозоната, т.е. от лихвите върху техните парични средства при ЕЦБ.
Защо това е така? Защо БНБ не направи лихвата 0% или положителна величина? Причината е прозаична: поради фиксираният курс на лева към еврото, за европейските банки
няма никакъв риск да прехвърлят всичките си ликвидни средства по сметки в БНБ
и да си спестят отрицателните лихви на ЕЦБ. Тоест – те биха реализирали доходност (или поне биха намалили разходите), ако държат парите си в БНБ. А това е възможно само и единствено заради фиксирания курс.
Ако курсът на лева беше плаващ (както е в Полша, Чехия и Унгария, например), БНБ можеше да си позволи положителни лихви по своите операции и така да предпази българските банки. Но поради валутния борд, БНБ няма такива правомощия и е длъжна да копира едно към едно политиката на ЕЦБ. В противен случай би създала много по-големи проблеми пред българската икономика.
Валутният борд е процикличен инструмент на парично управление.
Това означава, че в ситуация на подем, когато свободните капитали влизат в страната, те увеличават изкуствено наличните пари в икономиката. Тоест – създават инфлационен натиск, който води до реално обезценяване на лева и до реална загуба на състояние на българите. Подобни процеси могат да бъдат неутрализирани с повишение на заплатите и доходността на активите над инфлацията и подобно развитие видяхме преди финансовата криза от 2008-2009 година. Тогава инфлацията беше рекордна и България се беше превърнала в световен шампион по растеж на цените на недвижимите имоти.
Обратно, в ситуация на икономически спад, чуждестранните капитали напускат страната. Това води до понижаване на паричното предлагане, до дефлационни процеси и до намаляване на икономическата активност. Тези процеси са изкуствено привнесени отвън и БНБ не може да им противодейства със собствена парична политика – суверенитетът по отношение на лева е загубен още с въвеждането на валутния борд.
Валутният борд е временна конструкция. Тя изигра прекрасно ролята си, защото благодарение на нея беше овладяна икономическата криза от 1996-1997 година. Която, както много добре е известно на специалистите, беше предизвикана от безконтролното печатане на пари от БНБ, необходими в две посоки: финансиране на бюджетните дефицити и рефинансиране на лошите кредити на българските банки.
Валутният борд стана "баластът", който поддържа макроикономическата стабилност на страната и ограничава щетите от фискалните грешки на правителството. Но тази конструкция не е проектирана да бъде вечна. Тя има своите скрити дефекти, някои от които бяха посочени по-горе. И затова навремето беше конструирана така, че да улесни влизането на България в еврозоната.
Никак не е случайно и друго:
за валутна котва беше избрана германската марка, а не щатският долар,
както много настоятелно призоваваха "едни" експерти.
Причините са две. На първо място вече се знаеше, че марката ще бъде гръбнакът на новата европейска валута и тя ще "позволи" на България – като бъдещ член на ЕС – да премине по-лесно към еврото. И второ – поради фактът, че основните търговски партньори на България са страните от бъдещата еврозона.
Крайният резултат е известен: валутният риск в двустранната търговия беше премахнат, улеснено беше и привличането на чуждестранни инвестиции от Европа. За всичко останало, от което днес се страхуваме и срещу което роптаем, сме си виновни ние.
