Никога в историята не сме виждали цели държави да се поставят под карантина, за да се предотврати разпространението на вирусна инфекция. В условията на новата реалност е безусловно правилно правителствата да компенсират гражданите за изолацията, която им забранява да ходят на работа. Както и стратегията на централните банки да предотвратяват краткосрочните ликвидни кризи, за да не прераснат в несъстоятелност. Това обаче не означава да се спасяват нередовни длъжници и спекуланти от едър калибър.
Такава е позицията на Джонатан Тепър – главен инвестиционен директор на инвестиционния мениджър Prevatt Capital и основател на фирмата за проучвания Variant Perception, която той споделя във "Файненшъл таймс" и която предлагаме на читателите на "Банкеръ".
Безпрецедентното решение на Федералния резерв от миналата седмица да купува облигации с нисък кредитен рейтинг и дори на търгувани на борсата фондове, инвестиращи във високорисков дълг, предизвикаха въздишка на облекчение на пазарите, че са били спасени отново. А един стратег от Уолстрийт нарече мярката "подарък от Великденския заек". (Бел. ред. – Става въпрос за обявената на 9 април кредитна програма в размер на 2.3 трлн. щ. долара в подкрепа на местните управи и на дребния и средния бизнес, в която са включени и директни покупки на облигации на корпорации, застрашени от понижение на кредитния си рейтинг заради бързия икономически срив).
Бившият финансов министър на САЩ – Тимъти Гайтнър, нарече навремето книгата "Улица Ломбардия" – "библията на централното банкиране". В издадената през 1873-а творба пише, че централните банкери трябва да предотвратяват паниката като отпускат своевременно и в неограничени размери заеми на платежоспособни компании срещу добри обезпечения и при наказателни лихви. По време на кредитните трусове от 2008-а обаче Гайтнър забрави услужливо този сакрален текст. И, заедно с тогавашния председател на Федералния резерв Бен Бърнанке, раздаваше щедро кредити дори на групи на прага на несъстоятелност при нулеви лихвени проценти. Тези действия окуражават необоснованото поемане на риск в особено големи размери. И оттогава, вместо да работят за почтено и разумно пазарно поведение, централните банкери съзнателно задълбочават порока.
В един от последните си доклади МВФ предупреди, че централните банки са увеличили финансовата нестабилност, насърчавайки фирмите да поемат финансов риск и да затъват в дългове.
Вместо да "гонят" по-ниски дългови равнища, компаниите са свикнали да бъдат спасявани когато теглят заеми. И днес, независимо с или без коронавируса, ще станем свидетели на вълна от фалити.
Корпоративният дълг на САЩ никога не е бил по-висок – 47% от БВП. В световен мащаб корпоративните задължения на дружествата извън финансовия сектор са се удвоили след последната финансова криза от 2008-а.
Огромни области от икономиката в момента са окупирани от "зомби" компании, които не са генерирали достатъчно кеш през последните няколко години, за да покрият лихвените си разходи.
Анализатори на Банката за международни разплащания пресмятат, че делът на тези нежизнеспособни фирми в повече от дузина развити стопанства е нараснал от 4% в средата на 90-е години на миналия век до над 12% към края на 2018-а. Те използват заемите за финансиране на повече задължения, а "зомбитата" създават свръхпроизводство и по-ниска производителност.
По време на продължилия десетилетие икономически растеж и на щедрите данъчни облекчения американските компании би трябвало да са натрупали купища пари, които да им помогнат да издържат в периодите без приходи. Повечето обаче вземат колкото могат кредити и никога не спестяват за "черни" дни.
Днес кредитните спредове се разширяват, което е показател за по-висока вероятност от фалит. Аномалията обаче не е в сегашните равнища на стрес, а в необичайното спокойствие в предишния период. Изследване на Variant Perception показва, че в исторически план компаниите с високи нива на нетни дългове в сравнение с потока от оперативни приходи са имали по-високи разходи за финансиране. Тази връзка обаче се е прекъснала след последната криза. И едва днес, по време на пандемията от COVID-19, започна преоценка на фундаменталните показатели и слабите фирми трябва да плащат по-скъпо за заемни средства.
Позицията на председателя на Федералния резерв Джеръм Пауъл, който е в ръководния екип на банката от 2012-а, не е учудваща. Преди четири години той отбеляза в реч, че "дълъг период на много ниски лихвени проценти може да доведе до поемането на прекален риск, до неоправдано високи цени на активите и до ръст на кредитите". Той е предупреждавал нееднократно и за потискане на пазарните колебания. Но след като пазарната активност замря през декември 2018-а, Пауъл смени курса. И вместо да проповядва за опасността от ръст на кредитите започна да осигурява ликвидност на търгуваните на борсата дружества, инвестирали във високорискови облигации.
Да се отпускат заеми на потенциално неплатежоспособни компании е достатъчно лош подход, но покупката на корпоративни дългове и на търгувани на босата фирми на вторичния пазар е съмнително от правна гледна точка съгласно член 13 от Закона за Федералния резерв, който разрешава кредитиране срещу обезпечение в "екстремни" ситуации. Освен това този подход не помага за финансиране на икономиката и гарантира единствено доходите на инвеститорите, които вече са купили корпоративни облигации. Той е просто рай за спекулантите.
Очевидните печеливши от програмата за покупка на високорискови облигации са свръхзадлъжнелите групи за частни капитали и проблемните длъжници. Това не е учудващо – господин Пауъл е прекарал години в гиганта от бранша Carlyle Group. След финансовата криза от 2008-а и господин Гайтнър мина в "противниковия" отбор – на позицията президент на Warburg Pincus – друга фирма за частни капитали. Инвеститорите и главните изпълнителни директори пък са научили, че няма значение колко непочтени са техните заеми в добри времена след като лошите настъпват неизбежно и ще им бъде хвърлен спасителен пояс.
