Кризата, в която COVID-19 потопи света, дава шанс на банките да излъскат публичния си имидж. Но крие и нови рискове за репутацията им. Като проводник на държавната помощ те ще трябва да изпълняват трудна задача – да решат кои компании да получат финансова подкрепа и кои да продължат да се борят за оцеляване, независимо от вируса. Изборът на победители и на губещи може да роди дългосрочно публично и политическо противодействие срещу банките.
За да минимизират средносрочното и дългосрочно икономическо въздействие на пандемията от коронавируса, страните по света и в частност държавите членки на Европейския съюз, въведоха широк кръг от мерки в подкрепа на националните си стопанства, включително някои форми на мораториум по обслужването на кредитни задължения. Целта е да се подсилят оперативните и ликвидни позиции на длъжниците, сблъскващи се с предизвикателствата на заразата. Макар мярката да е наложена под различни форми, икономическото й съдържание е едно и също: прекратяване или отлагане на кредитните плащания в рамките на определен период от време, след който длъжниците трябва да възстановят редовните вноски по заемите си. В този контекст Европейският банков орган (ЕБО) изясни ред аспекти, свързани с прилагането на публични и частни (законови и незаконови) мораториуми за обслужване на задълженията в специална публикация – на 25 март 2020-а. Тя бе последвана (на 2 април ) от указания (EBA/GL/2020/02), "целящи да изяснят правния ефект на мораториума върху сегашната рамка за благоразумно поведение, особено при прилагането на дефиницията за забавяне на дължимите вноски по заемите и класифицирането им като просрочени".
ЕБО съсредоточи вниманието си върху три ключови въпроса от указанията за публичните и частни мораториуми върху обслужването на кредитите в светлината на COVID-19:
– критериите, на които трябва да отговаря мораториума, за да не бъде класифициран заема като подлежащ на отсрочване;
– приложение на изискванията за благоразумно поведение в контекста на тези мораториуми;
– гарантиране на обективното третиране на мерките, когато се изчисляват необходимите средства за финансиране на банките.
ЕБО напомня, че институциите трябва да продължат да оценяват и да идентифицират случаите, при които краткосрочните финансови затруднения на клиентите им ще се трансформират в дългосрочни проблеми и в евентуална несъстоятелност.
Дали банките този път ще успеят да съхранят крехкото доверие към тях, ще зависи до голяма степен от способността им да устоят на коронавируса и на вторичните трусове след ликвидирането му. Както и от това дали системата ще се окаже достатъчно силна, за да оцелее. Обявените безпрецедентни парични стимули и разхлабването на капиталовите регулации са временни и са предназначени да купят време. И ако светът се разпадне, и правителствените интервенции не проработят, всичко ще се стовари на гърба на кредитните институции. Дори те да успеят да поемат загубите, пораженията от паричната политика на централните банки като нулеви лихви и покупки на активи, ще поразят сектора в дългосрочен план.
Изправени до стената, кредиторите вече направиха първите жертви. По съвет на централните банки и на финансовите си регулатори те анулираха дивидентите и спряха изплащането на премии. Сега предстои по-сериозната стъпка – въвеждането на кредитния мораториум – по все още неизпробвани схеми за държавни гаранции в условията на частична карантина и редуциран обслужващ персонал.
Указанията на Единния банков орган
Насоките на ЕБО покриват разнообразни критерии, на които трябва да отговаря мораториума, за да се смята за "общовалиден и приложим за всеки отделен случай" или казано накратко – за "генерален". Условията са, както следва:
1. Мораториумът се въвежда в отговор на COVID-19 и обхватът, и времетраенето на указанията за приложението му са ограничени за периода от въвеждането му до 30 юни 2020-а. При необходимост крайният срок може да се удължава.
2. Мораториумът е наложен със закон или в отговор на частна инициатива на цял индустриален сектор, договорен и прилаган широко от съответните кредитни субекти. Законовият мораториум важи за всички институции от дадена юрисдикция и подобно широко приложение трябва да се гарантира и за частния му вариант. Предвид различните структури и организации на банковия сектор в отделните държави, подходът трябва да е много гъвкав. ЕБО съветва институциите на държавите членки, в които мораториумът е иницииран без да се гласува закон, да направят опит да координират действията си в максимално пълен обем. Примерно, чрез банковите асоциации, където има такива, или чрез съгласуване ад хок между партньорите, там където няма браншови организации.
3. Мораториумът важи само за промени на погасителните планове, включително прекратяване, отлагане или намаление на вноските по лихвите или главниците (или и двете) за определен период от време, но не и за другите условия по договорите за кредит като например промяна на кредитните лихви.
4. Мораториумът се прилага за голяма група длъжници, определени на базата на широк кръг от критерии. Така ще се гарантира, че промяната на погасителния план не се налага заради специфични финансови затруднения на определени субекти, които в нормални условия биха били класифицирани като изпаднали в просрочие. Предвид целта му да решава краткосрочен системен ликвиден недостиг, той трябва да се прилага и за изрядни длъжници, и за субекти от широк кръг обществени сфери – дребни клиенти, частни индивиди, малки и средни предприятия, корпорации. Както и за специфични продуктови гами като например ипотечни заеми или за длъжници от райони или индустриални сектори, които са най-силно засегнати от провокираната от COVID-19 криза.
Мораториумът не е задължителен и всеки клиент с банков дълг трябва да подаде молба, за да се възползва от него като посочи степента, в която е засегнат от пандемията. Молбите трябва да са стандартизирани и решението за "пригодност" на потенциалните бенефициенти не трябва да включва оценка на възможностите им да обслужват задълженията си, нито на капацитета им да се разплащат. Примери за подобни условия са промяна на служебния статус в случаите на физически лица или необходимостта за прекратяване на дейността за определен период от време за малки и средни предприятия. Решение за времетраенето на мораториума трябва да се вземе преди 30 юни 2020-а или преди изтичането на новия краен срок, ако той бъде удължен.
5. Генералният мораториум предлага едни и същи условия за промени на погасителните планове на всички желаещи да се възползват от него. Което не пречи прилагането на различни варианти за различни сегменти, видове продукти или длъжници, примерно физическите лица и малки и средни предприятия или пък за ипотечни заеми.
6. Мораториумът не се отнася за нови заеми, отпуснати след обявяването му. Което не означава, че банките не трябва да отпускат кредити по време на действието му. Те просто ще се обслужват по общия ред и без никакви отстъпки и привилегии. Използването на съществуващи кредитни линии или подновяването на револвиращи кредити не се смятат за нови заеми.
