Влизаме в зоната на „баналната“ смърт, на „планираните“ кръвопролития: касапницата по пътищата. Тук също сме сред първенците в антикласацията на ЕС. Във времето, когато главно се хвали и отрича съществуващото, поглеждаме към проект – „Демократична България“ предлага пакет от спешни мерки за пътна безопасност. Г-н Мирчев, сега общественото внимание е фокусирано в друга посока на оцеляването, смятате ли, че усилията ви ще получат нужното внимание?
Истината е, че в „Демократична България“ започнахме да подготвяме тази стратегия още след местните избори от 2019 г., после пандемията пренареди приоритетите. Но инцидентът с Милен Цветков ни върна на темата – той беше част от нашия екип. Затова и ускорихме предложенията със спешни мерки. У нас са се писали толкова стратегии за пътна безопасност и какво ли още не, че всеки може да приеме нашата като поредната. Случаят обаче е малко по-различен – ние говорим за спешни мерки със значителен ефект, които могат да бъдат изпълнени в рамките на шест месеца.
Разчитате ли, че темата няма да бъде засенчена и затрупана от медицинската и социално-икономическа лавина на ситуацията?
Жертвите са над 700 годишно. Огромна част от тях нито са пили зад волана, нито са били в нарушение, има пешеходци, деца. В ЕС жертвите по пътищата, изчислени на 1 милион от населението, са в пъти по-малко. Това значи, че грешим. Ние сме на второ място – отзад напред – след Румъния, по брой на жертви в Евросъюза. Двете държави са единствените с над 80 смъртни случая на 1 милион души. Само за пример: в процентно съотношение, жертвите в Германия са три пъти по-малко. Да, с тях няма как да се мерим в нито едно отношение.
А с по-съпоставими общества?
Прави ли ви впечатление, че пътните маркировки у нас са в отчайващо състояние? А когато тръгнем зад граница виждаме, че линиите по шосето буквално осветяват пътя? Причината е банална – у нас много се краде, в случая от компонента „перли“, за да се разпределят едни пари. Ако по българските пътища се появи нормална маркировка, рязко ще намалеят катастрофите от невнимание и умора. Цената е нищожна – около 40 млн. лева за цялата страна. Не че е нещо ново, но някой трябва да го направи. И то може да се случи в рамките на въпросните шест месеца. Другото ни предложение е камери, на пръв поглед – също познато решение. Този път ще се сравняваме с Дубай, защото манталитетът на водачите там и в България е сходен. Забравяме за Норвегия или Швеция, примерно, където ограничението е 120 км/ч и никой не святка нервно с фарове. По абсолютно всички пътища в Дубай – магистрали, улици и булеварди камерите са на всеки 500 метра. Затова фераритата се движат редом с малолитражките. Камерите си вършат работата – снимат ти номера и получаваш фиша. Цената на тази национална система за видео наблюдение у нас би била колкото на маркировката – видеотехниката поевтинява непрестанно. За София би струвала 20 млн. лв. – много по-малко от неработещия тръбопровод София – Перник, изграден наскоро за необяснимите 30 милиона. Ако ги имаше тези камери, днес много хора щяха да са все още живи.
Тук влизаме в една по-широка тема – неосъществената електронна администрация, за която до момента са изхарчени над 1 млрд. лв., а резултатът е нулев. Докато Естония, страна доскоро от нашата черга, постигна електронното правителство за супер скромните 35 млн. долара и сега е световният лидер в това отношение – всички административни услуги в държавата се извършват през смартфон. Там катаджиите получават – чрез камерите и регистрационните табели – пълното транспортно досие на водача, с всичките му „подвизи“.
Изхарчената сума за електронно правителство у нас не е 1, а 2 млрд. лв. за последните 12 години.
И все пак, ако ви попитат, откъде ще се вземат парите за видеонаблюдението?
Тези камери са инвестиция и за три месеца ще си върнат вложеното – от глобите, които ще бъдат наложени.
Поставянето им повсеместно означава усвояване на нови обществени поръчки, любимият национален спорт напоследък.
Ако може да се крадат не 50, а 5%, това ще бъде поносимо за обществото. Хората така са свикнали с кражбите, че ако някой обещае да присвои само 5% – на ръце ще го носят. Впрочем, от "Демократична България" предложихме на КАТ безплатно да изградим системата за видеонаблюдение – от софтуерна гледна точка това е работа за 2-3 месеца. Но те отказаха – никой там не иска нито автоматизация, нито безплатни услуги. Това е огледало на всички процеси. Има и по-крещящи случаи. В платформата „Гражданите“ хора снимат и изпращат с подписа си в КАТ всевъзможни пътни нарушения. От тях се иска само да регистрират тези нарушения и да глобят виновните. Десетки хиляди са тези доброволци, които помагат, но никой не иска помощта им. Аз също съм един от тях. Има видеа, които съм изпратил преди три години и още не са проврени. В КАТ отлежават купища непрегледани записи. Нещо повече – те не проверяват всички нарушения, записани дори от собствените им камери. И е само въпрос на лош шанс, ако получиш фиш или акт на електронната си поща.
Обяснимо, камерата не може да пита „Какво правим сега?“…
Това също е една от причините за силната съпротива срещу технологиите. Говорим за общо 200 млн. национални средства, при положение, че архаичните КПП-та около карантината глътнаха почти толкова. Вместо тях, предложихме на правителството, пак безплатно, да направим софтуер, с който хората автоматично попълват декларациите, камерите ги засичат и влизат в системата. Така тези пропускателни пунктове – с огромните опашки и бумагите в кашони от банани – щяха да станат излишни. Има още един проблем, който е престъпление. Съществуващите безчетен брой преброителни камери на АПИ могат да мерят и скорост, но се използват само за фиксиране на трафика. Просто никой не се е сетил да добави в европроекта, по който са получени, че те трябва да засичат и скоростта. Затова сме написали, че тези спешни мерки трябва да влязат в сила до шест месеца. Крайно време е да се направи нещо без далавера и отчисления. А и парламентарните избори идват.
Кога, според вас?
В България това може да го реши един човек. Вероятността да ги направи отново предсрочно е много голяма, защото икономическото цунами идва.
Споменахте инициативата „Гражданите“, това е ценен елемент на всяко гражданско общество, каквото у нас тепърва трябва да се гради.
Да, защото все още го няма. България в корона кризата събра 4-5 хиляди доброволци, Великобритания – 1 милион.
Разговора води Емил Янев
