Петър Драмов
"УниКредит Булбанк" АД
Апетитът към по-доходоносни книжа, които обаче са по-рискови, се увеличава с всеки изминал ден.
Водещите икономики затъват все по-дълбоко в рецесия. Централните банки, както и правителствата, правят всичко възможно, за да ги измъкнат от блатото. Стана ясно, че ниските лихви не са панацея. Ето защо се залага на големи държавни инвестиционни проекти, на преструктуриране на икономиките и вливане на достатъчно ликвидност от страна на централните банки.
"Тон за песен", както обикновено, дава американската централна банка. След приключилото поредно заседание на управителния съвет на ФЕД стана ясно, че усилията ще са насочени изцяло към кредитната програма, чрез която пряко ще се подпомага ликвидността на банковата система. На заден план остава лихвената политика поради ограниченото й въздействие върху ликвидността и най-вече върху икономиката. Очакванията на американската централна банка са за V- образно възстановяване, но не преди 2022 г. и с дългосрочни последствия върху икономическата активност, която никога няма да бъде такава, каквато беше преди COVID-19.
Европейската централна банка също си научи урока и ще предприеме програма по изкупуването на държавни и корпоративни книжа за подпомагане на банките и на големите корпорации, чиято сума ще е безпрецедентна – 1.4 трилиона евро.
Инвеститорите видимо се усетиха, че паричното предлагане ще е предостатъчно и се преориентираха от по-сигурните, но по-нискодоходни, първокласни книжа към такива, които носят по-висока доходност, но са с по-нисък присъден кредитен рейтинг.
Българските еврооблигационни емисии са с присъден кредитен рейтинг от ВВВ, който е инвестиционен, но в долната част на скалата и това автоматично ги извежда на преден план, под светлините на проекторите.
През последните седмици определено може да се каже, че купувачите взеха превес над продавачите и това е основната причина цената им да се повиши, а доходността им, която е в обратно пропорционална зависимост, да се понижи. В резултат на което при 10-годишните книжа разликата в доходността с тази на аналогичните германски книжа се стопи и от близо 200 базисни точки преди месец вече е 120 базисни точки, приближавайки се към обичайните 60 базисни точки отпреди пандемичната криза.
Цената на най-дългосрочната ни емисия – с падеж 2035 г., се търгува с 1.3 евро по-скъпо, а доходността й спрямо седмица по-рано се понижи с 10 базисни точки до 1.4% на годишна база. Книжата с падеж 2028 г. поскъпнаха с 1.2 евро, а доходността им се понижи с 15 базисни точки до 0.65% на годишна база. С подобна стъпка се понижи доходността и на книжата с падеж 2027 г. и те вече се договарят при 0.55% годишно. По-краткосрочните ни емисии – с падежи 2024 г., 2023 г. и 2022 г., се търсят при сравнително по-ниска доходност съответно 0.35%, 0.25% и 0.05% на годишна база, но тя също е по-ниска спрямо нивата от предната седмица.
Бюджетният излишък към края на май е 1.3 милиарда лева. Очаква се 0.55 милиарда лева от концесията на летище София да попълнят хазната. Ето защо финансовото ни ведомство не бърза с емитирането на допълнителен държавен дълг. Последно на първичен пазар се реализираха десетгодишни книжа за 200 млн. лева при 0.55% годишна доходност – това стана преди точно два месеца.
