Представителите на еврозоната са готови да пуснат Хърватия и България в механизма ERM-2, съобщава "Ройтерс", позовавайки се на четирима неназовани източници.
Преди това се очаква страната ни да бъде подкрепена от Еврогрупата, която провежда редовното си заседание в четвъртък (9 юли) и от министрите на финансите от ЕС – съветът ЕКОФИН, който ще се събере в петък (10 юли).
В публикацията се казва, че решението вероятно ще бъде обявено през уикенда, за да се предотвратят спекулации на пазара. Някои дребни въпроси остават да бъдат решени в следващите часове. Те биха могли да забавят обявяването, но е малко вероятно да отменят решението за присъединяване към механизма, известен като чакалнята на еврозоната.
Правителството също създаде очаквания, че юли ще е месецът, в който страната ще получи "да" за присъединяване към ERM II и Банковия съюз.
В предишни свои изказвания подобни прогнози изказа и вицепрезидентът на Европейската комисия Валдис Домбровскис. Неведнъж Домбровскис акцентира, че страната ни може да бъде приета през юли, стига да се справи и с последното условие – увеличението на капитала на ПИБ, което вече е изпълнено.
Процесът започна преди две години с официалното писмо на България, в което изрази желание за присъединяване. Последваха прегледът на активите и стрес-тестовете в подбрани от ЕЦБ банки. В българския случай става дума за шест трезора – "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", Обединена българска банка, Първа инвестиционна банка, Централна кооперативна банка и Инвестбанк. След препоръка от ЕЦБ две банки – Инвестбанк и ПИБ, подсилиха капиталовите си буфери.
Ако страната ни получи "ок" в следващите дни, ще се пристъпи към фиксиране на дата за присъединяване към ERM II и се определя курсът, при който ще бъде въведено еврото. Правителството и БНБ категорично заявяват, че това ще се случи при фиксирания от валутния борд курс – 1.95 лв. за 1 евро.
Разбира се, всеки от кандидатите трябва да изпълнява и Маастрихтските критерии, които се отнасят за нивото на инфлацията, бюджетния дефицит, държавния дълг като процент от БВП, дългосрочните лихвени проценти, измерени чрез средна доходност по десетгодишни държавни облигации, както и за стабилност на курса към еврото, която се измерва след приемане в ERM II.
Престоят в ERM II на страните, поискали въвеждането на еврото, е най-малко две години, като след това е необходима още една за същинската подготовка за еврозоната, т.е. 2023 г. е най-ранната дата за въвеждане на единната валута.
Подробности очаквайте в новия брой на вестник "БАНКЕРЪ".
