Обсъжданията на кандидатурите за заместник-председател на Комисията за финансов надзор, ръководещ управление "Застрахователен надзор" се забави заради въвеждането на извънредно положение, породено от COVID-19, това обясниха пред "БАНКЕРЪ" от регулатора. Основната причина за протакането, според КФН била невъзможността да се провеждат срещи, от които да изкристализират имена за номинации.
Мандатът на досегашния заместник-председател с този ресор – Илияна Христова изтече преди близо половин година – на 24 януари. Христова бе избрана от парламента през април 2019 г. за срок от 10 месеца, за да довърши мандата на своята предшественичка Ралица Агайн-Гури, която подаде оставка след скандала около фалиралата кипърска застрахователна компания "Олимпик". От КФН отказаха да коментират бъдещите професионални планове на Илияна Христова, а тя самата не бе открита за коментар.
Според Закона за КФН Народното събрание избира членовете на комисията по предложение на председателя й, в случая Бойко Атанасов. Мандатът на членовете на комисията е 6 години. Изборът на нови членове се провежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. Ако обаче това не стане, както в случая членовете на комисията продължават да изпълняват функциите си до встъпване в длъжност на новите.
Така след няколкомесечно забавяне в четвъртък (16 юли) бюджетната комисия към парламента обсъди единствената кандидатура за този пост. Тази на Владимир Савов. Припомняме, че до януари тази година той беше член на комисията с ресор "Анализ и оценка на рисковете на финансовите пазари и защита на потребителите". Той подаде оставка дни преди да изтече мандата му и замина за Казахстан, където бе назначен в надзорния финансов орган на страната. По време на заседанието комисията изслуша и единствения кандидат за овакантения от Савов пост в КФН – банкера Петър Джелепов.
Пред бюджетната комисия Владимир Савов представи концепцията си за дейността на Управление "Застрахователен надзор".
"Основен и незабавен приоритет на надзора е мониторинга и реакцията към кризата, причинена от пандемията с COVID-19. Особено важно е застрахователите да са в състояние да поддържат услугите на своите клиенти и да приложат необходимите мерки за осигуряване на непрекъснатост на бизнеса. Тези усилия на сектора следва да бъдат подкрепени от надзора, разбира се, в рамките, позволени от Кодекса на застраховането", каза Савов. Той допълни, че мерките срещу вируса COVID-19 поставиха с нова острота въпроса за дигитализацията на процесите и услугите, т.е. на възможността за предоставянето им от разстояние, без това да наруши интегритета на регулациите и надзора.
Владимир Савов подчерта, че вторият важен приоритет пред КФН е довеждането до завършек на концепцията и практическото въвеждане на системата "бонус-малус".
"В сътрудничество с другите две институции, оправомощени да приемат съответната Наредба (Министерствата на вътрешните работи и на транспорта) се изработиха нови редакции на наредбата и се подготвиха нормативни промени, които считам, че ще отговорят на обществените очаквания и ще постигнат стратегическите цели на тази система", допълни експертът.
Според Савов третата задача с непосредствена важност е разработването на методика и наредба за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесни увреждания или смърт.
По думите му осигуряването на финансовата стабилност на застрахователния сектор е от изключителна важност с оглед присъединяването на България към механизма за обща европейска валута.
"Считам, че следва да бъде засилен проактивният диалог на надзора със застрахователите, с цел ранно предупреждение и предприемане на превантивни мерки. От увеличаващо се значение е и засиленият надзор на пазарното поведение. КФН ще прилага все повече усилия към наблюдение на качеството на процеса на продажбите и на пазарното поведение на застрахователите, техните агенти и застрахователните брокери", каза още Владимир Савов.
Той допълни, че някои от ситуациите в сектора – например по системата "зелена карта" и наложения от Съвета на бюрата мониторинг на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи изискват, в допълнение към надзорните мерки по отношение на поднадзорни на КФН лица, и комплексен подход и взаимодействие с компетентни български, чуждестранни и международни институции.
Ако решението на Комисията е положително, кандидатурата ще бъде разгледана на заседание на Народното събрание, на което ще бъде изслушано резюме от внесения доклад на Комисията по бюджет и финанси. След това кандидатурите и на двамата предложени зам. председатели ще бъдат гласувани от парламента с над половината гласове на присъстващите народни представители.
