Новината за приемането на България във валутния механизъм ERM II и европейския банков съюз дойде в размирно време и бе посрещната със задоволство, но без фанфари.
Премиерът Борисов свика кратък брифинг с участието на финансовия министър и управителя на централната банка, в който вкара цялата предистория и картина на успеха. Благодари, разбира се, и на всички допринесли за постигането на този успех.
Радостта от несъмнено важното външнополитическо постижение обаче бе кратка, след което премиерът бързо се потопи във вътрешнополитическите проблеми.
ЕЦБ приветства изпълнените досега ангажименти от България и Хърватия. Но безпристрастният прочит на позицията на високопоставения банкер Фабио Панета също подсказва, че направените досега реформи няма да са последните. Те не поправят всички дисбаланси и уязвими места, пред които са изправени двете държави. Затова Панета акцентира, че страната ни е поела допълнителни ангажименти, които следва да изпълни по време на престоя си в чакалнята на еврозоната. По думите му те имат за цел осигуряване на устойчиво икономическо сближаване до момента на приемането на еврото като официална валута..
Така че, преди още да сме усетили каквито и да е позитиви от членството в ERM II и Банковия съюз, в почти прав текст ни бе казано:
Без сериозни реформи няма да стане
Дори в официалното съобщение на ЕЦБ по случая бе посочена ахилесовата пета на България, както и следващата порция ангажименти, които страната ни е поела – да "продължи да прилага мащабните реформи, провеждани в съдебната система и в борбата с корупцията и организираната престъпност, предвид тяхното значение за стабилността и на финансовата система."
И след изпълнението на формалните критерии обаче към страната ни все още има големи очаквания. Затова говорят споменатите от Фабио Панета допълнителни ангажименти, които включват конкретни политически мерки по отношение на небанковия финансов сектор, държавните предприятия, рамката на несъстоятелността и рамката за борба с изпирането на пари. Все неща, за които мислехме, че България отдавна е изпълнила.
Друг подобен критерий е т.нар. реална конвергенция – приближаване на доходите на българите към средноевропейските нива.
Съвсем отделен въпрос е задължителното изпълнение на
Маастрихтските критерии
Договорът изисква държавите членки на ЕС да постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция, за да могат да се присъединят към еврозоната. Това означава икономиките им да бъдат в състояние да не изостават от онези, в които вече използват еврото.
Икономическата конвергенция се измерва с напредъка по отношение на:
– ценовата динамика, т.е. инфлацията
– бюджетното салдо и държавния дълг
– обменните курсове
– дългосрочните лихвени проценти
Наред с това се вземат предвид и други фактори, свързани с икономическата интеграция. Например – доколко е здрава институционалната среда в държавата.
Освен това, процесът на конвергенция трябва да бъде устойчив, което означава не само формално покриване на критериите, но и постигане на трайни резултати във времето.
Според последните доклади на ЕЦБ и Европейската комисия, една от най-сериозните пречки пред страната ни за приемане на еврото в най-кратък срок, т.е. до 2023 г., е инфлацията. Този показател е смятан за важен (страната все още е догонваща по доходи и цени спрямо държавите от валутния блок), въпреки че е крайно неизгоден за българите. Логично е – при нарастване на доходите и цените, инфлацията също ще расте.
Тъй или иначе, правителството все още не е разработило план за преминаването от лев към евро. Няма и програма за реформи, така че това да се случи до 2023 година. Което навява на мисълта, че ще постоим в ERM II доста по-дълго. Кой знае, примерът на Дания, която е в чакалнята от 1992 г., но не желае да смени кроната с евро, може да е заразителен.
Към плана, който нямаме, следва да се добавят и още няколко – крайно необходимите за целта "подправки": политически консенсус, силна разяснителна кампания и ранна подготовка на бизнеса и банковия сектор.
