Развитието на търговско-икономическото и научно-техническото сътрудничество с Република Корея чрез привличане на преки южнокорейски инвестиции, увеличаване и балансиране на стокообмена и развитие на сътрудничеството в областта на информационните и комуникационните технологии е един от приоритетите на България и в следващите години.
Има потенциал за увеличение на стокообмена, а според министъра на икономиката Лъчезар Борисов страната ни е готова да разшири подкрепата си за бъдещи корейски проекти, особено в областта на „зеления“ сектор, енергийната ефективност, автомобилостроенето, електрониката и електротехниката, високотехнологичните и иновационни производства.
Значим потенциал за сътрудничество и привличане на инвестиции имат преработващата промишленост, инфраструктурното строителство и енергетиката. По думите на икономическия министър, въпреки пандемията България запазва относително добра позиция в областта на промишлеността и ИКТ сектора. Още повече, че страната ни се нарежда в топ 4 по най-нисък спад на БВП в рамките на Европейския съюз, което още веднъж доказва, че тя е сигурен и надежден бизнес партньор.
В рамките на сътрудничеството между двете страни за овладяването на пандемията, Република Корея ни оказа съдействие за закупуване на медицински изделия за борба срещу COVID-19.
Развитието на търговско-икономическото и научно-техническо сътрудничество с Република Корея се основава на подписаното на 6 октомври 2010 г. Споразумение за свободна търговия (ССТ) между Европейския съюз и Република Корея. То се прилага от 1 юли 2011-а. Документът се причислява към ново поколение споразумения с широк предметен обхват, включващ: либерализация на търговията със стоки и с услуги (включително далекосъобщителни, финансови, правни, услуги, свързани с околната среда, морския превоз), инвестиции в сектора на услугите и промишлеността, правила относно защитата на интелектуалната собственост, държавните поръчки, конкуренцията, прозрачността на регулаторната рамка и устойчивото развитие. За въпроси до Европейската комисия във връзка с приложението на ССТ е създаден специален електронен адрес ([email protected]).
Като територия Република Корея е колкото България (100 210 кв. км), но населението й е над 51.47 млн души, а БВП – 1,69 трилиона долара.
През миналата година двустранната търговия между България и Корея е на стойност 310.1 млн. щ.д., отчитайки увеличение от 8.2% спрямо 2018-а. Износът на България възлиза на 143.4 млн. щ.д. – увеличение от 34.9% на годишна база. Вносът от Корея обаче бележи намаление от 7.5% и е на стойност 166.7 млн. щ.долара. Търговското салдо обаче е отрицателно за България.
Водещите стоки в износа са: пшеница и смес от пшеница и ръж; царевица; ламарини, листове и ленти от мед; руди на благородните метали и техните концентрати; интегрални схеми и електронни микрокомплекти и други. Във вноса преобладават: полиацетали, други полиетери и епоксидни смоли в първични форми; части и принадлежности, предназначени главно за машини и апарати; акрилови полимери в първични форми; електрически акумулатори; необработено олово; синтетични щапелни влакна и други.
Съществуват възможности за разширяване на износа ни на продукти като: зърнени храни, олио, лозаро-винарски продукти, козметични/фармацевтични продукти и други. Българските вина са непознати в Република Корея, поради което е необходимо рекламиране за налагане на пазара.
За периода 1996 г. – 2019 г. нетният поток на преките инвестиции от Република Корея в България възлиза на 206.8 млн. евро , което я нарежда сред първи 30 страни по общ обем вложенията за периода (по данни на БНБ).
Достигнатото ниво на корейските инвестиции в България все още не отговаря на възможностите на страната, според анализа на Министерството на икономиката.
