Европа се нуждае от обща отбранителна политика повече от всякога. В момент, когато всички усилия са насочени към преодоляване на последствията от пандемията и ресурсите са насочени в тази посока, Брюксел си даде сметка, че изостава от световните сили – САЩ, Русия и Китай. Турция и Гърция са в конфликт, който заплашва да прерасне във война, ситуацията в Близкия изток продължава да е напрегната, а Брюксел обеща помощ и на Беларус. За никого вече не е тайна, че деленето на блокове на влияние ще е пагубно не само за авторитета на ЕС, но и за неговото бъдеще.
Идеята за обща европейска отбрана е стара. От 2012 г. насам Европейският парламент и националните парламенти на държавите членки организират ежегодно две междупарламентарни конференции за обсъждане на въпроси, свързани с отбранителните способности на общността. До по-сериозен напредък не се стига, защото решаването на този проблем струва ужасно много пари. А и държавите членки все още не могат да се разберат кой да води "бащина дружина".
За да побутнат малко нещата в правилната посока, през юни здравите сили в Брюксел инициираха проектът “Стратегически компас” – една от основните амбиции на германското председателство на ЕС. Целта е чрез систематизиране на заплахите срещу отделните държави членки и срещу ЕС като цяло, да се постигне по-голяма сплотеност на тема отбрана.
“Стратегически компас” е инструмент,
предназначен да приложи глобалната стратегия на общността за отбрана и да направи анализ на заплахите в целия блок. На неформалната среща в Берлин, проведена на 26 август, министрите на отбраната се споразумяха да развиват военно сътрудничество и обща стратегическа политика. Те подчертаха нарастващата нужда от обща европейска политика в тази област.
“Виждаме ситуацията в Мали, демонстрациите в Беларус, нарастващото напрежение в Източното Средиземноморие”, коментира германският министър на отбраната Анегрет Крамп-Каренбауер и подчерта, че "Европа трябва не просто да следи събитията, а да действа, за да гарантира собствената си сигурност".
Германският външен министър Хайко Маас пък предупреди, че независимо от това кой през ноември ще спечели битката за Белия дом – Доналд Тръмп или Джо Байдън, във външната политика на САЩ едва ли ще има значими промени. Ето защо Европа сама трябва да потърси инструменти за отбрана и да ги самофинансира.
Инициативата трябва да бъде финализирана до края на годината, а в най-добрия случай може да бъде представена на страните членки още през ноември – под формата на класифицирана информация. Очаква се общият проект да бъде одобрен през 2022 г. по време на френското председателство на блока. Той трябва да подобри „Постоянното структурирано сътрудничество", европейските бойни групи и способности за реагиране.
Отбраната е едно от най-скъпите пера, затова в орязания "пандемичен" бюджет на ЕС за периода 2021–2027 г. тези разходи останаха на последно място.
Председателят на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен предлага през следващия 7-годишен програмен период Европейският фонд за отбрана да разполага с 13 млрд. евро. С 4.1 млрд. евро ще бъдат финансирани съвместните научноизследователски проекти в областта на отбраната, насочени към справяне с потенциални и новопоявили се заплахи за сигурността. А останалите 8.9 млрд. евро ще отидат за съфинансиране на съвместни проекти за развитие на отбранителните способности.
Целта е ЕС се нареди в четворката на най-крупните инвеститори в областта на научните изследвания за нуждите на отбраната. Само че от това губят по-бедните страни, сред които и България – от очакваните 6.5 млрд евро, отбраната получава едва 1.5 милиарда.
За Европейския фонд за съвместни мисии в защита на сигурността планираните 10,5 млрд се стопиха на 5 млрд евро. В същото време за администрацията на ЕС са планирани цели 73 млрд евро. Така че, надеждите "Стратегическият компас" да поведе европейската отбрана в правилната посока, може да отложат, както се случваше с предишните отбранителни инициативи. Отбраната може да разчита и на новата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, за която са заделени 100 милиарда евро, но само за научни изследвания, които допринасят за развитието на отбранителните способности.
Разделението остава
Франция от години критикува Германия, че не участва в международни военни мисии и не инвестира достатъчно в областта на отбраната. Берлин пък смята, че отделя огромни средства за отбрана.
За южноевропейците (и о-специално – за Франция) фокусът трябва да пада основно върху конфликтите в Близкия Изток и Африка. За повечето страни от Източна Европа обаче основната заплаха си остава Русия. Тази раздвоеност продължава да е сериозна пречка за изработване и на обща външна политика, и на обща политика на сигурност и отбрана.
Върхът на хаоса и безхаберието обаче бе изкачен, когато в края на юли Брюксел обяви, че не го интересува решението на Доналд Тръмп да изтегля 11 900 американски войници (от общо 37 000 души) от Германия. От тях 6400 се връщат директно в родината, а другите 5400 ще бъдат предислоцирани в Италия и Белгия. Вместо адекавта реакция от страна на Брюксел и Берлин, тогава чухме само коментара на Тръмп: "Защо американски войници да пазят Германия при положение, че плаща милиарди за руски газ?"
Въпреки, че германските разходи за отбрана възлизат на около 47 млрд. евро, което се изчислява на 1,29% от БВП през 2019 г., президентът на Съединените щати продължава да твърди, че са малко и Ангела Меркел го прави на глупак.
България и Германия с общи отбранителни проекти
Министърът на отбраната на Германия Анегрет Крамп-Каренбауер беше на работно посещение в България на 16 юли. С колегата й Красимир Каракачанов се договориха двете страни да си сътрудничат. Като начало, български офицери ще се обучават в германската генералщабна академия. Следващата стъпка са общи проекти в отбранителната промишленост.
В началото на годината, германската фирма „Люрсен“ спечели договора за новите патрулни кораби на стойност 1 млрд. лева. Каренбауер предложи още един проект, свързан с ролята на военните медици за справяне с кризи, подобни на днешната пандемия. Тя подчерта, че България може да помогне в разработването на т. нар. "Стратегически компас" и да акцентира в работата си върху сигурността на Балканите.
"Съвместно оценяваме нарастването на заплахите след 2014 г. за Европейския континент и необходимостта да се поддържат нормални разходи, приближаващи се към изискването за 2% от БВП. Нашето становище е, че въпреки икономическите трудности, възникнали от CFVRD-19, България към момента няма намерение да намалява разходите си за отбрана", каза министър Каракачанов по време на срещата.
България остава ангажирана с изпълнението на отговорностите си, свързани с развитието на Постоянното структурирано сътрудничество в областта на отбраната, включително и по отношение на разходите.
