След краткотрайно отстъпление зелените пари отново поеха нагоре и на 23 септември се изкачиха до най-високите си котировки за последните два месеца. Основните причини за ръста са засилващите се опасения от втора мощна вълна на пандемията от COVID-19 в Европа, неубедителните икономически показатели на еврозоната, очертаващият се BREXIT без търговска сделка с Европейския съюз и позитивните икономически данни на САЩ.
Икономическото възстановяване на блока на еврото почти е спряло през този месец, след като правителствата на страните – членки на общността започнаха да връщат ограниченията срещу разпространението на коронавируса. Общият индекс на IHS Markit, който отчита активността на индустриалния бранш, неочаквано е паднал до 50.1 пункта през септември срещу 51.9 през август – почти на вододела от 50 точки между спад и растеж. Основен принос за слабия резултат има секторът на услугите след като увеличаващият се брой заразени от COVID-19 порази отново туризма, авиопревозвачите и ресторантьорите.
Френският обобщен индекс на индустриалната активност пък неочаквано е потънал до най-ниската си стойност за последните четири месеца от 48.5 пункта срещу 51.5 през август. И тук водещ фактор за срива е секторът на услугите.
В Испания резервациите на нощувки в хотелите са паднали с 64% през август.
Стопанството на Великобритания също губи скорост, главно заради прекратяването на правителствените субсидии за ресторантите.
Обобщавайки разочароващите индикатори на еврозоната и на Острова, главният инвестиционен директор на мениджъра на активи "Кингсуд" – Рупърт Томсън – предупреждава, че оттук нататък не може да се очаква "V-образно" икономическо възстановяване.
Доларовият индекс, който следи цената на зелените пари към кошницата от шестте им основни валутни конкуренти, преодоля бариерата от 94 пункта и се повиши до 94.25 точки – най-високата стойност за последните два месеца. Ако възходящата тенденция на движение се запази, следващата цел на индекса ще е 94.80 пункта.
Еврото падна до 1.1671 щ. долара в ранната утринна търговия на 23 септември – най-ниската котировка след 27 юли, след което леко поскъпна до грубо 1.1690 долара.
Британската лира поевтиня до 1.2692 щ. долара (най-слабата й стойност от края на юли) след като британският премиер Борис Джонсън въведе на 22 септември нови ограничения на бизнес активността заради втората вълна от COVID-19. Впоследствие английската валута компенсира част от загубите и в следобедните часове на 23 септември се разменяше срещу 1.2750 щ. долара.
Щатският долар се търгуваше стабилно към швейцарския франк – срещу 0.9215 франка за долар, подкрепен от силните данни за продажбите на жилища в САЩ, скочили до най-високото си за последните 14 години равнище през август.
Зелените пари вероятно ще продължат да поскъпват поне докато разпространението на коронавируса подронва доверието на инвеститорите в Стария континент. Предстоящите на 3 ноември президентски избори в САЩ и произтичащата от тях несигурност обаче вещаят по-силни пазарни колебания и обрати.
Според валутния коментатор на "Блумбъргс маркетс" – Вен Рам – "глобалните суровинни валути" и паундът ще са най-потърпевши сред паричните единици на Г-10 от по-чувствителното засилване на американския долар. Най-тежки загуби при подобен сценарий ще понесат норвежката крона, лирата стерлинг, шведската крона, австралийският и новозеландският долар. А най-слабо засегнат ще е канадският долар. Това сочи проучване, основано на чувствителността на валутите към промени на стойността на доларовия индекс през 2019-а.
Засега е твърде рано да се определи дали поскъпването на зелените пари ще прерасне в трайна тенденция. Подемът обаче идва десетина дни след предупреждението на валутните експерти за огромните разминавания в справедливите пазарни оценки на ключови валути на Г-10. При котировка от 93.644 пункта на доларовия индекс, американската валута е била подценена с над 3% спрямо основните си конкуренти и предстои дълъг път преди тази разлика да се заличи, твърди Вен Рам.
