Омертата между големите бизнесмени у нас взе все по-често да се пропуква. Така пред очите ни лъсват игрите на влияние, лобизмът и облагодетелстването чрез връзки с политици от върховете на властта. Или простичко казано: "моделът пълен съпорт".
Пореден епизод от тази сага е войната, която Пламен Бобоков обяви на КРИБ. На 23 септември Бобоков публично съобщи, че фирмите от групите "Приста ойл" и "Монбат" прекратяват членството си в организацията, ръководена от Кирил Домусчиев. Атаката заслужава внимание, защото идва от кухнята на КРИБ – Пламен Бобоков бе член на управителния й съвет цели три мандата. Няма да е погрешно, ако кажем, че донякъде тя е и удар лично срещу Домусчиев, който за шестте години, в които Кирил Домусчиев е председател на КРИБ, постави организацията в опасна близост до лапите на правителството и в частност на премиера Бойко Борисов, стигайки до почти пълна симбиоза в позициите си. Именно затова констатациите на Бобоков, че КРИБ се е превърнала в "обикновена казионна организация на повикване", не изглеждат пресилени.
Редно е да се каже обаче, че и самият Бобоков не е за ожалване. Ясно е, че с атаката си той мъсти, защото не получи "съпорт", когато започнаха проблемите му с правораздавателните органи, за които в интерес на истината последната дума е на съда. Само че не бива да затваряме очи пред кореспонденцията на Бобоков с Бойко Борисов, в която бизнесменът закачливо поздравява министър-председателя с "Добро утро, бос".
По същия начин няма да е грешно, ако споменем и че сближаването на КРИБ с правителството подсигури на Кирил Домусчиев "пълен съпорт". Това най-лесно може да се илюстрира с ударното навлизане на Кирил Домусчиев на медийния пазар. Едва ли някой е забравил как той изплува като изненадващ кандидат-купувач на "Нова броудкастинг груп", като измести чешкия милиардер Петр Келнер. Келнер разбра от първа ръка какво да нямаш "пълен съпорт", след като Комисията за защита на конкуренцията първо забави произнасянето си по сделката, а след това направо я блокира. Добре известно е как се развиха нещата, когато братя Домусчиеви придобиха медийната група, към която скоростно те прибавиха миноритарния дял в "Нет инфо", свързаната с Делян Пеевски телевизия "Канал 3", както и още няколко музикални телевизии и радиостанции. Разбира се, КЗК не видя никакъв проблем с тези сделки, въпреки притесненията, че се получава концентрация на медийна собственост и сериозно разместване на рекламния пазар.
Влиянието на Домусчиев извън бизнес средите лъсна и при олигархичната му разправия с друг подсъдим бизнесмен – Васил Божков. Това бе поредното сериозно пропукване в омертата между бизнес акулите у нас, онагледявайки как си договарят "пълен съпорт" от държавните институции срещу тлъсти рекламни договори от "Националната лотария" за "Нова телевизия".
Преди това имаше още един показателен, когато се стигна до словесни престрелки между Кирил Домусчиев и Валентин Златев, след като Българската петролна и газова напусна КРИБ на фона на обвинения в прокарване на лобистки интереси в Закона за горивата.
Изобщо и по политическите, и по бизнес върховете е мътна и кървава. А дали КРИБ олицетворява "гласът на бизнеса" или гладът на бизнеса, е въпрос на лична преценка.
