Близо 400 млн. лв. средства по механизма ReactEU ще бъдат насочени към фирмите до края на 2020 г., съобщи заместник-министърът на икономиката Стамен Янев след среща с Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Средствата ще се разпределят по две процедури. Едната е насочена към подкрепа на малките и средни предприятия за възстановяване и потенциален растеж и е с бюджет от 200 млн. лв. Втората е за цифрови и зелени иновации, а нейният капацитет е 191 млн. лева.
В рамките на месец ще стартират две нови процедури за безвъзмездна помощ, които са насочени към т. нар. „големи малки“ предприятия и за адаптиране на производствени процеси и условия на труд при КОВИД-19, както и на договаряне на схемата за увеличаване на производствения капацитет на малките и средните предприятия, обясни зам.-министърът.
За следващия програмен период страната ни ще разполага с възможност за достъп до финансов ресурс в размер на 29 млрд. евро. Освен средствата по Многогодишната финансова рамка – 2021-2027, които ще са на обща стойност 16,7 млрд. евро, се очаква да заработи и новият план с антикризисни мерки на ЕС – Next Generation EU, с бюджет за България от над 12,3 млрд. евро. Страната ни ще получи и допълнителни целеви средства за подкрепа на изоставащите региони в размер на 200 млн. евро.
В рамките на срещата бизнесът постави своите искания пред властта, описани като предложения за подобряване на бизнес климата, намаляване на административните прегради и по-доброто регулиране.
Част от тях са влизане в сила на приетите промени за определянето на такса „битови отпадъци“, чрез които се въведе принципът „замърсителят плаща“ и отпадане на въведената като временна антикризисна мярка първите 3 дни от болничните да са за сметка на работодателя.
АИКБ настоява и за въвеждане на принципа на мълчаливото съгласие, както и за прекратяване на неправомерната държавна помощ за „Ей и Ес – 3С Марица изток 1″ и „Контур Глобал Марица изток 3″ чрез въвеждане на механизъм за капацитет.
Друго основно искане е изработване на механизъм за определяне на национална минимална работна заплата и минимални работни заплати по браншове, но ипремахване на рестриктивните прагове за задължителен финансов одит и уеднаквяването им с другите съседни на България държави.
Националният съвет на АИКБ обсъди и проекта за механизъм по договаряне и определяне на размера на минималната работна заплата за страната, като даде мандат на АИКБ да подпише рамково споразумение с другите национално представени работодателски и синдикални организации. Целта на предложенията, заложени в него, е минималната да се определя първо за страната, и в последствие браншовите структури на работодатели и синдикат да договарят помежду си минимални работни заплати по икономически дейности и квалификационни групи професии.
