Правителството на Република Македония ще даде 5 млн. долара на Световната банка, за да придобие 19.89% от акциите в EUROPA Re – новата презастрахователна компания, която е в процес на формиране, съобщи преди дни хърватското електронно издание Осигурание.
Идеята е EUROPA Re да покрива рискове от природни катастрофи в Югоизточна Европа и Кавказ, действайки като своеобразен презастрахователен пул. Ето защо намерението е тя да бъде собственост на правителствата на страните от тези региони. Подготовката за създаването на компанията започна през 2008 г. с финансовата и техническата подкрепа на Световната банка и Швейцарския секретариат по икономически въпроси (SECO).
Правителството на Албания стана първият акционер в EUROPA Re, придобивайки дял през пролетта на миналата година. Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина и Грузия са значително напреднали в процеса на присъединяване към акционерната структура на EUROPA Re.
Черна гора, България и Полша също са изразили интерес да станат акционери в EUROPA Re в близко бъдеще, коментира хърватското издание, без да се позовава на източник, и допълва, че членството в компанията е отворено за всички страни от Югоизточна Европа и Кавказ.
Бизнес моделът на EUROPA Re е създаден при спазване на швейцарските застрахователни регулаторни мерки, тъй като Швейцария е известна с най-строгия застрахователен надзор в света. Компанията е регистрирана в Цуг, Швейцария, пише още в информацията. EUROPA Re получи през октомври финансиране в размер на 5.5 млн. щ. долара от Световния фонд по климатичните промени (SCCF).
Според наблюдатели регистрираната в Швейцария компания няма да държи парите при себе си, а веднага ще ги презастрахова.
БАНКЕРЪ не успя да намери български застраховател или надзорник, който да потвърди, че България е изразила интерес да стане акционер на EUROPA Re в близко бъдеще. Браншът подозира, че това е спекулация на Евгени Гуренко от Световната банка, който стои зад проекта и лобира за идеята у нас през 2007 година.
Тогава той и постоянният представител на Световната банка у нас Флориан Фихтл ни затрупаха с мрачни прокоби: 175 млн. евро е размерът на сумата за застраховки на имущество при катастрофично земетресение, което се случва веднъж на 250 години. Ако София бъде сполетяна от такова събитие, обаче загубите ще достигнат 5 млрд. евро. Това съобщи на семинар за катастрофичното застраховане главният експерт на Световната банка в тази област Евгени Гуренко. Той обърна внимание, че в България само шест-седем къщи на всеки сто имат застраховки. Флориан Фихтл пък отбеляза, че едно голямо земетресение в България ще струва 18% от БВП, или половината от бюджета на страната. Проучванията на Световната банка били установили, че за 25 години наводненията, които са най-честите и скъпи бедствия у нас, са нанесли щети за повече от 1 млрд. долара.
nbsp;
nbsp;
Евгени Гуренко е главен застрахователен директор в Обединеното звено за застраховане между Световната банка – Международната финансова корпорация и Договорния спестовен фонд. По време на кариерата си в групата на Световната банка, където постъпва през 1998 г., той проектира и ръководи програмата й за техническа помощ и за кредитиране на турския катастрофичен пул, който в момента е един от най-големите застрахователи на земетресенията в света. Гуренко участва активно в разработването на решения за управление на катастрофични рискове на Световната банка в редица страни клиенти. От името на Международната финансова корпорация, той препоръча създаването на съвместна с Gerling Re глобална кредитна застраховка, както и развитието на алтернативни решения за прехвърляне на риска от нововъзникващите пазарни презастрахователи и от множеството частни капиталови инвестиции в застрахователни и презастрахователни компании в развиващите се страни. За това му помагат опитът му като инвестиционен банкер и частен консултант. Гуренко е възпитаник на Московския държавен университет и притежава докторска степен, както и презастрахователен сертификат от Колумбийския университет.
nbsp;
Не е тайна, че България е в сеизмично активен район и съществува реална опасност в следващите десетилетия да преживеем голямо разрушително земетресение, каза председателят на Инициативата за национална програма за управление на катастрофичните рискове Румен Гълъбинов. Неправителствената организация е автор на един от трите разработени подхода за развитие на пазара на катастрофичното застраховане в България.
Гуренко искаше да включи България, Турция и Румъния в създаваната от него структура, спомни си Гълъбинов пред БАНКЕРЪ. Нещата обаче се развиха в друга посока – Румъния си направила преди две години собствен пул, Турция го имаше доста преди това – от 2001 година. Ние също работим, но понеже схемите предполагат и участието на държавата, в сегашния кризисен момент едва ли това ще стане, добави той. Нямало как България да влезе под една шапка с държави, които не са членки на ЕС. Финансирането на участието от страна на правителството в EUROPA Re пък било немислимо. Всъщност не правителствата вадели парите, а това били кредити от Световната банка. В нашия случай обаче подобен кредит трябвало да е гарантиран от правителството, а, както се знае, държавните гаранции по принцип са забранени в ЕС.
nbsp;
Идеите у нас:
– да се създаде застрахователен пул срещу катастрофични рискове от работещите у нас застрахователни компании;
– да се въведе задължителна застраховка срещу катастрофичните рискове;
– застрахователните премии да са съобразно рисковата зона, в която се намира подлежащото на застраховане имущество и в зависимост от строителството му и данъчната му оценка, но не по-малко от 20 000 лева;
– събирането на застрахователните премии да се извършва от данъчните органи и след това сумата да се превежда по сметка на катастрофичния пул;
– събраните средства да се инвестират на финансовите пазари с цел получаване на доход.
nbsp;
nbsp;
Още по темата от Румен Гълъбинов:
Застраховането на катастрофични рискове
Европейските страни използват смесица от подходи за застраховането на природни катастрофични бедствия, а повечето от страните разполагат с национални застрахователни програми за катастрофични рискове и тероризъм. Поради значителното нарастване на рисковете, свързани с природните катастрофи и терористичните атаки страните от Европа са разработили голямо разнообразие от подходи за увеличаване на застрахователния капацитет, който е насочен към катастрофичните рискове. Например, шестте Европейски страни: Франция, Германия, Италия, Испания, Швейцария и Великобритания, са разработили смесица от правителствени и публично-частни подходи за покриване на риска от природни катастрофи и тероризъм.
В три от посочените страни Франция, Испания и Швейцария стандартните полици за собственици на недвижимо имущество включват и задължително покритие за природни катастрофи, а правителството осигурява точно определена финансова гаранция за плащането на щети в две от тези три страни. Останалите три страни разчитат главно на застрахователния пазар да осигури катастрофично покритие. Що се отнася до покритието на терористичния риск, четири от шестте страни са приели национални терористични програми, в две от които Германия и Великобритания тези национални терористични програми са задължителни, като правителството осигурява финансова гаранция, насочена към финансовите рискове, свързани с терористични атаки докато останалите две страни разчитат основно на застрахователните пазари. Така че: ЗАСТРАХОВАНЕТО НА КАТАСТРОФИЧНИ РИСКОВЕ Е ОТДАВНА ПРАКТИКА В ЕВРОПА, КАКТО И В ДРУГИ СТРАНИ ПО СВЕТА!
