В петък Централната банка внесе в Народното събрание отчета си за първото полугодие за 2011-а. Макар да коментира процесите до средата на годината, повечето от заключенията в него са валидни и в момента.
Експертите на управление Банков надзор изрично подчертават, че необслужваните кредити с просрочие над 90 дни се отразяват неблагоприятно върху способността на банките да генерират доход от собствени източници. Делът на необслужваните над 90 дни заеми достига 13.53% от общия кредитен портфейл, докато в края на 2010-а той е бил 11.92 процента. По тази причина печалбата от 315 млн. лв. за първите шест месеца на 2011-а е по-ниска спрямо същия период на 2010-а. Независимо от това в доклада на БНБ категорично се посочва, че за момента няма опасност за стабилността на банковия сектор. Общият размер на капиталът им е 10 млрд. лв. и в сравнение с 2010-а нараства с близо половин милиард лева.
Общата капиталова адекватност се повишава до 17.73% (срещу 17.39% към края на 2010 г.). Адекватността на капитала от първи ред също се засилва в резултат от увеличението на регистрирания и внесен капитал. Достигнатото ниво от 15.54% е по-високо от отчетеното както в края на миналата година, така и към юни 2010-а. Следва да се отбележи, че всички банки поддържат нива на капитала от първи ред над препоръчаното от БНБ равнище от 10 процента. Излишъкът на капитал над регулаторния минимум нараства с 204 млн. лв. за шестте месеца на 2011 г. и достига 2.95 млн. лева, се казва в доклада на БНБ. Всъщност тези 2.95 млрд. лв. са един от буферите, които могат да поемат допълнително влошаване на банковите резултати.
Другият буфер е високото съотношение на ликвидните активи – тези, които в рамките на седмица-две, банките могат да ползват за разплащане, спрямо общият размер на активите и спрямо обема на привлечените средства. През шестте месеца на годината ликвидните активи нарастват с 5% (768 млн. лв.) и в края на юни достигат 16.2 млрд. лева. Коефициентът на ликвидните активи се подобрява до 25.07% (срещу 24.35% към декември 2010 г.). Негативните сигнали, свързани с проблемите по обслужване на държавния дълг на страни с присъствие на дъщерни банки и клонове в България, не промениха поведението на депозантите. В резултат на това както отделните банки, така и системата като цяло не са подложени на ликвиден натиск, пише в доклада на БНБ.
Освен това управление Банков надзор стимулира политиката на българските кредитни институции да увеличават бизнеса си единствено и само за сметка на ръста на депозитите от граждани и фирми. Внимателно се следи банките у нас да не придобиват държавни облигации на страни с проблеми в обслужването на своите задължения, както и да не увеличават депозитите си в държавите, където се намират техните майки. По този начин БНБ се стреми да намали влиянието на финансовата криза в Европа върху българските кредитни институции.
