През юни следващата година ще бъде готов законопроектът за създаване на пенсионни мултифондове. Чрез тях ще се създадат няколко пенсионни продукта – с консервативна, с балансирана и с агресивна стратегия за инвестиране. Това е ясно изказаното намерение на Комисията за финансов надзор (КФН), споделено от Ангел Джалъзов, неин заместник-председател, по време на международната конференция Перспективи за развитие на небанковия финансов сектор.
Отварянето на дума за мултифондовете
се случва след повече от пет години на нерешителност. През 2007 г. имаше дори готов проектозакон, който заседна в плитчините на парламентарните комисии. Кризата сега ги прави отново модерни, защото ще дадат възможност на работещите българи да изберат какъв риск и доходност да носят парите им за пенсия първоначално в третия стълб на допълнителното пенсионно осигуряване – доброволния, а след това вероятно и във втория – задължителното.
Ще се търси максимално широк консенсус каква част от доброволните фондове ще могат да ползват различни стратегии за инвестиране. Темата ще бъде предмет на дебат, добави Джалъзов. Пенсионните фондове са едни от основните институционални инвеститори на капиталовия пазар.
С мултифондовете предвиждаме да дадем малко по-широк избор на осигурените лица по отношение на пенсионните схеми, каза Джалъзов. Доходността на доброволните фондове за точно определена година не е толкова важна за хората, които ще получат пенсия от тях, посочи Джалъзов. Имаше години като например 2007 година, в която доходността на тези фондове беше 22%, а през следващата те бяха със загуба приблизително 21 процента. Важна е пенсията, която се получава, а тя се формира от инвестиции в дълъг период от време, добави Джалъзов.
В последните години на кризата имаше спадове в доходността,включително и някои американски и на европейски пенсионни фондове, с нива от 30 процента. Тези спадове в условията на тежка криза са нещо нормално, но пенсионните фондове са дългосрочен инструмент, каза Стоян Мавродиев, председател на КФН.
Той подчерта, че частните доброволни пенсионни фондове в България управляват добре парите на осигурените лица и водят много консервативна политика за инвестиции.
Неговите думи обаче увиснаха във въздуха след доклада на подчинената му Мария Христова. Тя е пресметнала, че
реалната доходност на парите за втора пенсия
от 2004 г. насам е отрицателна и надхвърля 27 процента. Според данните, оповестени от Комисията за финансов надзор, от юли 2004 г. до края на ноември тази година доходността, постигната от най-масовите универсални фондове, е 26.5 процента. При инфлация с натрупване за същия период от 53.9%, простата сметка показва, че реално парите за втора пенсия за въпросния период са намалели с 27.45 на сто.
Най-зле изглежда ситуацията при доброволните фондове. При 53.9% инфлация, натрупана от юли 2004 г. до края на ноември тази година, доходността, постигната от доброволните фондове, е под 20 процента. Това означава, че реалната доходност при тях е на минус с 34 на сто.
Тревожните реални резултати за доходността на пенсионните фондове и най-вече за тези от третия стълб – доброволните, сочат един изход – създаването на мултифондове точно за инвестиращите в трета пенсия, коментираха експерти на конференцията.
Асоциацията на частните пенсионни фондове мощно подкрепя създаването на мултифондове. Никола Абаджиев, председател на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, припомни в доклада си пред конференцията, че има наличен стар проектозакон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, който може да послужи за база при обсъжданията. Той каза за БАНКЕРЪ, че в момента никой бъдещ пенсионер у нас не се интересува от парите си за втора пенсия. От друга страна, създаването на мултифондовете няма автоматично да вдигне интереса към инвестиционните схеми, в които кандидат-пенсионерът е активен участник. Абаджиев посочи практиката на Чили, където в първите години интерес към мултифондовете са проявили едва 30% от осигурените, докато сега те са над 70 процента. Той е на мнение, че трябва да тръгнем с три типа фондове – агресивен, балансиран и консервативен, и осигурените да могат един път годишно да сменят рисковата си ориентация.
Част от парите на Сребърния фонд
също могат да бъдат инвестирани от мултифондовете на фондовата борса, това зависи от тяхната стратегия, каза председателят на КФН Стоян Мавродиев. Добрите идеи не бива да бъдат отлагани заради кризата, колкото по-бавно се правят реформите, като например тази в пенсионната система, толкова по-болезнени са те за хората и за държавата, която ги прави, добави Мавродиев.
Общо парите на фонда са близо 1.776 млрд. лв., малко над планирания дефицит на Националния осигурителен институт (НОИ) за тази година. Средствата, които биха се натрупила в Сребърния фонд – от приватизация, приходи от концесии, от бюджетния изришък, би трябвало да служат за намаляване на постоянните дефицити на пенсионната ни система, които се увеличават с всяка изминала година. Пари от концесии, въпреки многото такива у нас, не са влизали.
Няма ги и парите от приватизацията на Булгартабак, който беше продаден в края на август за 100 млн. евро. Въпреки че по закон сумата трябва да бъде внесена в Сребърния фонд, половин година по-късно в него не е влязъл нито лев. Това не е чудно, защото нещата бяха изпипани със създаването на Държавната консолидационна компания към Министерството на финансите. Чрез нея се заобикаля законът и парите от приватизация отиват за харчене от правителството, вместо в Сребърния фонд.
Няма законови пречки фондът да получава пари и от инвестиции – ако средствата, натрупани в него, се влагат в акции, облигации и депозити. Но от създаването му досега те стоят на влогове в БНБ при ниска лихва, а министерствата на финансите и на труда не са избрали мениджъри за управление на парите.
nbsp;
nbsp;
Бойко е за Европейска кредитна агенция
Някой казва да си направим в Европа кредитна агенция, ние сме да си направим и според мен е необходима, но ако тя бъде достатъчно обективна, ще даде горе-долу същите резултати, които дават и другите големи кредитни агенции . Това каза премиерът Бойко Борисов при откриването в сряда на конференция Перспективи за развитие на небанковия финансов сектор, организирана от КФН. Според него тя не би трябвало да пожали нито една държава, която не спазва финансова дисциплина.
Идеята беше подхвърлена от Европейската комисия. Темата очевидно е актуална в Европа, което се потвърди и от изявлението на Стивън Мейор, председател на ESMA(Европейски надзорен орган за ценни книжа и пазари) специално за БАНКЕРЪ. Мейор каза, че един от основните приоритети в работата е да осигурим надзор върху дейността на агенциите за кредитен рейтинг като Муудис, Стандарт енд Пуърс и др..
В ход е създаването на регистър на кредитните агенции и вече текат първите проверки на ESMAна дейността им. Мейор се застрахова, че това няма да са ревизии на прогнозите им, а мониторинг на организацията им на работа. Той каза още, че докладът за агенциите за кредитен рейтинг ще бъде готов в началото на април догодина.
Ако има нещо, което да стряска съня на лидерите в света, това е думата пазари, каза още Бойко Борисов. Финансови пазари като се каже, и няма президент, премиер, канцлер в зависимост от държавното устройство, думата пазари да не му събаря съня. И всяка сутрин, като стане, търси иконката на телефона, за да чукне и да види какво става с долар, евро, йена. Всъщност там вижда, ако предния ден е имало съвет или голяма международна среща по дадена тема, колко успешна е тя. Реакцията на тези пазари всъщност определя и политиката в тази област в момента в света, изключително чувствителна, изключително злободневна като ред. В Европейския съвет няма решение, няма тема, свързана с днешната ситуация в свeта, която да не бъде съобразявана с пазарите, разясни премиерът.
