Роден е на 19 януари 1972 година. Завършил е право в СУ Св. Климент Охридски. Специализирал е държавно управление и политика в Харвардския колеж Джон Кенеди. Бе депутат от НДСВ и Новото време в 39-ото народно събрание. Автор е на повече от 30 закона. От 2005 до 2010 г. бе главен секретар на омбудсмана.
Член е на Политическия съвет на НДСВ.
Президент е за България на Световната асоциация на юристите със седалище във Вашингтон. Председател е и на Института за модерна политика, който прави мониторинг на дейността на парламента.
nbsp;
Г-н Цеков, Институтът за модерна политика обяви, че ще създаде и предложи на парламента правила за прозрачни назначения. Какви ще са те и кои сфери ще засягат?
– Обща е констатацията на различни граждански организации, особено в последните месеци, че парламентът прави по непрозрачен начин назначенията в съдебната власт и в независимите контролни и регулаторни органи. Въпросът е каква да бъде процедурата, как да се осигурят прозрачност и граждански контрол. Затова Институтът за модерна политика, основавайки се на добрите практики в страните с развита демокрация, както и на тези в Европарламента, предлага процедура, която може да се представи в три пункта. Първо, при всеки избор (а тази година ще се избират ВСС, членове на Конституционния съд, комисия за защита от дискриминация, комисия по досиетата, комисия за конфискуване на незаконно придобито имущество и т.н.) да се създава за случая парламентарна комисия по номинациите. Комисията следва да бъде изградена на паритетен принцип. Паритетен, защото няма нужда от доминиране на една или друга партия. Това няма да е комисия, която да взема някакви важни решения, тя ще се занимава с организацията на процеса на публични консултации и на изслушване на кандидатите. Вторият пункт е в разумен срок (примерно 14-дневен) след постъпването на кандидатурите и публичното им оповестяване тази комисия да дава възможност на гражданските организации и на медиите да отправят сигнали и въпроси, свързани с професионалните качества и интегритет на кандидатите. Да обобщава постъпилите сигнали, искания и въпроси и да ги предоставя на кандидатите, за да се подготвят те за отговор. Третата стъпка е публично парламентарно изслушване, което ние предлагаме да е открито за медиите и гражданските организации, да се предава директно онлайн и процедурата на това изслушване да предвижда достатъчно време и възможности кандидатите да отговорят на всичко въпроси и да им се даде възможност да демонстрират професионалните си качества.
Технологично как би могло да се случи това, с промяна на какви нормативни актове?
– Единствено с промяна на правилника за дейността на Народното събрание. Ние сме предложили конкретен проект. Това е една процедура, която ще позволи да се тестват както качествата на кандидатите, така и на обществото – да има доверието, че тези кандидати наистина заслужават да бъдат назначени, че те не са някакви удобни партийни кадри, нито пък продукти на някакви задкулисни пазарлъци. Ще дам един пример, който нашумя преди време, за да илюстрирам какви точно ще са последствията. Помним злощастното изслушване на кандидата за еврокомисар Румяна Желева в Европарламента. Тук в България тя е била важна, предлага я партията, от ЕНП заставали зад кандидатурата й, а никой не бе тествал качествата на кандидата. Оказа се, че при откритото изслушване в ЕП тя не успя да издържи теста. Точно такъв тип кандидатури, които не отговарят на изискванията за съответните длъжности, ще бъдат отсявани. От удобна, прозрачна процедура интерес имат и управляващи, и опозиция, които и да са те.
Вие наистина ли мислите, че управляващите имат интерес да подкрепят такава промяна?
– Ако са умни ще разберат, че имат интерес от такава процедура. Тя не означава, че техните предложения ще бъдат отхвърляни, а означава, че кандидатурите ще бъдат на хора с доказани качества, при това ще имат възможност да ги покажат и пред обществото.
А какво ще стане със заслужилите партийци, как ще ги устройват с постове?
– Ще се мъчат да бъдат по-заслужили, да имат професионални качества, за да заемат съответната длъжност. Всъщност големият проблем е с доверието в съдебната власт и в независимите институции и този проблем се лекува с прозрачни процедури, които гарантират на обществото, че не се назначават партийни пенсионери за трудоустройване или роднини на партийни лидери, а професионалисти със съответните заслуги. Сигурен съм, че това ще се случи в България. Дори и ГЕРБ да не го направят, ще дойдат други, които ще го направят. В България нетърпимостта към този тип назначения вече е достатъчно голяма, засилва се и европейският натиск – в последния доклад на ЕК по адрес на съдебната власт се казва, че трябва да се предприемат процедури за прозрачни и публични назначения. Ето, сега Институтът за модерна политика предлага една конкретна процедура за прозрачност. Предлагаме я на всички парламентарни групи, на ръководството на НС, ще я дадем и на министър-председателя.
Бяхте депутат от НДСВ, защо тогава, когато имахте мнозинство, не въведохте подобна процедура? Ще отречете ли, че и вашата партия по непрозрачен начин назначаваше заслужили кадри?
– Партийни назначения винаги е имало. Те не са патент нито на днешното управление, нито на предишното. Но това не може да бъде оправдание. И не може тази лоша практика да продължава вечно. Помните какво се случи с избора на инспектори във ВСС? Това показа, че обществената търпимост вече е на изчерпване. Време е Народното събрание да даде тон за качествен подбор на хората на ключови позиции. Не можем да чакаме някакъв министър на правосъдието да предложи процедура. Парламентът трябва чрез собствения си вътрешен ред, чрез правилника да въведе такава процедура, защото той е представителната институция на държавата.
Другата тема, която наблюдавате, са законите. Повече или по-малко са лобистките поправки в сравнение с предишния период, който вие отчетохте?
-Като съотношение не са по-малко. През последната сесия в парламента общо се внесени 68 законопроекта, 14 от тях са ратификации и не ги броим. Тридесет и четири законопроекта сме взели под специално наблюдение и повече от половината – 19 – са в зоната на сивото законодателство, защото засягат или граждански права, или прокарват лобистки интереси. Ако трябва да се изведат три от тях, това са последната поправка в закона за горите, която предизвика достатъчно голямо обществено недоволство, новият законопроект за складиране на въглероден диоксид в земните недра, както и поправките в закона за БЧК. Чрез тези поправки държавата, без да има право, се намесва в работата на една независима организация, чиято работа е гарантирана с международни конвенции. И не само се намесва и им разпорежда какви решения да вземат, а и реално изземва тяхна собственост. Сред отхвърлените законопроекти, които предлагаха добри решения, трябва да се посочи, че мнозинството отхвърли един проект, внесен от опозицията, за собствеността и ползването на земеделските земи. Той трябваше да поправи едно недомислие, от което пропищя цяла Северозападна България. А именно това, че една земеделска земя може да бъде ползвана без съгласието и въпреки волята на нейния собственик. За разлика от предишните сесии, всички, дори и добрите предложения на опозицията, бяха отхвърлени.
Имате ли представа как се благодари за лобистки поправки?
-Трябва да се проверят имотните регистри и спонсорите на партиите. Сигурно има и много други форми за благодарности, но това, което може да се установи публично чрез достъпна информация, се изчерпва с регистъра в Сметната палата и имуществените декларации.
Защо, след като този проблем е толкова сериозен, вече в четвърти парламент не се приема закон за лобизма?
-Защото ГЕРБ няма такава воля. Още в началото на мандата на това НС предложих на председателя Цецка Цачева това да влезе в законодателната програма. Тя в началото се ангажира, а после нещата залиняха. В последния си доклад ние предлагаме в скрита форма да се въведе регистър на участниците в заседания на парламентарните комисии и на тези, които внасят предложения. Това, което трябва да се направи, е всяка неправителствената организация, която участва в заседание на парламентарна комисия и представя свои становища, законодателни предложения, или искания, трябва да бъде вписвана в публичен регистър и тези предложения да са достъпни. За да се знае кой какво предлага и защо го предлага.
