Купувате си билет за самолет по интернет и сами си отпечатвате бордната карта, пазарувате хранителни продукти онлайн, залагате виртуално, връщате пари на приятели през мобилния си телефон… Подобни примери могат да се дадат още много, но заключението е едно – начинът, по който европейските, а вече и българските граждани пазаруват и плащат, се променя коренно и много динамично през последните години.
Освен чисто практическите ползи за потребителите развитието на електронната търговия и онлайн услугите дават значителен потенциал за стопанско развитие. Според изследванията на Европейската комисия, оповестени преди дни, интернет икономиката създава по 2.6 работни места за всяко закрито обикновено работно място. През 2011-а общият пазар на продажбите онлайн е надхвърлил 200 млрд. евро, при положение че година по-рано е бил 169.6 млрд. евро. Прогнозите на специалистите са, че през тази той ще се увеличи с нови 16% и ще надхвърли 232 млрд. евро. Но едва три страни – Великобритания, Германия и Франция, формират 71% от онлайн продажбите на Стария континент. В останалите многобройни проблеми все още пречат на потребителите да се възползват пълноценно от тези услуги. Правилата, регламентиращи сектора, често пъти са непознати или не гарантират сигурност, в различните оферти липсва достатъчно прозрачност и сравняването им е трудно, а плащанията, както и начините на доставка, нерядко са скъпоструващи и неприспособени към потребностите на хората.
За да преодолее тези пречки, в средата на януари Европейската комисия представи за разглеждане на правителствата на страните членки 16 конкретни мерки. Стремежът е да се удвои до 2015 г. делът на електронната търговия в продажбите на дребно, който сега е 3.4%, както и делът на интернет икономиката в европейския БВП (в момента под 3%).
В тези трудни за Европа времена трябва да се възползваме бързо от всички възможности за създаване на допълнителни работни места. Планът за действие, който представяме, ще създаде нови опции за гражданите и предприятията и ще донесе на Европа така необходимите растеж и заетост. Той има за цел да премахне пречките, които досега спъваха развитието на европейската интернет икономика, заяви Нели Крус, заместник-председател на Европейската комисия и отговаряща за Програмата в областта на цифровите технологии.
Първите три стъпки, които се очакват, е да се провери поотделно дали във всяка държава правилно са възприети и се прилагат директивите за електронната търговия, защитата на онлайн потребителите, както и серия от нормативни актове, гарантиращи правата за интелектуална собственост и регламентиращи възможностите за достъп до интернет. Следващите действия ще са в посока на подобряване на информираността на онлайн търговците, както и защитата на техните клиенти. Днес много от операторите в мрежата не са съвсем наясно за правилата, регулиращи тяхната дейност, най-вече зад граница, и затова предпочитат да ограничат продажбите си единствено на конкретния национален пазар. Същото важи и за потребителите, които пък се опасяват, че ако купят нещо от чужд сайт и се стигне до проблем, няма да успеят да го решат.
Специално внимание ще бъде отделено на интернет страниците, които предлагат на клиентите съпоставка на дадени продукти по цена, качество, екологични или пък енергийни характеристики. Много е важно при това сравнение те да предлагат такива независими, ясни критерии, на които хората могат да разчитат. А такива сега трудно могат да се срещнат, отбелязват експертите на Брюксел.
Другият акцент ще е върху хазартните игри и залаганията в интернет. Само допреди няколко години от над 15 хил. подобни сайта, действащи на Стария континент, около 85% нямаха издаден лиценз. Много от тях събираха залози за известно време, след което спираха да изплащат печалби и просто прекратяваха дейността си. Затова Еврокомисията възнамерява да излезе с ясен план за действие, в който да се засили сътрудничеството между националните регулаторни органи и ефективната защита на потребителите.
Същите мерки ще бъдат взети и за продажбата на лекарства в мрежата, която от началото на годината бе разрешена и в нашата страна. За сайтовете, предлагащи медикаменти, ще се изработят специални маркери за надеждност, които ще ги идентифицират, че предлагат легални медицински продукти. Последният пакет от изисквания ще бъде насочен към повишаване на сигурността при разплащанията. Намеренията са да се създаде една надеждна и прозрачна интегрирана платежна среда в целия Европейски съюз, независимо дали става въпрос за пазаруване с карти в търговските обекти или по интернет.
В рамките на общността броят на разплащателните карти в употреба надхвърля 700 милиона, възможностите, които електронната търговия предлага, са огромни, а броят на смартфоните се увеличава драстично. Европа има възможността да бъде в авангарда на развитието на понятието извършване на плащане. При сегашното ниво на фрагментация на пазара обаче ние няма да можем да постигнем тази цел. Надеждните, ефикасни, конкурентоспособни и иновативни електронни плащания играят решаваща роля, за да могат потребителите, търговците на дребно и фирмите да се ползват в пълна степен от предимствата на единния пазар, както и да бъде насърчено развитието на електронната търговия, подчерта комисарят, отговарящ за вътрешния пазар, Мишел Барние.
Според заместник-председателя на Еврокомисията Хоакин Алмуния пък заради неефективните платежни системи в Евросъюза неоправдано се повишават разходите по сделките, подкопава се глобалната конкурентоспособност на европейската икономика и се ограничава потенциалът за растеж.
Големият проблем е, че в много от държавите членки междубанковите такси за карти продължават да са значително по-високи от нивата, приети от Брюксел за трансгранични транзакции. Наред с това около 35% от интернет потребителите не пазаруват онлайн , опасявайки се от измама. И на последно място, но не по значение – дебитните карти все още не са достатъчно разпространени и приемани като универсално средство за плащане от всички европейци. Тези фактори блокират онлайн плащанията в Европа, особено при трансгранична търговия. Заради сложността и деликатността на този въпрос той е разгледан от Европейската комисия и в отделен документ, наречен Зелената книга. Неговата цел е да провокира широка дискусия, която да помогне за определянето на най-добрия начин за засилване на пазарната интеграция. Основните теми, по които ще се дебатира, засягат достъпа до пазара на съществуващите и на новите доставчици на услуги, сигурността на плащанията и защитата на данните, прозрачното и ефикасно ценообразуване, техническата стандартизация и оперативната съвместимост между доставчиците. Предложенията за промени могат да се подават до средата на април.
Ако Брюксел наистина наложи новата си политика в сектора, електронната търговия и онлайн услугите могат да осигурят до 20% от заетостта и растежа през следващите пет години. Все фактори, които едва ли могат да се пренебрегват с лека ръка при сегашната икономическа ситуация. България също ще усети всички тези промени, макар все още да сме на опашката в областта на онлайн шопинга.
nbsp;
Статистиката
Българите са на предпоследно място – преди румънците, по пазаруване по интернет. Само 5% от съгражданите ни през 2010-а са купували стоки за лична употреба чрез мрежата, показва проучването Индекс на потребителските пазари на Европейската комисия, публикувано през миналата година. Зад граница по интернет са пазарували двойно по-малко българи – 2%, но средно за Европа този процент също не е висок – 9 на сто.
Според анализи на български фирми най-често сънародниците ни търсят в мрежата дрехи, книги и самолетни билети. Най-активни в покупките са хората между 35 и 44 години. Следват ги тези между 25 и 34 и 18 и 24 години.
През 2011-а в Комисията за защита на потребителите са постъпили около 400 оплаквания от некоректни търговци.
nbsp;
nbsp;
Правата на потребителите
Според приетата неотдавна европейска директива за правата на потребителите при пазаруване в интернет търговците трябва да дадат на клиента ясни сведения за адреса и идентичността на фирмата, характеристиките на продукта и точната му стойност, включително и всички допълнителни такси, пощенски разходи и цената на куриерските услуги. Директивата приема за даденост доставката на стоките в рамките на договорения срок. Ако има закъснение, клиентът е в правото си да прекрати договора и да поиска възстановяване на пълната стойност на продукта. Освен това търговецът поема цялата отговорност той да бъде доставен в изрядно състояние и с обещаното качество.
Потребителите в Европейския съюз имат също така право на 14 календарни дни, през които могат да прекратят договора без негативни последствия. Този период започва или от момента, в който получат стоката, или когато сключат контракта за дадената услуга.
Държавите членки нямат право да запазват или въвеждат в своето национално законодателство разпоредби, отклоняващи се от заложените в евродирективата, включително и по-строги или по-снизходителни, с които да гарантират различно ниво на защита на потребителите.
