Правосъдният министър Диана Ковачева спомена преди дни, че ще има първи пакет от промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), който трябва да бъде готов до края на април. Целта на появата му е крайно ограничена, но пък ефектна – промяна на правилата за избор на Висш съдебен съвет (ВСС).
С този епизод водещият орган в съдебната власт, основно отговорен за липсата на законност и правосъдие в страната, се очертава като главен герой в една шахматна партия с предизвестен край. Ще се умува, ще се местят фигури, ще се правят заблуждаващи ходове, преди да се нагласи реми, което да устройва лобитата и да заблуди Брюксел, че правим съдебна реформа. Матирани ще са отново законността и редът. Посегателството върху тях ще бъде скрито зад благородния лозунг за независимостта на съдебната власт. Междувременно сегашният съдебен съвет ще прелива от пусто в празно до края на мандата си през октомври, провеждайки конкурси за размествания и за повишения в системата. Еврокомисарите вероятно са предугадили докъде могат да се развихрят на изпроводяк членовете му, та стигат до крайности в препоръките си: подобряване на отчетността на ВСС, по-ранно публикуване на дневния ред на заседанията, да се предоставя на обществеността или на наблюдатели от гражданското общество систематична информация за заседанията на комисията му, излъчване на живо в интернет на заседанията на съвета. Подобна публичност едва ли има някъде по света, но, изглежда, у нас тя е наложителна, защото заседанията на ВСС без скандал са изключение.
При номинирането и избора на членове на ВСС ще се разчита на по-благосклонен юлски доклад на Еврокомисията, в който поне да има констатация, че полагаме сериозни усилия и проявяваме политическа воля. В сегашния доклад, който е технически, политиката привидно липсва. Но само привидно. Препоръката за промяна на правилата до следващия избор за ВСС означава негативна оценка за дейността на сегашния. Упътването за основа за конкретните бъдещи предложения да послужат обсъжданията със съответните заинтересовани страни, предприети неотдавна от правосъдния министър (разбирай неправителствените организации), пък е индиректна оценка за подмолното създаване на правила, в което уж участваха магистратите.
Окуражен от Брюксел и при липсата на каквито и да било идеи на изпълнителната власт в лицето на правосъдното министерство, т. нар. неправителствен сектор се развихри. Съюзът на съдиите в България (ССБ), които още през лятото на миналата година предложи набор от промени в съдебния закон, вече минава за основен източник на предложения. В края на миналия месец направи нови и доста по-смели, които застанаха в основата на обсъжданията в обществения съвет към правосъдното министерство. По-смели обаче не означава достатъчно смели. По-скоро става дума за смес от компромиси и позабравени стари модели. А крайното впечатление е, че се въртим в омагьосан кръг и всеки опит за промяна затъва в тресавището на лобизма и корупцията.
Само преди пет години тогавашната временна комисия за промени в конституцията категорично отхвърли създаването на постоянно действащ ВСС. Предложението беше лансирано от магистрати и внесено от опозиционни депутати, но първоначално тройната коалиция не искаше и да чуе за него. Дотогава съветът се събираше веднъж седмично, а всички негови членове съвместяваха участието си в него с работа като магистрати или преподаватели.
Показателен беше и спорът около създаването на съдебен инспекторат. Противниците му твърдяха, че тази структура няма аналог в Европейския съюз и сигурно е така. По-късно с приемането на нов съдебен закон ВСС стана постоянно действащ, беше създаден и инспекторат. Всичко това стана отново заради критиките на Еврокомисията, че съветът няма необходимия капацитет и воля за провеждане на истинска реформа в съдебната власт.
До ден днешен резултат от тези промени няма, а мотивът за новите предложения е същият – висшият кадрови орган на съдебната система не изпълнява основната си роля за ефективно управление на съдебната власт, нито на защитник и гарант на съдебната независимост.
Какво предлага Съюзът на съдиите? На първо място, ВСС да не е постоянно действащ орган, защото така се бюрократизира, а членовете му се откъсват от магистратската общност. В същото време се иска дейността на съвета да се подпомага от постоянни комисии от магистрати. Второто предложение е съветът да се клонира в две независими една от друга колегии – едната на съда, другата – прокуратурата и следствието. Към всяка от тях да има постоянни комисии по атестиране, по професионална етика и по дисциплинарна отговорност, които да се състоят от съдии и прокурори. ССБ предлага и уреждане на подробна процедура за номиниране и избор на членовете на ВСС от парламентарната квота. С цел публичност и прозрачност на избора се предлага членовете на ВСС от съдийската колегия да се избират на преки избори от общото събрание на съдиите в страната, чиито правомощия да се разширят. Същите правила да важат за общото събрание на прокурорите и следователите. Настоява се и по нов начин да се предлагат председателите на съдилищата и на ръководителите на прокуратурите – във ВСС да ги представят съдиите, прокурорите и следователите от съответния съдебен район.
Предлаганите промени са разумни, но няма как да доведат до препоръчаното от Брюксел реформиране из основи на съдебната система. Проблемите на ВСС наистина не са структурни, а функционални, а най-големият проблем е, че съветът е с вързани ръце пред безобразията на магистратите. Както Параграф 22 е писал многократно, без решително разширяване на правомощията на съвета да проверява делата и издадените по тях актове по същество, а и да налага сурови наказания, той ще остане просто маша на кръговете и групировките, за които законът е врата в полето. Висш орган на съдебната власт, който от години трупа купища сигнали за съдебни решения, постановени в разрез с доказателствата, или за прокурорски откази за образуване на наказателни производства, не може да бъде нито авторитет, нито коректив за магистратите.
Показателно е, че наред с препоръките около избора на ВСС Европейската комисия за пореден път приканва България да анализира съдебната и следствената си практика, да приеме и приложи подробни планове за действие и да коригира пропуските си, ползвайки международни експерти и в сътрудничество с гражданското общество. В техническия доклад се напомня директно какъв трябва да е резултатът: по-голям брой повдигнати обвинения, които отговарят на високи професионални стандарти, както и повече окончателни съдебни решения по дела за организирана престъпност. Посочено е и какви ги вършат магистратите сега – във всички заведени през 2011 г. дела, свързани с измами със средства на Европейския съюз, наказателната отговорност е заменена с административни наказания, а прокуратурата не предприема действия по редица случаи, свързани с управлението на средства на Евросъюза, за които OЛАФ й е предоставил информация. Защо обаче това да не се случва, щом Наказателният кодекс е претъпкан с възможности за избягване на тежки присъди, а никой няма право да търси сметка на съдията за разширителното им тълкуване?!
В крайна сметка, Брюксел все не смогва да опише изцяло батаците у нас. В доклада се иска усъвършенстване на системата за деклариране и проверка на имуществото на държавните служители и за укрепване на административния капацитет в областта на обществените поръчки. Сочи се големият проект за борба с корупцията БОРКОР , който вече разполага със седалище и постоянно назначени служители. Припомня се, че е създаден и консултативен съвет, определени са договорености за сътрудничество с централната и местните администрации, постигнато е съгласие по списък със задачи и евентуални законодателни предложения. Как обаче да громиш корупцията, щом антикорупционните структури са забележими единствено със сградите си, със заплатите си и с разни други екстри?! А в съдебната власт, която трябва да пресича и наказва всяко корупционно действие, символ-верую е кариерното израстване?!
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Със свой набор предложения излезе тази седмица и Асоциацията на прокурорите в България (АПБ). Организацията оповести становище, което изпрати и в Министерството на правосъдието, въпреки че то все още не я е поканило в състава на обществения съвет, както съдиите. Прокурорите настояват за нови правила за избор на парламентарната квота във ВСС. Те смятат, че нейният състав трябва да бъде намален от 11 на 7 човека, а необходимостта това да стане с промяна в конституцията с квалифицирано мнозинство от 2/3 от народните представители би била доказателство за наличието на силна политическа воля за промяна.
АПБ се позовава на препоръките на Еврокомисията да се осигури независимост на ВСС от политическа намеса и стигат до извода, че това означава да се предвиди такава парламентарна квота, която да не може да доминира при вземането на решения в кадровия орган на съдебната власт. Предлага се още в тази квота задължително да има действащи магистрати. Прокурорската асоциация одобрява предложената от Съюза на съдиите процедура за издигане на кандидатури и избор на членове на ВСС от парламентарната квота, но настоява изборът да става с мнозинство от 2/3 от депутатите. Цитира се Становище № 10 от 2007 година на Консултативния съвет на европейските съдии: Ако в някоя страна членовете, които не са съдии, се избират от парламента, те не трябва да бъдат членове на парламента, трябва да бъдат избрани с квалифицирано мнозинство, което изисква значителна подкрепа на опозицията, и това трябва да бъдат лица, които ще дадат възможност в общия състав на Съвета на съдебната власт да има разнообразно представителство на обществото.
С цел по-широко представителство на различните нива в съдебната система АПБ предлага да се намали изискваният минимален стаж за членовете на ВСС от 15 на 10 години, а едно и също Народно събрание да не може да избира два различни съвета. Прокурорите не коментират идеята изборът на членовете от магистратската квота да става на общи събрания, но подкрепят въвеждането на ограничено представителство – делегатите на изборните събрания не могат да представляват повече от петима прокурори или следователи. За разлика от съдиите, прокурорската асоциация застава в защита на постоянния статут на ВСС, цитирайки Становище № 10 от 2007 година на Консултативния съвет на европейските съдии: Въпреки че самите държави трябва да решат дали членовете на Съвета трябва да бъдат на щат или извънщатни служители, обръщаме внимание, че щатната работа е по-ефективна и осигурява по-голяма независимост. АПБ сочи с основание опасността, ако органът не е постоянно действащ членовете му от магистратските квоти да бъдат зависими от административните си ръководители. Любопитен е обаче изводът, че дори и в постоянно действащия ВСС прокурорите са запазили чувството си за принадлежност и йерархия спрямо институцията, докато съдиите напълно са се откъснали от системата и се изживяват като бюрократи. С други думи – няма положителна промяна нито при едните, нито при другите.
АПБ настоява за промяна в правилата за провеждане на конкурси и атестации и за включването им в съдебния закон. Иска се всеки кандидат да може да обжалва оценката от атестацията си, ако не е съгласен с нея. Също да може да се обжалва пред ВСС и оценката от събеседването, като за целта кандидатите да могат да получат стенограмата от събеседването. Балът на кандидата да се формира като математически сбор на оценката от събеседването и атестацията. Като допълнителни критерии да се ползват длъжност и ранг, но не и оценка от държавните изпити или от диплом.
Най-непримирим е разнобоят между двете професионални организации по повод на създаването на отделни колегии за съдиите и прокурорите. Прокурорската асоциация се обявява категорично против, а доводите са очаквани – по този път прокуратурата ще бъде извадена от съдебната система. Според прокурорската асоциация професионалните различия повишават обективността и прозрачността на системата, а проблемите на ВСС са функционални, а не структурни. В това отношение прокурорската асоциация застава на по-твърда позиция от тази на главния прокурор Борис Велчев. Той възприе отдавна идеята за две отделни колегии в съвета, но подобно на колегите си не иска и да чуе за изкарване на прокуратурата от съдебната система. Нещо, което в крайна сметка ще стане, но както повечето неща у нас, прекалено късно.
nbsp;
