Винаги когато левицата и десницата имат еднаква реакция или гласуват в една посока нещата изглеждат леко подозрителни. От началото на годината критиките на Синята коалиция и БСП към правителството до голяма степен се припокриват – като се започне от случаите на полицейското насилие, допуснатото самоубийство на заподозрения за похищението на Мирослава, мине се през наводненията, АСТА и се стигне до реакциите след оповестения доклад на Европейската комисия. И ако БСП следва своя последователна линия на поведение, то Синята коалиция, бидейки лишена от полезен ход, си вкарва пореден автогол. Говорейки в един и същи глас със своя архивраг в политическото пространство, сините изписват очи на управляващите, като ги легитимират като дясна партия. А съмненията дали организацията на Бойко Борисов е такава датират още от самата й поява.
Съмишленици по неволя
nbsp;
Последният повод да заговорят в един и същи глас левицата и десницата намериха след оповестяването на доклада за България на Европейската комисия. Ако в първия за ГЕРБ доклад се говореше за устрем, а във втория за политическа воля, то сега останаха предимно критики, забеляза председателят на българската (и европейската) социалистическа партия Сергей Станишев. Със същия акцент беше и коментарът на Екатерина Михайлова от ДСБ – според нея ако в началото на мандата е имало надежда, а след това са били използвани думите политическа воля, сега липсват тези констатации, т.е. от страна на ЕК се прави констатация, че политическата воля се е изпарила.
Подобен е и случаят със започналата през изминалата седмица работа анкетна комисия, която трябваше да разгледа твърденията за полицейско насилие и за оказване на политически натиск върху полицията и правораздавателни органи. И сини, и червени задружно отказаха да участват в нея под претекста, че не желаят да участват в покриването на истината. Още в началото на февруари опозиционните партии обявиха шумно недоволството си от разпределението на членовете на комисията, което отреждаше на ГЕРБ мнозинство. Няма как народни представители от ГЕРБ да разследват министър Цветан Цветанов, посочи тогава лидерът на ДСБ Иван Костов и прогнозира създаването на комисия, която ще прикрие фактите. Очаквано Станишев зае същата позиция. Форматът на тази комисия ще работи в интерес на партия ГЕРБ, а не на изясняване на истината, подчерта той. Нито Коалиция за България, нито останалите няма да участват в този театър, в тази бутафория. Очаква се останалите седем члена на комисията – шестима от управляващата партия и един независим, да излязат до края на месеца с доклад за обстоятелствата около случая с Мирослава от Перник, твърденията за полицейско насилие в Мировяне и Скравена и предполагаемото подслушване на общински съветник от ДПС от Павел Баня.
Съвпадения по принуда
При споразумението АСТА, което България подписа слепешката, сини и червени отново действаха в максимално близък синхрон. Лидерът на СДС и съпредседател на Синята коалиция Мартин Димитров обясни, че документът нарушава свободата на словото и позволява да се влиза във всеки дом и да се проверява всеки компютър. Той сравни онова, което може да се случи в резултат на АСТА със станалото със семейството от Мировяне заради пет кутии цигари без бандерол. Принципът, който се въвежда, е, че това, че някой е невинен, не е негова заслуга, а пропуск на властите, т.е. всички граждани стават виновни – журналисти, интернет доставчици и хора, които влизат в интернет, обясни той. Мнението му съвпадна с това на друг заклет поддръжник на виртуалната свобода – Сергей Станишев. Напълно в тон с нарасналата му международната тежест той заяви, че е важно АСТА да бъде спряно освен на национално ниво и в Европейския парламент. За това призовавам правителството просто да се оттегли от това споразумение, а депутатите от българския парламент да не го ратифицират, прикани той.
След случая със семейство Начкови от Мировяне, което обяви, че е било малтретирано от полицията, левите и десните отново звучаха обединено, когато поискаха оставката на Цветанов. Този случай е поредният шанс на премиера Борисов да предприеме решителни мерки, за да гарантира защитата на правата на всеки един български гражданин. Тези мерки започват с незабавната оставка на министър Цветанов, обяви в декларация Съюзът на демократичните сили. Евродепутатът от ДСБ Светослав Малинов потвърди, че неговата партия също настоява за отстраняването му. В същия ден (23 януари ) председателят на БСП призова за оставката на вътрешния министър. Неоправданото насилие над български граждани в момента се толерира от най-високо ниво и негов идеолог е Цветан Цветанов, предупреди за пореден път той.
В понеделник пък БСП обяви, че заради наводненията ще се включи в консултациите за вот на недоверие срещу правителството. Преди по-малко от месец социалистите заплашиха да инициират такъв заради полицейското насилие. Този път Мартин Димитров се разграничи, като коментира, че инициаторите на вота от ДПС нямат основание. Той припомни, че при предишното правителство, когато партията на Доган управляваше Министерството на бедствията и авариите, секторът не е бил управляван по-добре.
Правителството на Борисов е било подлагано на общо три вота на недоверие. При последния, гласуван на 26 юли миналата година и мотивиран с провал в сферата на сигурността, Синята коалиция и БСП гласуваха срещу правителството.
Продуктивният тандем ляво-дясно
Най-положителният пример за сътрудничество между левицата и десницата в годините на прехода беше консенсусът за присъединяването на страната към Европейския съюз и НАТО. За СДС това означаваше постигане на залегналото в партийната й платформа и символичното откъсване на държавата от орбитата на влияние на Русия. За БСП пък беше шанс да докаже, че не е ретроградната тоталитарна партия от миналото, чиито ценности се вписват идеално в руско-азиатския модел на социализма, вместо в европейския. Постигането на вътрешнопартийните цели на двата политически лагера тогава съвпаднаха с интересите на държавата. Маскарадно-карнавалният поход към клуба на богатите се проведе в съзвучие с разбиранията на великите сили за естествения ход на историята и България се присъедини към структурите, към които искаше да принадлежи.
След влизането в ЕС за кратко изглеждаше, че България е напът да се превърне бавно и постепенно, но в крайна сметка неизбежно в благоденстваща държава. Нежели обаче дойде кризата. И завари и левицата, и десницата голи. Оказа се, че СДС, ДСБ и БСП, освен че не разполагат с адекватни решения на актуалните проблеми, нямат и готовност да инициират и участват в дискусия за тях. Още нещо – идеята какво представляват самите те като партии се беше размила.
Както е писано много пъти, старата десница беше изпълнила основната си задача – България вече беше част от ЕС и НАТО, приватизацията беше отдавна минала, страната беше демократизирана и с пазарна икономика, макар и с крайно несправедливо разпределение на доходите. БСП пък, въпреки че се намираше твърде далеч от европейската социалдемокрация, вече се беше качила на влака на ПЕС още през 2005 година. Същевременно във формата на тройната коалиция тя участва в налагането на знакови не-леви мерки като плоския данък и изигра основна роля в превръщането на заменките на държавни имоти в утвърдена практика. Българските партии бяха завили смело по еднопосочната уличка на безличието, където необезпокоявани продължават да карат и досега.
Драмата не е, че позициите на левицата и десницата съвпадат – поради липса на идеи опозицията по принцип често действа самоцелно конфронтационно. Проблемът е, че тя няма реални решения за проблемите, по които критикува правителството и че не е негова адекватна политическа алтернатива. Разбира се, това можеше да се каже и за предишната опозиция. И за по-предишната. И за по-по-по-предишната.
