Системата за ранно оповестяване на бедствията, която започна да изгражда през 2008 г. кабинетът на тройната коалиция, в момента обхваща 34% от населението на страната, съобщи в понеделник (13 февруари) вътрешният министър Цветан Цветанов. Облагодетелствани да научават рано за предстоящ природен катаклизъм са жителите на Бургас, София, Русе, Плевен, Пазарджик, Смолян, Кърджали, Пловдив, Варна и Монтана, уточни МВР-шефът.
Ползата от такава система е очевидна, особено след като липсата й в Хасковско доведе до истинска трагедия с 10 загинали по време на наводненията там. Според Цветанов тази година трябва да бъдат усвоени около 5 млн. лв., за да се разшири обсегът й на действие. Разширението й обаче няма да стане до края на 2012 г., тъй като парите не достигат. Нямаме възможност в един кратък период от време да бъде изпълнена цялата тази задача, която да покрие 100% цялата страна, заяви министърът.
За утеха на онези 66 на сто от българите, които ще живуркат в очакване на разширението, Цветанов ги увери, че правителството мисли и за тях. Там, където системата не е внедрена, се работи с технически комплект за оповестяване с изтекъл експлоатационен ресурс, който се основава на аналогови линии, разкри Цветанов. Полагат се максимални усилия и старите технически средства да бъдат поддържани в готовност, и се търси възможност хората действително да бъдат оповестявани при необходимост, додаде той.
Иронията е, че думите на вицепремиера прозвучаха навръх Европейския ден на телефон 112. А както твърди председателят на едноименната фондация Майк Амароса, 112 е ключов елемент от безопасността на гражданите, всеки европеец трябва да знае този номер и как да го използва, за да получи спешна помощ.
Бедата е, че и по отношение на телефон 112 ние не сме толкова европейци, колкото бихме искали. Още в първите дни на зимната стихия, която ни нагази с тежките си лапи като полярна мечка, стана ясно, че наред с липсата на система за ранно известяване, на късо дава и телефон 112. Десетки люде, опитали се да подадат сигнал за бедствие на този номер, използваха телевизионния и радиоефир, за да се оплачат от невъзможността да се свържат със системата. Хората от Национален център 112 не отричат, че връзката с горещия телефон на много места е била затруднена, но то се дължи на проблеми в мрежата на мобилните оператори.
В същото време в началото на миналата седмица Дирекция 112 на МВР отчете двойно увеличение на сигналите за инциденти. За двете денонощия след фаталния февруарски понеделник са регистрирани воплите за помощ на около 22 000 души. Според справките на дирекцията в нормални дни обажданията са между две-три хиляди, а когато се случи наводнението в с. Бисер, те са скочили до 4600.
Проблемите с телефон 112 дадоха повод за истинска война между операторите на системата и звената на Спешна помощ в страната. От есента на миналата година операторите и парамедиците си късат нервичките с взаимни обвинения за фатални закъснения и мудна реакция при сигнали за инциденти. Това даде основание на шефа на Национална система 112 в България Стоян Граматиков да изплаче, че телефон 112 е трън в очите на част от дежурните в спешната помощ. Жалбата му беше в отговор на оплакване на Спешна помощ, че повикванията за бързата й намеса се забавят до 20 минути, откакто сигналите постъпват на тел. 112. Според парамедиците, премахването на тел. 150 за спешни повиквания е довело до хаос.
В Националния център пък са убедени, че след елиминирането на спешния телефон 150 редът е на високо ниво, а всички факти около даден сигнал се записват и той може да бъде проверен. Според директора на центъра Граматиков забавяне на реакцията в такива случаи може да се получи само поради факта, че в центъра не работят хора с медицинско образование, а на телефона се получават сигнали и за проблеми по пътя, за пожари, за ВиК аварии…
Дейността на европейския телефон 112 у нас явно все още не е избистрена концептуално. Например в някои случаи операторите в кол-центъра се ръководят от критерии на Министерството на здравеопазването, които определят при кои спешни случаи се прави конферентна връзка с лекар. Липсват и единни стандарти за работата на самата спешната помощ. Така се стига до ситуации за един и същ проблем – бъбречна криза или високо кръвно, в една община да изпращат линейка, а в друга – не. В инциденти с пожари и наводнения пък реакцията се базира на съвсем други критерии.
Най-големият проблем на българския телефон 112 обаче е свързан с мобилните оператори. Според експертите от центъра те трябва да бъдат задължени да дават точна информация за локализацията на обаждащия се по телефона човек в беда. А за такава екстра – бърза и точна информация за координати на телефона, откъдето се звъни на 112 – отдавна мечтаят и останалите оперативни служби на МВР. Липсата й беше очевидна при разнищването на трагичния случай с отвлечената и убита Мирослава от Перник. Там антимафиоти и криминалисти дълго се лутаха, докато най-сетне открият телефонния апарат на убитото момиче. А бързата му локализация можеше значително да съкрати разследването.
В практиката на Националния център 112 са регистрирани и шокиращи случаи, които биха могли да минат в графата куриози, ако в повечето от тях не ставаше въпрос за спасяване на човешки живот. Експертите са засекли случаи, при които линейката на Спешна помощ не е пристигала изобщо на посочения адрес. Това ставало, когато сигналът идвал извън даденото населено място – заради използваните в момента технологии се получавали отклонения до 35 километра.
Европейците също нито са цъфнали, нито са вързали , откакто имат единния номер за помощ. За любителите на точността ще припомним, че решението за създаване на телефона е на Европейския съюз и е прието на 11.02.1991 г., тоест в номера има символика. Решението е утвърдено на 29 юли същата година и така се поставя началото на услугата 112, която гарантира безопасността на 500-те млн. граждани, които живеят и пътуват в рамките на ЕС.
Последните изследвания на Европейската комисия за ефекта от системата сочат изненадващи резултати. Например данните на ЕК разкриват, че само 34% от редовно пътуващите и едва 26% от всички европейци знаят за съществуването на единния номер. Останалите тънат в блажено неведение.
Със сигурност обаче те имат достатъчно други опции да получат помощ или пък да бъдат известени за връхлитащо цунами, без да разчитат на технически комплект за оповестяване с изтекъл експлоатационен ресурс, с какъвто ни успокои Цветанов. Да не говорим пък, че става дума и за хора, които говорят повече от един официален език на общността, и шансът им да бъдат разбрани правилно е изключително голям.
Докато у нас все още се смеем на вица за двамата полицаи, дето един англичанин ги попитал как да стигне до някакво място. След традиционното ръкомахане, разбрал-недоразбрал, чужденецът си тръгнал. Колко е хубаво да знаеш чужд език, отбелязал доволно единият полицай. Е, а оня като говореше английски, да не би да се оправил, отбелязал вторият.
nbsp;
nbsp;
112 по нашенски
Националната система включва шест центъра за приемане и обслужване на спешни повиквания към телефон 112. Те са разположени в районите за планиране, определени в Закона за регионалното развитие – София, Русе, Пловдив, Бургас, Кърджали и Варна. Столичният обхваща областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград. От 3 юли 2008 г. в реална експлоатация е център 112 – Русе, който обслужва областите Русе, Силистра, Разград, Велико Търново и Габрово. Звеното в Монтана обслужва Враца, Видин, Плевен и Ловеч, този в Бургас – Сливен, Стара Загора и Ямбол. Със стартирането на районните центрове 112 в Кърджали и Варна от септември 2008 г. телефон 112 вече има 100% национално покритие и е достъпен от всяка точка на страната.
Центровете 112 са взаимнозаменяеми. Системата е 100% хомогенна, което прави възможно всеки център да приема повиквания от всяка точка в страната (включително и от географски области извън съответния район за планиране). Гражданите се обслужват по един и същ начин във всички центрове, което прави системата 112 много гъвкава. Ако няма свободни оператори в един център, обажданията се пренасочват автоматично към свободни оператори в друг. Ако един от центровете не е достъпен поради повреда, обажданията към него се пренасочват към друг център.
Данните за местоположението на повикващия следва дасе предоставят от телекомуникационните оператори. В центровете 112 се получава информация за местоположението на повикващия автоматично в момента на приемане на повикването от оператор (call taker) чрез push метод. Точността за мобилните оператори е на ниво клетка.
В системата 112 са включени полицията, Пожарна безопасност и спасяване, Гражданска защита, Министерството на здравеопазването (Спешна медицинска помощ и Националният медицински координационен център), Министерството на транспорта (Морска администрация Морско спасяване)и Български червен кръст – Планинска спасителна служба.
Телефон 112 не е информационен телефон, той не обслужва повиквания от неспешен характер – сигнали за неработещи светофари, проблеми с елекро- и водоподаването, нарушени пътни участъци и пр. Той трябва да се използва в случай на внезапна реална заплаха за живота, здравето, безопасността или имуществото при пожари, наводнения, спешни медицински случаи, смерч, земетресения, катастрофи, промишлени аварии и други замърсявания, радиация, зимни бури, съмнения за антракс или други биологични агенти, други произшествия и инциденти.
Телефонът се избира без код, услугата е денонощна и безплатна. Повикванията към 112 се приемат от специално обучени оператори. Първата им задача е да идентифицират постъпилия сигнал – за какво става дума – за фалшиво обаждане, за лоша шега или за реално събитие. По предписание това става в рамките на 20 секунди.
Когато на линията постъпи обаждане за реален инцидент, операторът попълва електронен картон, в който отбелязва кой, защо и откъде звъни, вида на инцидента и броя на пострадалите. Данните се регистрират с кратки уточняващи въпроси и по този начин информацията от обаждащото се лице става пълна. Конкретният случай веднага се пренасочва към съответната институция от всички включени в системата, която изпраща екип на мястото на инцидента.
След като службите се задействат, в центъра постъпва обратна информация за това, което се случва на мястото на събитието, колко екипа са изпратени и от коя служба са те. Тази информация се следи и анализира от координаторите.
