Изграждането на т. нар. електронно управление в България и внедряването на компютърните технологии в администрацията през последното десетилетие не успяха да постигнат заложените цели, но пък се превърнаха в сигурен и елегантен начин за харченето на милиони чрез неизгодни и съмнителни договори. Колкото и нелогично да звучи, днес никой не може да каже колко точно средства са отишли за създаването на е-правителство, е-здравеопазване, е-правосъдие, е-общини и т. н. Грубите сметки се въртят около 500 млн. лв., но в действителност парите може да са и много повече.
Кабели, платформи, сървъри, портали, регистри и какво ли още не е поръчвано и плащано през годините, без да остават ясни следи, за да може да се види днес какъв е ефектът от целия този напън. На практика срещу парите на българския данъкоплатец са налице едва няколко недовършени и несъвместими помежду си мрежи, дублиращи се оптични трасета и овехтял софтуер, поради което не е чудно, че хората не получават кой знае какви електронни услуги от държавата.
Компютризацията на чиновническия апарат започна още през 1997-а, когато правителството на Иван Костов реши да създаде Национална мрежа на държавната администрация (НАМДА), която да се превърне в гръбнак на електронната комуникация между ведомствата, гражданите и бизнеса. Иначе основният мотив бе съвсем банален – да се спестят десетките милиони левове, които всяка година учрежденията плащат на различни доставчици (предимно БТК) за телефони, факсове и интернет. Нещата обаче не се случиха точно така. Типично по нашенски, за да няма сърдити, наред с националната започнаха да се плетат и други ведомствени мрежи – на МВР, отбраната, данъчните, митниците… Отделно държавните фирми, като НЕК и Булгаргаз, също тръгнаха да опъват собствени оптични трасета. Едва ли не всяка държавна структура влага милиони в създаването на собствена мрежа, само че стига до някъде и заради липсата на финансиране спира да я развива. Най-неприятното е, че изпълнителите на всички тези проекти са различни, използваните технологии – също, дори софтуерът е несъвместим. Нагледен пример е осъществяването на връзката между НАП и Агенция Митници, която след близо тригодишни мъки все още я няма на 100 процента.
За да бъде излагацията пълна, при управлението на тройната коалиция беше взето решението за изграждането на нова национална мрежа, която се явява дубльор на започнатата при Костов, но в по-съвременен вариант. Както може да се предположи, въпросната Единна съобщителна мрежа отново не бе интегрирана с Националната мрежа на държавната администрация, което почти обезсмисли похарчените дотогава пари. Само че на по-късен етап пропускът дава възможност за плащането на допълнителни суми за свързването на двете системи.
Това е и причината сега България да има две национални съобщителни мрежи, които стигат по различни пътища до едни и същи институции. А тъй като системите не са напълно изградени, се налага ведомствата да ползват услугите и на частни оператори. Казано с други думи, въпреки потрошените стотици милиони, ефектът от електронното управление клони към нула. Това се вижда и от последния доклад за състоянието на администрацията, според който само изпълнителната власт ползва близо 150 хил. телефонни поста, като плаща за тях над 28 млн. лв. на година. Същото е и с интернета, при все че подобни услуги могат да са напълно безплатни за чиновниците, ако минават през някоя от споменатите вече държавни мрежи. Освен това липсата на единна и работеща платформа блокира усвояването и на десетки милиони от еврофондовете.
Има ли изход от тази заплетена ситуация? Ако вярваме на премиера Бойко Борисов, не само има, но и електронното правителство трябва да се появи в пълния си блясък до няколко месеца. Това, разбира се, няма да стане, най-малкото заради необходимото технологично време, но обявяването на е-услугите за приоритет на сегашния кабинет несъмнено е стъпка в правилната посока. Стига зад тези иначе благородни амбиции да не се крие само едното желание за разпределянето на поредната порция държавни пари. А те няма да са никак малко – според Националната стратегия за електронно управление до 2015-а ще бъдат похарчени над 204 млн. лв., по-голямата част от които са по линия на оперативната програмна Административен капацитет.
На първо време се предвижда Единната съобщителна мрежа и Националната мрежа на държавната администрация да бъдат свързани. За това ще бъде обявена обществена поръчка, като прогнозните разходи са около 6 млн. лева. Изключително любопитно ще е да видим на кой ще бъде дадена тази отговорна задача, защото никак не е без значение, че изпълнителят на практика ще има пълен достъп до информационния обмен на държавните и общинските структури.
Не по-малко интересна ще е и развръзката в търга на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията за Развитие на административното обслужване по електронен път. Победителите в поръчката за 15.5 млн. лв. без ДДС, която е разделена в пет обособени позиции, трябва да станат ясни до края на март. Съвсем неотдавна в статията Люта битка за парите от електронното правителство в. БАНКЕРЪ подробно описа как в случая партийни лобита и връзките в различните ведомства ще са ключът към успеха, така че няма да е голяма изненада, ако отново станем свидетели на неефективно прахосване на средства. Иначе проектът предвижда до март 2013-а да се създаде необходимата инфраструктура за електронна идентификация на гражданите и фирмите във всички административни звена, да се обнови порталът на е-правителството, към който сега има много забележки, и да се свържат ключовите държавни регистри, така че чиновниците да получават необходимата информация, без да изискват купища документи от хората. Предстои също така да се направи анализ на нормативната уредба и да се предложат такива промени в нея, с които да бъдат регулирани всички електронни услуги.
Ръководеното от Ивайло Московски министерство обяви и още една процедура за надграждане на централните системи на електронното правителство. Този път проектът е за 12 млн. лв. и предвижда специална карта с електронен чип постепенно да измести сегашния документ за самоличност. Очаква се тя да бъде въведена у нас през следващата пролет и да се издава на гражданите по желание. Идеята е чрез нея да се удостоверява идентичността пред институциите и при използването на електронни услуги, предоставяни от администрацията и бизнеса. На по-късен етап картата ще бъде свързана с използваните в Европейския съюз системи за идентификация и с европейската здравноосигурителна карта. Друга от дейностите на проекта е свързана с разработването на платформа за текстови съобщения (SMS) между системата на електронното правителство, гражданите и фирмите. Чрез нея чиновниците ще изпращат уведомителни и напомнящи съобщения и ще предоставя статистика в реално време за извършените транзакции. Ще бъде създадена и централизирана система за обществено допитване.
По-късно през годината се очаква други около 3 млн. лв. да бъдат дадени и за е-правосъдие. Със средствата Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет трябва да осигурят оперативната съвместимост между информационните системи в съдебната власт и единна среда за обмен на документи с държавната администрация.
След всичко казано, естествено, възниква въпросът, защо след толкова години и стотици похарчени милиони все още нямаме действаща система на електроното управление? Единственото разумно обяснение е, че управляващите и армията от бюрократи просто не я искат. Онлайн услугите ще направят ненужни десетки административни звена, плащането на рушвети ще се ограничи, а умишленото бавене на документи (винаги съпътствано с някакъв вид изнудване) също ще остане в историята.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
Изгубени в мрежата
Изграждането на Национална мрежа на държавната администрация започва като проект за връзка между централните институции в София през 1997-а , като по-късно кабелите стигат и до другите областните градове . До 2001-а в системата са инвестирани около 50 млн . лева . През 2002-а само в София мрежата вече има 120 км оптичен кабел и обхваща 96 сгради , като голямото предимство на НАМДА е , че осигурява единна среда за комуникации , към която биха могли да се присъединят всички общини , областни управи , митниците и т . н . През 2003-а вече има изградена оптична връзка в повечето областни центове , присъединени са 831 ведомства – над 60% от държавните сгради и 71% от тези извън столицата . За завършването на проекта обаче са необходими още средства , които така и не се намират .
Две години по-късно в доклад на Центъра за изследване на демокрацията се казва , че мрежата има 600 точки за достъп и общата дължина от 700 км . Административните услуги са над 2000 , но достъпните онлайн са под десет . В същото време липсва цялостна политика за развитието на системата като за пример е дадено трасето София – Пловдив , по което се конкурират няколко оптични линии с различни собственици .
Така се стига до декември 2006-а , когато управляващите решават да създадат нова национална мрежа – Единната съобщителна мрежа ( ЕСМ ) , която да обедини НАМДА и мрежите на Министерството на финансите , Сметната палата , десетки агенции и други . Година след това ЕСМ вече обхваща 19 областни града . През следващите години развитието й продължава с по-бавни темпове , а и по темата почти не се говори .
След изборите през 2009-а правителството на Бойко Борисов започва с големи амбиции и обещания , но без каквито и да е действия до 2011-а . Именно през миналата година бе взето и решението за създаването на нова Единна електронна съобщителна мрежа , чрез обединяване на двете полуготови национални мрежи . По груби сметки това би спестило на администрацията между 30 и 50 млн . лв . на година .
nbsp;
Челен опит
В Естония всяка лична карта е с вграден чип с криптографски ключ , която играе ролята на паспорт , шофьорска книжка , банкова карти , здравната книжка и други . С нея дори може да се гласува онлайн . В големите градове с картата могат да се купят и билети за градския транспорт .
Причината за успеха на естонския модел е , че от самото начало управляващите в прибалтийската страна са се постарали да създадат единна платформа , така че в последствие към нея безпроблемно да се присъединява всяка нова е-услуга . Сега естонците са една от най-дигиталните нации и ползват над 700 услуги през интернет .
nbsp;
CIO ще ръководи е-революцията
Според Стратегията за електронно управление 2010-2015 в управителния съвет на е-правителството освен министрите на финансите и на транспорта , информационните технологии и съобщенията , е предвидена и позицията Chief Information Officer – CIO . Ако съдим от бизнес средите , къде подобна позиция е широко разпространена , това ще бъде най-главният оперативен мениджър , отговорен за внедряването , развитието и поддържането на информационните технологии , част от е-управлението . В стратегията обаче е записано , че Главен директор е-управление ( CIO ) е ключова професионална фигура , която трябва да има значителен опит в осъществяване на бизнес трансформации чрез реинженеринг и прилагане на информационни и комуникационни технологии , както и лидерски способности за стратегическо управление , управление на промяната , координиране на секторните политики и спазването на изискванията за оперативна съвместимост и информационна сигурност .
Ако не други , то поне е ясно , че ще се търси ИТ специалист . Кой точно ще заеме отговорния пост обаче ще решава Министерският съвет . Известно е още , че избранникът ще има четири годишен мандат .
nbsp;
Николай Василев , бивш министър на Държавната администрация и административната реформа :
Работата по електронното правителство никога няма да бъде напълно завършена . Това е все едно да обсъждаме кога ще бъде окончателно изградена инфраструктурата на страната . С годините светът се модернизира . Ако до преди половин век е било достатъчно да има изградени междуградски пътища , днес вече разчитаме на модерни магистрали , след време ще очакваме площадки за излитане и кацане на совалки . Същото се отнася и за електронното правителство .
