Изгледите газопроводът Набуко да заработи преди най-сериозния му конкурент Южен поток вече клонят към нулата. По всичко изглежда, че Европа ще трябва да се примири на този етап със зависимостта си от руското синьо гориво след безплодните опити да постигне компромис с многото държави, от които зависи успешната реализация на проекта. Междувременно руснаците съвсем не си губят времето. През седмицата представители на Газпром и на словенската фирма Plinovodi подписаха споразумение, с което се определят параметрите на участъка от Южен поток преминаващ през територията на Словения. Освен това до месец ще бъде създадена съвместната компания – South Stream Slovenia LLC, чиято основна задача ще е да проведе необходимото териториално планиране за трасето на тръбата и да направи оценката за въздействие върху околната среда.
На срещата е било потвърдено също така, че окончателното инвестиционно решение за Южен поток ще стане факт през ноември. Това напълно съответства на новия, ускорен, график за реализирането на проекта, лансиран от руския премиер Владимир Путин в края на 2011-а, след като Москва официално получи разрешение от Турция за прокарването на тръбата по дъното на Черно море. Строителството пък ще започне още през тази година, след като, без да се вдига излишен шум, е приключила работата по технико-икономическата обосновка на подводния участък на Южен поток, както и участъците, разположени на територията на България, Сърбия, Унгария и Гърция, плюс отклоненията към Република Сръбска в Босна и Херцеговина и Хърватска.
Всички тези теми са били дискутирани и на провелото се на 28 февруари заседание по проекта, ръководено от председателя на борда на директорите на Газпром Алексей Милер. На него е обсъдено изграждането на наземните обекти, необходими за полагането на тръбите, да започне още през декември 2012-а. Другата важна новина е, че първите доставки по Южен поток трябва да започнат до края на 2015-а.
Всичко това ясно показва, че Южен поток ще го има. И като че ли единственият неизяснен все още въпрос е какъв точно ще е неговият капацитет. На теория газопроводът е проектиран да се състои от четири тръби, всяка от които да транспортира по 15.57 млрд. куб. м годишно – или общата им мощност ще е около 63 млрд. куб. метра. При тази ситуация стойността на начинанието ще е около 15.5 млрд. евро – разходи, които не са за подценяване дори и за такъв гигант като Газпром. Не бива да се забравя и че те неизбежно ще се прехвърлят на консуматорите чрез по-високите цени на природния газ, който ще тече по трасето.
Икономическата обосновка за изграждането на Южен поток остава под въпрос, тъй като две трети от капацитета му ще са заети за транспортирането на синьо гориво, което сега се транзитира през Украйна. В същото време не са приключили преговорите с Киев, в които Газпром иска да получи контрол над украинската Нафтогаз срещу по-евтини доставки на газ за тази страна . Отчитайки всички тези фактори, може да се каже, че реализацията на проекта в този му вид ще бъде негативно възприета от инвеститорите, смятат експерти от инвестиционно-финансовата агенция Метропол, цитирани от руски издания.
Вън от съмнение е, че Украйна е много сериозен дразнител за реализирането на Южен поток. Особено след подозренията, че при арктическите студове, сковали Европа през януари и февруари, тя е отклонявала около 40 млн. куб. м дневно от транзита към Стария континент. Неслучайно преди броени дни говорителят на Газпром Сергей Куприянов каза, че след завършването на проекта и с разширението на Северен поток, преминаващ по дъното на Балтийско море, Киев ще има нулево значение при износа на руски газ. Така че колко точно ще е капацитетът на Южен поток ще зависи от това, дали Украйна ще клекне пред Москва за достъпа до мрежата й. Ако отстъпи в близките няколко месеца, транспортираните количества по Южен поток със сигурност ще са по-малки, което респективно ще свали и неговата цена.
Далеч по-сериозни са проблемите пред Набуко. Според публикации в западни медии международният консорциум Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл, създаден за строежа на съоръжението, в който влизат турската фирма Боташ, Българският енергиен холдинг, румънската Трансгаз, унгарската МОЛ, австрийската OMV и немската RWE, вече обсъжда радикално изменение на неговия маршрут и на мощността му заради липсата на достатъчно синьо гориво. Първоначалните намерения бяха тръбата с обща дължина 3900 км и капацитет 31 млрд. куб. м да тръгва от източната граница на Турция и през територията на България, Румъния и Унгария да достига в Австрия. Но според същите публикации новата концепция предвижда трасето да се ограничи само между България и Австрия, като пренасяните количества бъдат намалени наполовина. Повече подробности не се споменават. Всъщност и от Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл не крият, че разглеждат няколко сценария, включително и за мощността и дължината на газопровода, но концепцията за транспортирането на газ от източната граница на Турция до Баумгарден в Австрия остава предпочитано и цялостно решение.
Реално засега единствената държава, която е проявила интерес да достави синьо гориво за европейската тръба, е Ирак. През седмицата говорителят на нейното министерство на нефта Асим Джихад потвърди поетия по-рано ангажимент. Различията между позициите на иракското правителство и областната администрация на Кюрдистан – изтъкна той – няма да попречат на преговорите за износ на газ. На този етап се подготвя необходимата за експорта инфраструктура и се провежда интензивна работа по проучването на газовите находища. Само че реалните доставки оттам може да започнат най-рано между 2015-а и 2017 г., а и отсега никой не може да каже какви количества може да предостави Ирак.
Най-големи опасения обаче предизвиква отстъплението на Турция от европейският проект. Неотдавна Анкара заяви, че повече няма да му оказва пълна подкрепа, а ще направи свой приоритет тръбата Транс Анадолу (TANAP). Подобен ход изглежда логичен. На първо място TANAP ще е доста по-евтин и по-лесен за реализиране проект от Набуко, защото ще използва вече съществуващите турски газопроводи. От друга страна, той осигурява на Турция възможността от транзитьор на синьо гориво, да се превърне в основен играч на европейския пазар, особено след постигнатото с Баку политическо споразумение за доставки на азерски газ от находището Шах Дениз. Всичко това оставя Набуко в миманса или в най-добрия случай ще му бъде отредена второстепенната роля в Европа. Което означава, че усилията и средствата хвърлени за него до голяма степен ще се окажат напразни.
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
