Шумно пропагандираната финансова стабилност на страната ни изведнъж се оказа някак самоцелна. При липсата на реформи нейното въздействие върху реалната икономика, както и върху жалкия жизнен статус на българите е равносилно на замръзване в точката на мизерията. Но, това вече не е тайна за Европейската комисия. Поне така излиза от специалния й доклад, в който държавите членки са разделени на няколко групи според финансовата им устойчивост. В черния списък на най-рисковите са добре известните Гърция, Ирландия, Португалия и Румъния, които имат проблеми със свръхзадлъжнялостта си.
В странната компания на Швеция и Великобритания България попълва „сивия“ списък. Там са страни с „гранични и потенциално опасни“ макроикономически показатели, които подлежат на специален мониторинг от ЕК.
Всъщност тревожните резултати от свръхфискализма на Дянков индиректно е признала и неговата менторка – еврокомисар Кристалина Георгиева, която е подписала доклада без забележки. Така дамата, която застана зад неизвестния в България чиновник от Световната банка, като го обяви за „добър и практичен икономист“, вече не подкрепя безрезервно политиката му.
Според доклада България е прекрачила препоръчителните прагове на три показатели за външни и един за вътрешни дисбаланси – баланс по текуща сметка като процент от БВП, нетна международна инвестиционна позиция като процент от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като процент от БВП.
Безпристрастието изисква обаче да подчертаем някои странности на доклада. В него се говори за голям дефицит по текущата сметка, който се стопи още през 2010-а. Неубедително звучи и тезата, че имаме „твърде висок растеж на заплатите и голям частен дълг“, при все че повечето кредити от тези кредити се обслужват редовно.
Екипът на Дянков смята, че оценките за страната ни са следствие на „особености на предкризисните години и прегряването на икономиката“. Първият индикатор „баланс по текущата сметка“ се отнася за времето от 2008 до 2010 г. и отбелязва високите дефицити през 2008-а и 2009-а, които са били съответно 23.1 и8.9процента. Докато през 2010 г. дефицитът по текущата сметка се свива до 1.3% от БВП.
Експертите на финансовото министерство съвсем резонно обръщат внимание на факта, че „високите дефицити се дължат на големите чуждестранни финансови потоци, които постъпиха в българската икономика преди започването на световната финансова и икономическа криза“.
По втория показател България има отрицателна стойност на „нетната международна инвестиционна позиция“ за 2010 г., която е над заложения праг от 35% от БВП. „Това се дължи на значителния по размер чуждестранен капитал, който влезе под формата на преки чуждестранни инвестиции, и на финансиране на местната банкова система от банките майки през годините преди кризата, както и на относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали“, се казва в обяснението на МФ.
Индикаторът „задлъжнялост на частния сектор“ включва задълженията на фирмите и домакинствата както към финансови институции, така и към чуждестранни банки и компании, които са собственици на предприятия, опериращи на територията на страната. Задълженията на частния сектор в България в края на 2010 г. са 169% от БВП, близо до максималната граница от 160 процента. Без подобно финансиране обаче страната никога нямаше да отбележи икономически ръст. С настъпването на кризата външната задлъжнялост на частния сектор не само че не нараства, но и намалява с по няколко милиарда евро годишно. Освен това независимо от значителния размер на външната задлъжнялост на частния ни сектор за изминалите две години той не показва, че има проблеми с плащанията към чуждестранни кредитори. Въобще аргументите, с които държавата ни е попаднала в сивия списък, са плод на някакви разработени (по неясно какъв начин) странни европейски критерии, които не отразяват моментното състояние на държавата ни. Отделен е въпросът, че в нея има „много трески за дялане“.
