Президентът Плевнелиев очерта структурата на ръководството на служебното правителство – трима вицепремиери, от които единият ще бъде министърът по европейските фондове, а другият – социалният министър. Той отхвърли възможността заместник министър-председатели да са финансовият и вътрешният министър, както е в кабинета Борисов. Най-ранната дата, на която ще бъде обявен съставът на кабинета, е 13 март, стана ясно във вторник, след като и ДПС върна връчения му минути преди това мандат.
През седмицата предстоящото назначаване на служебен кабинет превърна президента Плевнелиев в мишена за управляващата партия. В сряда Цветан Цветанов заяви в телевизионно интервю, че различни лобита кадрували за поста на следващия вътрешен министър: Определени икономически кръгове лансират определени кандидати. Има хора, които се обаждат и дискутират. Стягат се 10-15 имена за министър на вътрешните работи. Не се разбра откъде вицепремиерът на правителството в оставка знае кой на кого се обажда и какво говори.Но изявата му потвърди индикациите, че между ГЕРБ и държавния глава има ако не конфликт, то поне значително напрежение.
Интригите около състава на неродения Петко – служебния кабинет – накара Плевнелиев да се оплаче неофициално пред журналисти, че всичките му предложения за министър-председатели били отстрелвани. Което пък повдигна въпроса дали той не е твърде чувствителен и дали не се опитва, както доскоро, да угоди на всички – мисия, която не просто е невъзможна, ами и вредна – и за страната, и лично за него като политик. Иначе сред имената, които се завъртяха в общественото пространство за кандидати за следващ премиер, бяха еврокомисарят Кристалина Георгиева (но Плевнелиев отрече, че ще бъде тя), бившият кадър на ДСБ и РЗС, понастоящем български представител в Набуко Димитър Абаджиев, Саша Безуханова от Хюлет Пакард, вицепремиерът по европейските фондове при тройната коалиция Меглена Плугчиева и главният секретар на президента Екатерина Захариева.
Засега публичното поведение на Плевнелиев не се е променило особено и той продължава да демонстрира, че се стреми към консенсус. Нервността на ГЕРБ към него или е опит за оказване на натиск, или просто няма рационално обяснение. Все пак, макар доскоро това да не изглеждаше особено вероятно, не е изключено държавният глава да е дал знак, че вижда все по-малко пресечни точки между институцията си и партията, която през 2011 г. го издигна за президент.
Иначе всеобщото олевяване на политиците след протестите не подмина и него. Той встъпи в длъжност с пробизнес реторика, поставяща акцент върху финансовата стабилност и доскоро я поддържаше. Сега обаче приоритетите се сменят. През седмицата Плевнелиев обясни, че страната трябва да се откаже от дивия капитализъм и да помисли за растеж на икономиката и доходите, ако не иска революция. Трябва да последваме примера на Германия и да се ориентираме към капитализъм, съчетан със социално отговорна държава, обясни новата идеология той.
В обществото за пореден път плъзнаха и слуховете за зависимост на президента от компромати, като не е изключено в следващите месеци да се разбере дали те са били основателни, или не. Предстои да се разбере и дали Плевнелиев е надраснал партийните и бизнес средите, от които идва.
В същото време вторачването в служебния кабинет и желанията той хем да отговори на исканията на гражданите, хем да подобри икономическата среда, че ако може и да проведе решителни реформи, са леко комични. Ако следващото Народно събрание успее бързо да състави новото правителство, служебният кабинет ще управлява около 2-3 месеца. При това без действащ парламент. Разбира се, има и възможност той да се превърне в репетиция за следващо експертно правителство. При всички положения обаче нереалистичните очаквания и кризисната ситуация в страната правят бъдещото управление доста сложно. Заради това и забавянето на съставянето на кабинета е обяснимо. Подходящите, а и дай, Боже, и почтени кандидати, които да се нагърбят със задачата, едва ли са много. Думите на Плевнелиев, че служебният премиер не бива да идва от бизнеса и от политиката, стеснява още повече кръга, свеждайки го до академичните среди и неправителствения сектор.
