Централната банка на Унгария слага началото на тримесечна програма за стимулиране на кредитирането, което ще помогне за ликвидиране на рецесията и за намаление на краткосрочния външен дълг на страната. За целта ще бъдат използвани валутни резерви за 500 млрд. форинта (2.1 млрд. щ. долара). Управителят на Унгарската централна банка Дьорд Матолши заяви пред репортери в Будапеща на 4 април, че институцията може да намали валутните си резерви с 3 млрд. евро – редукция, която няма да ги понижи под рисковия им праг. Той пояснил, че Схемата: финансиране за растеж ще включва безлихвени заеми за кредиторите и рефинансиране на корпоративни заеми в чуждестранна валута.
Матолши пое ръководството на Унгарската централна банка през март. Той въведе най-високия в Европа банков данък и национализира активите на частните пенсионни фондове веднага след като бе назначен за министър на икономиката през 2010-а. Тези мерки помогнаха на Будапеща да удържи бюджетния дефицит в рамките на изискваните от Пакта за стабилност и растеж 3% от БВП, но те същевременно навредиха сериозно на кредитирането и на инвестициите. БВП на Унгария намаля с 2.7% през четвъртото тримесечие на 2012-а на годишна база – най-резкият спад за последните три години. По повод на поредния си почин Матолши поясни, че се съревновава с Бенк ъф Инглънд, която използва програмата Финансиране за кредитиране, за да стимулира кредитния процес.
Форинтът поскъпна след съобщението за банковия план, а доходността на десетгодишните унгарски правителствени облигации се понижи до около 6% годишно. Валутните резерви на Унгария са били на стойност 32.3 млрд. евро в края на февруари – с 4% повече от същия период на 2012-а.
В официално съобщение на интернет страницата си Унгарската централна банка информира, че иска да намали краткосрочния външен дълг на страната с 1 трлн. форинта. Същевременно тя ще продължи да провежда честна и предсказуема лихвена политика в хода на осъществяване на мерките, които не застрашават финансовата стабилност.
За преференциалния си кредитен план централните банкери ще предложат 250 млрд. форинта на търговските кредитори при нулев лихвен процент, които те да използват за кредитиране на дребния бизнес с лихва, не по-висока от 2 процента. Заемите ще бъдат насочени към сектори с ключова роля за увеличаване на растежа. Другите 250 млрд. форинта ще са на разположение на дребните и средните предприятия, които да обърнат дълговете си в чуждестранни валути в задължения в местната парична единица при пазарни валутни курсове.
Мерките могат да помогнат на търговските кредитни институции да намалят с 900 млрд. форинта (до общо 3.6 трлн. форинта) средствата, които са затворили в двуседмични ценни книжа на централната банка.
