Неясното бъдеще, дължащо се на колебливата политика на правителствата, а и на мъглявите обяснения на водещите фигури в икономическия и политическия живот, поставя пред финансовите пазари множество въпросителни. А дилърите нямат еднозначен и категоричен отговор на тях, затова търгуваните обеми намаляват, а цените се лутат без цел и посока.
Преди две седмици председателят на Фед намекна, че наближава краят на програмата за ликвидните облекчения, чрез която се осигурява комфортна ликвидност за банките не само в Щатите, но и в целия свят. Този намек отприщи небивали разпродажби на инвестициите както в държавни, така и в корпоративни книжа. Но вече е на дневен ред твърдението, че щатската икономика се възстановява, макар и с по-ниска скорост. И отново избуяха надеждите, че централната щатска банка още достатъчно дълго време ще налива ликвидност в банковата мелница и дилърите ще разполагат с тях. Така на практика се даде тон за нови покупки, чрез които през изминалата седмица поизпразнените банкови портфейли отново се понапълниха с ценни книжа.
Ситуацията и у нас въобще не е ясна. Силни са колебанията колко време ще просъществува това правителство, но още по-важното е какво ще свърши или няма да успее да свърши.
Две са важните неща, за които в най-скоро време трябва да има решение – изборният кодекс и бюджетът. Първото не се наемам да коментирам. Но по отношение на бюджета съм силно загрижен, особено след последните решения за увеличаване на социалните помощи, на минималната заплата и на пенсиите. Бедна държава като нашата трудно може да си позволи да води щедра социална политика. Просто няма достатъчно пари. До момента приходната част на бюджета не се преизпълнява, т.е. хазната ни не е препълнена, за да може финансовият министър да си позволи да раздава на калпак. Тогава откъде ще дойдат парите? От намаляване на разходите. Надали, защото това ще доведе до нови напрежения. От взети нови заеми? По-вероятно Министерството на финансите ще прибегне до увеличаване на вътрешната емисия от ДЦК. Едва ли ще прибегне до външна емисия, защото тя изисква много време за подготовка и реализация, а в момента се гаси пожар и времето не стига. Вътрешният пазар съвсем спокойно може да поеме едно такова увеличение. Пари в системата има предостатъчно, при това свободни и търсещи реализация. От друга страна, задлъжнялостта на държавата ни за щастие е пословично ниска и със своите едва 17.9% е в дъното на световните класации на задлъжнелите държави. Така че на този етап можем да си позволим известно допълнително увеличаване на дълга, без това да има негативно отражение. Въпросът е на каква цена, т.е. при каква доходност банките, застрахователните и пенсионните дружества, които са основните купувачи на български държавни ценни книжа, ще са склонни да инвестират в допълнителен дълг. Да не забравяме обаче факта, че евентуално емитираните сега книжа (а те обикновено са с падеж над четири години) ще се изплащат от следващите правителства.
За да си отговорим на въпроса на какво може да разчита това правителство, нека погледнем резултатите от последния проведен аукцион. Резултатите от него недвусмислено подсказват, че несигурността у нас вече е сковала и без това трудно работещия пазар на ДЦК.
Българската народна банка проведе на 1 юли редовен аукцион според емисионния календар на Министерството на финансите. Чрез него бяха реализирани допълнително книжа от емисията с падеж януари 2016 г. и с номинална стойност 35 млн. лева. На предишния аукцион, проведен в началото на април, за реализация на обеми от същата емисия се достигна средна доходност от 1.31% на годишна база. Тогава за предложените 40 млн. лв. номинал първичните дилъри се състезаваха със 144 млн. лв., или коефициентът на покритие беше 3.6 пъти. Сега подадените за участие поръчки достигнаха едва 70 млн. лв., т.е. коефициентът на покритие се срина до два пъти. Това показва, че желанието на инвеститорите в български ДЦК за покупки охладнява драстично. Закономерно достигнатата сега средна годишна доходност се повиши и е 1.63% на годишна база.
Несигурността скова и вторичната търговия на ДЦК и се сключиха малко на брой сделки. Купувачите даваха прекомерно ниска цена, т.е. доходността бе висока, но продавачите не бяха склонни да се разделят с книжата си при тези условия, защото щяха да реализират загуби.
Петър Драмов, УниКредит Булбанк АД
