След 40-ия ден на протестите нещата взеха да изпростяват. Нетолкова в смисъл на простотия, колкото на опростяване. В четвъртък, първия работен парламентарен ден след блокадата, ГЕРБ се завърна на работа. Уж било заради актуализацията на бюджета, но работата се оказа друга. Понеже шило в торба не стои, Бойко Борисов си призна, че започвали да работят по настояване на Брюксел. Преди това същото твърдеше и Сергей Станишев – Брюксел искал ГЕРБ да влезе, за да не виси всяко заседание на кефа на Атака.
Поразително единодушие! Направо да не повярваш. При това от Брюксел смъмрили Борисов по техния си дипломатичен начин, а той умеел да се вслушва в тези сигнали, защото оттам идват парите. Изглежда обаче, Брюксел не е спрял дотук с наставленията, а е засегнал и болната за ГЕРБ тема с актуализацията на бюджета. Ние сме категорично против, а и това не е дневният ред на обществото, декламира наученото Борисов. След което зададе дневния ред: Предсрочни избори, за да се нормализира страната.И показа дружеска загриженост за Станишев, който щял да загуби катастрофално, ако не си подаде оставката.
С добро ли дойдохте, господин Борисов?, попита обаче Лютви Местан. Че как иначе, нали заръката е от Брюксел. У нас експертизата за добро и зло никаква я няма, а на всяка бойкова дума, както знаем, може да се вярва. Тя си тежи на мястото и никога не се извърта на 180, 360 или да речем 720 градуса. Каква откровеност само лъха от признанието му, че щял да бъде страшно горд, ако ГЕРБ имали възможност да стоят зад такива протести. Как да ви разбираме, господин Борисов – че никой не стои зад протестите или че не стоите вие, та ви е яд?
Това за стоянето зад протестите също взе да изпростява. Да живей! за гражданския протест, ама алтернативните версии все повече дразнят слуха. Първо бяха платените футболни агитки. После протестиращите пред Висшия съдебен съвет прибирали едни пари зад кьошетата край Женския пазар. А сега злите езици говорят, че новото средство за актуализиране на доходите е… участие в протестите. Особена грижа се полагала за майките с деца – двойна надница. Имало глад за уреждане в протестите. Имало си и хора, които те водели при когото трябва, цели офиси се изнасяли през работно и след работно време. Често – с лаптопите.
Най-последната клюка не е обаче никак добра – парите свършвали и вече трябвало да се разчита само на недоволството. Който можал – взел, угризенията са бошлаф. И санкции няма да има, силовият вицепремиер Цветлин Йовчев обеща: Купуването на протестиращи не е престъпление по Наказателния кодекс.
Изпростяват нещата не само на житейско, но и на концептуално равнище. Завчера един социолог се сети нещо много просто – че демокрацията ни е като лустрацията. Фасадна работа, но и за фасада не става. Първо ДС-кадрите се криха, после се гордяха с народополезната си деятелност, а сега са просто демократи и искат законите да се спазват. А законите пазят частната собственост и нямат нищо против тя да се разраства до частна държава в държавата.
За олигархията пък текст в закона няма – как да я преследваш, като не е наказуема? Казват дори, че част от нея стояла зад протестите.
На идейно-политическо равнище също се развиват опростителни процеси. Докато бившето острие на Жан Виденов – Красимир Премянов, уверява колко нужно било да има силно и автентично дясно, професорът математик Михаил Константинов изчислява ползата от разцепването на БСП на нормални социалдемократи и нормални комунисти. Сега столетницата била обхваната едновременно от шизофрения и истерия. Ръководството на БСП било ръководство на едрия капитал, а избирателите й сиромаси нещастни. В резултат нито сме имали дясно, нито ляво, а за център да не говорим – център хептен нямаме. И понеже липсата на доверие била пълна, на бюджетната актуализация се гледало не като на един милиард за спасяване, а като на един милиард за открадване.
Но нещата съвсем изпростяха с плъзналото сред депутати и министри на БСП и ДПС грозно подозрение, че прословутият опит за извеждането им с автобус в нощта на блокадата бил просто една провокация. И в нея противниците от ГЕРБ си партнирали с вицепремиера и вътрешен министър Цветлин Йовчев. Представете си само- вторият човек в кабинетада урежда с врага активно мероприятие, при което да строшат главите на хората му. Имало план автобусът да мине през загражденията пред централния вход, където протестиращите били по-малко, но изведнъж шофьорът свил в обратната посока, вкарвайки ги в окото на бурята. При това в автобуса нямало охрана, та депутатите мъже вдигнали край прозорците щитовете. И след като оцелели, започнали да си задават въпроси. Като например защо нито един от колегите им от ГЕРБ не се е качил в автобуса. Хората на Борисов казали, че не бързат да бъдат освобождавани.
Все прости неща, на пръв поглед, се случват в тази държава. Вземеш ли ги обаче в съвкупност, настава бъркотия. А как да смениш системата, като дори най-системните неща в нея са откровени простотии?!
nbsp;
nbsp;
nbsp;
nbsp;
