Всяко ново мнозинство в Народното събрание се зарича да започне с най-приоритетните закони. Като изключим промените, които засягат енергетиката и които нямаше как да не са скоростни. Защото в противен случай със сигурност правителството щеше да се сгромоляса още в първите дни. Очевидно вече е дошъл редът да бъде поправен и нормативът, който урежда горския бизнес. Предстоят поредните кърпежи в Закона за горите.
На този етап те са обявени като грижа за малките и средните предприятия, които работят в този бранш. Като гаранция, че те ще се случват на светло, преди дни по инициатива на министъра на земеделието и храните проф. Димитър Греков парламентарната Комисия по земеделие покани на консултации представители на гражданските организации. Те трябваше да участват в обсъжданията на тази част от предстоящите промени, свързани със стопанисването на горските територии и с ползването на дървесина и на недървесни горски продукти, със сроковете за залесяване на сечища и на опожарени горски територии.
Според заместник-министъра на земеделието и храните д-р Валентина Маринова предстои да бъдат направени и допълнения в някои от текстовете, свързани с фонд Инвестиции.Тяхната цел поне на този етап е да бъде защитен всеки, който работи в горския бизнес, и да бъде облекчена дейността на малките и средните предприемачи.
Гражданските организации са внесли предложения за промени в Наредбата за условията и реда за възлагане на изпълнението на дейности в горските територии, които са държавна и общинска собственост. Текстовете засягат гаранциите и неустойките по договорите. Някои от тях са насочени към облекчаване на процедурите за извършване на дейности в горите и ползването на дървесина. По предложение на браншовите организации и на хората от бизнеса ще бъде отменен чл.116 а от Закона за горите, тъй като той разширява необосновано възможността за сключване на дългосрочни договори за добив на дървесина.
На този етап обаче е трудно да се говори за постигнат консенсус между бизнеса и управляващите. А докато това не стане и не бъде завършена задължителната по закон съгласувателна процедура по всички предлагани промени в наредбата, новите текстове няма как да влязат за разглеждане на заседание на Министерския съвет, а оттам да потеглят към Народното събрание.
Работната група за изготвянето на законодателни промени включва служители от земеделското ведомство, от Изпълнителната агенция по горите, ръководители на държавни горски предприятия, на регионални дирекции по горите, представители на заинтересованите страни от браншови и професионални организации от сектора горско стопанство, от Сдружението на собствениците на гори и от Асоциация Общински гори. Не са пропуснати и представители на най-големите дървопреработвателни предприятия в страната.
Другите важни промени, които предстоят, са за ограничаване на преференциалните цени на тока, произведен от биомаса. Новият норматив предвижда с тях да се работи само ако е използвана отпадна дървесина. Според вносителите от Министерството на земеделието по този начин ще се премахне възможността да бъде ползвана всякакъв вид дървесина за производство на енергия. Експерти и неправителствените организации дискутираха възможността да бъде разширен обхватът на категориите дървесина, която не може да се използва за производство на енергия. Обсъжда се възможността текстът, който регулира използването на дървесина за производство на енергия, да отпадне от Закона за горите и да бъде включен в Закона за енергията от възобновяеми източници. По този начин щяло да се постигне по-ефективна защита на българските гори, а мерките за насърчаване, предвидени в закона за възобновяемите източници, да се отнасят само за производители, които ползват биомаса от отпадна дървесина за производство на електрическа енергия.
Това предложение обаче предизвика сериозни притеснения сред представителите на природозащитните организации. Те са на мнение, че изобщо трябва да бъде забранено използването на гора за създаване на биомаса, освен когато става дума за отпадъците от клони. На тяхното мнение е преподавателят от Лесотехническия университет Мартин Борисов, който смята, че този начин на производство на електроенергия е изключително остарял и в Европа той се оказва изключителен лукс, тъй като излиза много скъпо.
Валентин Чамбов от Изпълнителната агенция по горите опонира, че това не е вярно и дори Европейският съюз търсел стимули да повишава производството на електричество именно от дървесина. Еколозите на свой ред посочиха, че в последния доклад на Европейската агенция за околната среда (EEA), огласен в началото на юли, се напомня, че производството на биоенергия трябва да става според принципите за ефективност на ресурсите на Европейския съюз.
В тази връзка според Чамбов в новите нормативи трябва да се заложи само на използване на дребноразмерната дървесина, която според него в момента не се използва за нищо. Тезата му обаче беше посрещната с възражения от присъстващите на заседанието. Според всички тях този тип дървесина се използва широко в дърводобивните предприятия, както и за огрев, целулоза, PVC и други производства.
Споровете по закона явно тепърва престоят.
