Единната сметка, въведена от ексфинансовия министър Симеон Дянков, превърнала се в административен тормоз за бизнеса, ще се раздвои. На първо време Единното платежно нареждане ще роди две платежни – по едното ще се плащат главници, а по другото – лихви. Това е един от пунктовете, по които членовете на работната група в Министерството на финансите вече са постигнали консенсус. Информацията получихме от член на засекретения форум, пожелал да остане анонимен.
В тази работна група, ръководена от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова, която отговаря за приходната част на бюджета, освен министерството, НАП и Агенция Митници са представени синдикатите и работодателските организации.
Повече от това разклоняване на Единното платежно нареждане едва ли ще постигнем, каза източникът ни, който представлява бизнеса в тази работна група. Експертите от финансовото министерство са представили нещата така: Или приемете двете сметки, или единната сметка ще бъде закрита и ще се върнем към предишната скъпа и тромава система с многото платежни. Понеже бизнесът все пак считал, че единната сметка е облекчение, представителите му отстъпили пред натиска на министерската група.
Така се възприело, че проекторешението за двете сметки удовлетворява максимално представителите на данъкоплатците в работната група, каза източникът ни. Първоначално те се били обединили около идеята да се промени редът на прихващането през Единната сметка и вместо лихвата да предшества погасяването на главницата, нещата да се обърнат. Това било много важно, защото с рязането на главницата по задълженията се орязвали и бъдещите лихви, каза човекът ни. Това не стана, но с отделянето на две сметки този въпрос е решен и по този начин даваме глътка въздух за всички длъжници на хазната, допълни той.
Преди това обаче те направили последен опит да разбият по-надребно Единната сметка. Бизнесът поискал всяка една от одобрените вече две сметки (за главници и лихви) да се разклони на още две – за данъци и за осигуровки. Това обаче втвърдило позицията на хората от Раковски 102 и те се опълчили, че подобно сегментиране ще обезсмисли единното платежно.
Друго облекчение за данъкоплатците, което е одобрено от работната група, е въвеждането на нова електронна услуга за сметка на хазната. При всеки превод с автоматично съобщение (засега по имейл) платецът ще получава информация къде в сложния лабиринт от задължения са постъпили неговите пари и какво му остава да издължава. Това беше обяснено ексклузивно за БАНКЕРЪ от заместник финансовия министър Людмила Петкова. Тя отказа да даде повече информация за други обсъждани промени в ЕПН , мотивирайки се с това, че обсъжданията вървят с пълна сила. Имайте търпение да излезем с окончателно становище за промените в Единното платежно нареждане, обясни тя.
Въпросният имейл е едно от най-важните неща за данъкоплатците, защото в момента те все едно пускат камъче в голям пещерен лабиринт – плащат за едно, но парите отиват да покрият техни борчове на принципа на времето на възникване. Например, счетоводителката на малка фирма внася 500 лв. за ДДС и осигуровки. Въпреки че е убедена, че задълженията към хазната са платени, тя бива изненадана – 300 лв. са отишли за покриването на неплатени лихви върху забавени осигуровки. Самите вноски са направени. Останалите 200 лв. са разпределени по 150 лв. за ДДС и 50 лв. за осигуровки. Така, след като в мизерните години на кризата и пълното безхаберие на държавата, фирмата е успяла да събере главницата за осигуровки, платила ги е, вече се разплаща редовно, но пари за натрупаните 300 лв. лихви все не остават.
Българската стопанска камара настоява пред работната група и за въвеждане на електронно удостоверение за наличие или липса на задължения към държавния бюджет, каза председателят й Божидар Данев. Сега искащият подобна бележка може само да подаде по електронен път искането си, но, за да го получи, трябва да закисне на опашка в Националната агенция за приходите. А десетки хиляди такива бележки се искат може би всекидневно. Без тях не може да се изтегли кредит, да се участва по европроекти, да се кандидатства за обществени поръчки, да се купува и продава имот.
Промените можело да влязат в сила още тази година, а не през календарната 2014-а. Работната група ще бърза да приключи с тях, защото от НАП настояват това да стане от 1 октомври. Все още никой не е питал търговските банки дали за месец-два в отпускарския сезон ще могат да разделят единните сметки на милиони граждани и фирми.
nbsp;
Мрачната история
Можем само да мълчим пред аргумента на депутатката от ГЕРБ Менда Стоянова при гласуването на Единното платежно, че всеки трябва да е изряден към бюджета и щом не си е платил дълговете, няма право да се оплаква, че държавата си ги прибира. Но от друга страна – когато държавата влошава морала на плащанията и потъва в дългове към бизнеса и местната власт, при това по време на жестока финансова криза, дали пък трябва да се дисциплинират точно данъкоплатците. Така че при управлението на ГЕРБ, както отчитаме сега, 100 000 фирми са хлопнали кепенците. Преди ГЕРБ да застъпи на смяна, през юли 2009 г., бизнесът чакаше от държавния бюджет и общините 166 млн. лева. След половин година управление дългът вече беше 800 млн. лв…, а Дянков затягаше дупките на колана, надявайки се да блесне пред евроначалниците, за които някой му бе внушил, че ни чакат на портата на еврозоната.
Тогава бизнесът настояваше за лихвена ваканция по просрочените плащания на държавата към него. Не само не ги получи, но държавата си извоюва поредната преференция като длъжник спрямо частния сектор. Бившият финансов министър Симеон Дянков измисли схема за разплащане, с която не само не плати лихви за забава на фирмите, но и ги наказа, като им даде по-малко от дължимите пари. Защото те били червени и били спечелили поръчките с корупционни практики. Тези, които искаха да си получат дълга от държавата, трябваше да се съгласят да го направят срещу 7% удръжка, прибрана от Българската банка за развитие като лихви.
В края на 2012 г. сумата на държавния и общинския дълг към бизнеса намаля, но все пак е достатъчно голяма – 285 млн. лева. Отделно е забавеният ДДС от над 360 млн. лева. И въпреки че бюджетът продължи да е голям длъжник на фирмите, от ГЕРБ решиха насилствено да си събират всичко – и лихви, и главници, без данъчните да си мръднат пръста – като променят поредността на вземанията чрез Единната сметка. Бизнесът обаче реагира негативно – спестените стотици пъти по 2 лева годишно за платежни нареждания се преглъщаха по-лесно от безразборното потъване в хазната на многократно по-големи суми и невъзможността за избор на погасяването заради зададения ред – според датата на възникването. Е, НАП даде възможност хората да надникват зад данъчната завеса чрез персонален идентификационен код (ПИК). Но счетоводителите не въздъхнаха облекчено, защото постоянно трябва да проверяват, а банките междувременно увеличиха таксите, за да компенсират загубите си от въвеждането на единната сметка.
Излиза, че единствената полза от единната сметка е за бюджета, тъй като тя даде възможност да се събират старите дългове без никакво усилие от страна на администрацията.
Погледите на надеждата се насочиха към Конституционния съд, който беше сезиран от депутати за противоконституционното смесване на данъчната и осигурителната система. Ако той реши, че наистина е противоконституционно парите за осигуровки да отиват за покриване на стари дългове, дори и лихви, ще трябва да бъде гласуван пак ред, който запазва предназначението на парите. Последната информация от КС е, че искът е допуснат за разглеждане.
Обреченото бягство
Единната сметка може да се заобиколи и парите да отиват за това, за което фирмата иска да плаща – като сама си поиска изпълнително дело. Единната сметка в този случай спира да действа. В този случай на практика длъжникът сам трябва да повика данъчните и да си признае и майчиното мляко. Имам такива и такива задължения, не мога да ги погася накуп, мога да плащам по толкова, нека видим за какво по колко пари да отиват. Това безспорно е законова вратичка, но не ги съветваме да я използват – коментира Росен Бъчваров, говорител на НАП. – По закон при такива случаи се стига до запориране на имуществото, с продажбата на което държавата да удовлетвори претенциите си. Пак по закон тя трябва да се освободи от него в срок до шест месеца, а това може да блокира и да сложи точка на бизнеса въобще, обясни Бъчваров за БАНКЕРЪ.
