Седя и чета пороя от безумни обвинения, които през последните две-три седмици се изливат срещу банковата система. Управляващите – този път от БСП и от ДПС, отново намериха в нейно лице удобна мишена, към която се опитват да насочат народното недоволство. Банките смазвали безпомощните длъжници – не само ги лишавали от единственото им жилище, ами и след това продължавали да цедят пари от тях.
Един неизвестен до момента познавач на банковия сектор – Георги Тодоров от БСП, пък стигна до парадоксалното прозрение (което си позволи да изрече пред медиите), че, видите ли,
държавата гарантирала влоговете в банките
Този човек, който е член на Националния съвет на БСП, се явява също така и председател на Съвета по парична система и финанси на същата тази партия. Защо въобще ръководният й орган е създал такава длъжност, след като очевидно в редиците му няма компетентен човек, който да я изпълнява. Обаче без никакъв напън се сещам поне за четири-пет имена на финансово много грамотни членове на столетницата. Тогава за некомпетентност ли става дума, или за злонамереност?
Истината е, че държавата не е дала и една стотинка за гарантиране на влоговете в банките.
Всички пари във Фонда за гарантиране на влоговете, където има около 2 млрд. лв., са дадени от кредитните институции. И те продължават да внасят тази лепта сигурност всяка година, като конкретните суми възлизат на 0.5% от привлечените от тях средства. Още няколко такива изявления и експертите от дългата скамейка на БСП ще замязат досущ на Симеон Дянков. А именно той се бе превърнал в единица мярка за вредителство по отношение на банковата система.
Седя и си припомням, че
именно БСП бе пионер в унищожаването на банковата система
и насаждането на негативизъм спрямо нея. В далечната 1996-а един министър от правителството на БСП, чийто премиер бе Жан Виденов, призова държавните фирми да не връщат кредитите си на банките. Става дума за министъра на промишлеността Климент Вучев. Фирмите го послушаха и тъй като по негово време държавният сектор бе около 80% от икономиката, банките фалираха. Какво стана след това всички знаем?
Тук се сещам за един разговор, който проведох преди година на чаша кафе с един уважаван от мен банкер от кариерата. Човек, който е управлявал милиарди, преди аз да съм станал журналист. А аз съм журналист от 1990 година. Та този банкер ми разказа една много интересна история. Обещах му никога да не пиша за нея, но да ме прощава – няма да спазя обещанието си, защото при сегашните обстоятелства смятам, че хората трябва да знаят някои работи. Банкерът ми разказа за прословутата среща на покойния вече Николай Добрев от БСП с Иван Костов – тогава лидер на опозицията и на СДС, през февруари 1997-а, когато парламентът вече бе под обсада. Двамата обсъждали детайлите около връщането на мандата за съставяне на правителство на БСП на президента и за предстоящите парламентарни избори, които по всичко личало, че СДС ще спечели. Затова Добрев поискал от Костов гаранции, че като дойдат на власт, сините няма да преследват лидерите на червените. Костов се съгласил, но поставил въпроса:
кой ще поеме вината
за икономическата и финансовата криза, извадила хората на улиците?
И тогава Добрев заявил: Малко ли банки фалираха. Ето ти виновни. Така започнаха наказателните дела срещу банкери, които в крайна сметка държавата загуби, приключи разказа си моят гид в новата банкова история. Но хората получиха своите необходими виновници, които да заклеймяват. Сещам се, че японците използват чучела – млатят ги, за да си отлеят гнева. За политиците банкерите винаги са били удобните изедници. Не само у нас, но и в чужбина. И не само сега, а още от времето на Средновековието. Само че насочването на народния гняв към това съсловие не решава икономическите проблеми на страната, а само отклонява вниманието от истинските виновници – политиците.
