Подготвеният от вицепремиера Даниела Бобева проект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки ще претърпи основен ремонт в парламента. Засега можем да гадаем дали ще стане по-добър, или ще се изроди под лобисткия натиск на депутатите. Но е сигурно, че споровете около деликатните текстове, които отварят и затварят вратичките за разпределението на публичните средства, ще бъдат ожесточени.
Още на 11 септември, при първото разглеждане на законопроекта в парламентарната Комисия по инвестиционно проектиране, се чуха редица остри критики към труда на Бобева и екипа й. Председателят на комисията Емил Костадинов(БСП)заяви, че към норматива има доста забележки и нови предложения, които ще бъдат отразени между първо и второ четене. Заместникът му Ахмет Башев (ДПС) пък директно каза, че се оставят множество невралгични точки, които от години тровят процеса на обществените поръчки: Не може така – отбеляза той. – От десетилетие повтаряме основните проблеми, а те отново не са намерили решения в предложения законопроект.
Председателят на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране Стефан Кинарев попита представителите на Министерския съвет, които са писали текстовете, защо са пропуснали целия процес по инвестиционното проектиране. По думите му браншовата камара е настоявала тази сложна материя да се регламентира подобно на юридическите услуги, но в предложения вариант няма нищо подобно. Нормално е проектирането да се отдели от строителството. Първо трябва да се подготви проектът, да се определят основните параметри и чак след това да се обявява поръчка за строителство. Как иначе да се оцени обемът на работа, след като нищо не е ясно? Със сега използваната схема на инженеринг (б.а. – едновременно проектиране и строителство) става пълна каша, е становището на инж. Кинарев.
От Камарата на архитектите също се оплакаха, че много малка част от предложенията им са влезли в проектозакона, и подкрепиха Стефан Кинарев за включването на отделни текстове, регламентиращи инвестиционното проектиране. Такива искания отправи и Георги Бакалов от Съюза на архитектите, според когото е недопустимо строителят да е и проектант и да си манипулира печалбите, както намери за добре.
В отговор на всички тези критики експертите на правителството обясниха, че възможността да се обявяват търгове направо на инженеринг не може да се ограничи, тъй като е записана в европейските директиви. Право на възложителите е обаче да решат дали да я прилагат, или не. Колкото до настояването първо да се изготвя проект за обектите, а после да се избира строител, нищо не пречело това да се регламентира в Закона за устройството на територията или в документите на оперативните програми. Много от спорните моменти можело да се изгладят и чрез Наредбата за конкурси за проекти към Закона за обществените поръчки, която тепърва ще се коригира от Министерския съвет.
Друг проблем, нажежил обстановката, бе непромененият процес на обжалване на процедурите за обществените поръчки. Според Любен Татарски от ГЕРБ сега той на практика е безкраен и някои фирми обжалват конкурсите само заради спорта или са превърнали това в доходоносен бизнес. В специално становище на Националното сдружение на общините до парламентарната Комисия по инвестиционно проектиране пък се посочва, че сегашната система на обжалване блокира изпълнението на европроектите за неопределен период и създава сериозен риск за усвояването на средствата. Забавяне при разглеждането на жалбите има както в Комисията за защита на конкуренцията, така и във Върховния административен съд. Пример за това са т. нар. рискови проекти по оперативната програма Регионално развитие, където в почти всички случаи забавянето е породено от неспазване на сроковете във въпросните институции. Затова очакваме да се обсъди възможността процедурата по обжалване да се прехвърли в административните съдилища, а последна инстанция да бъде тричленен състав на ВАС, изтъкна изпълнителният директор на сдружението Гинка Чавдарова.
За да се прекратят тези порочни практики, Ахмет Башев, който преди да стане депутат бе кмет на Гърмен, поиска гаранцията за участие в търговете да остава за възложителя, ако кандидатът обжалва и загуби делото. За същото настояват и от Националното сдружение на общините. Експертите от екипа на Даниела Бобева обаче са категорични, че задържането на тези пари при обжалване не може да бъде уредено юридически и трябва да се търси друг вариант. Например промяна на таксите за подаване на жалба в зависимост от стойността на поръчката. Сега при обжалване на процедурите няма никаква тежест за фирмите, а липсват и санкции при загуба на делата.
