Хем няма пари за здравеопазването, хем държавните чиновници не се помръдват да използват източниците на приходи за тази сфера, които отгоре на всичко са разпоредени със закон.
Но и никой не ги пита защо.
Малцина знаят, че от 2002 г. в Закона за здравното осигуряване е включен текст, който дава възможност здравната каса да си прибира всеки лев, похарчен за лечението на хора, пострадали от престъпления – причинени умишлено или неволно след употреба на алкохол и наркотици. Става дума за нанесени телесни повреди при побой, за премазани от пияни водачи, за наръгани в пиянски свади и куп още екшъни, които обичайно пращат кървящи хора в болниците. И за лечението им се плащат сериозни пари. Според въпросния чл. 111 от Закона за здравното осигуряване на НЗОК причинителите на нараняванията следва да компенсират, при това с лихвите, всички разходи за лечение на заболявания, предизвикани от такива престъпления.
Нещо повече – още през 2008 г. е предвидена и специална бърза процедура, по която регионалните подразделения на здравната каса директно да могат да си извадят заповед за незабавно изпълнение от съда само въз основа на счетоводните книги, които доказват направените разходи за лечението – привилегия, с която разполагат само банките, държавата и общините. С тази заповед за незабавно изпълнение регионалните каси могат да поискат принудително събиране на средствата.
Само че този закон, който всъщност не е наше откритие, а съществува и в други европейски държави, просто не се прилага.
Защо се получава така?
Логично отправихме въпросите си първо към НЗОК: прилага ли се чл. 111 от ЗЗО и колко изпълнителни дела са заведени срещу пияни шофьори, побойници и хулигани. Защото е сигурно, че ако не от всички, поне от голямата част от тях могат да бъдат събрани такива пари.
Първоначалният отговор от пресцентъра беше буквално: НЗОК или РЗОК заплаща за извършена и отчетена дейност на договорните си партньори – лечебните заведения, а не на пациентите. НЗОК не заплаща за извършена спешна медицинска помощ в спешните центрове – те се финансират от Министерството на здравеопазването. НЗОК или РЗОК нямат компетенции за изпълнение на съдебни присъди или решения, както и за незабавно изпълнение и преминаване директно към принудително изпълнение към лица, извършили катастрофи.
Наложи се да си дообясним какво питаме, защото явно не бяха разбрали въпроса. И едва на второ четене все пак се появи проблясък в тунела: обясниха ни, че юристите на НЗОК знаели за възможността, която предлага чл.111 от ЗЗО, и май има такива дела, но не можели да уточнят бройката, защото не била обобщавана. След което любезно бяхме посъветвани да отправим въпросите си към всяка РЗОК поотделно.
Направихме го. И още в първата провинциална каса, макар и с молбите да не бъдат цитирани, ни отговориха директно: нямаме такива дела. Нито едно за 10 години. Обясниха ни и защо – оказа се системен проблем, който една РЗОК не може да реши сама.
Няма дела, защото всъщност няма механизъм
по който информацията за влезлите в сила присъди срещу извършителите на такива престъпления да стигат до съответната РЗОК, за да задвижи тя на свой ред процедурата. Просто никой не е и мислил по въпроса, в никой закон и на никого не е вменяно задължение да уведомява съответната РЗОК, за да може тя да предяви регресен иск.
Да не говорим, че там не се и натискат да има такъв ред, защото, за да предприеме изпълнително дело, РЗОК трябва да извади пари за държавните такси и разноските. А само при мисълта за това на директорите им се изправят косите. Отгоре на всичко, ако длъжникът все пак се усети и своевременно възрази срещу заповедта за изпълнение, няма как да се мине без същински процес – през всичките му инстанции и със съответните разноски и адвокатски възнаграждения по делата.
От НЗОК обаче коментарът на този проблем беше следният: НЗОК стриктно изпълнява нормативната база, отнасяща се до дейността й като обществен фонд. Обмен на информация от страна на съдилищата и НЗОК няма и такъв не кореспондира с функциите на НЗОК.
Потърсихме и коментара от Министерството на здравеопазването. С тайната надежда, че там поне имат някаква информация по темата. Но не би. Отговориха кратко и ясно: Правото за предявяване на регресен иск по този ред принадлежи на НЗОК. Министерството на здравеопазването няма информация за образуваните по този ред производства, тъй като не е страна по тях.
Шах и мат
Най-често този текст може и следва да се приложи към катастрофите, предизвикани от пияни шофьори, при които има пострадали граждани. Ако няма смъртен случай, тези водачи минават обикновено с условни присъди и най-много да платят по 5-10 хил. лв. обезщетение на самия пострадал – при това ако той заведе граждански иск за това. Разходите на касата, направени за лечението на пострадалия, обаче си остават непокрити. Те остават за сметка на всички нас, включително и на сгазените.
Това лято не само София, цяла България се изправи на нокти при вида на пияния таксиджия Михаил Куртев, който помете 12 души на спирката пред мола на Цариградско шосе (тази седмица той бе пуснат на свобода с парична гаранция от 1000 лв.). Всички станахме съпричастни към мъката на родителите на 6-годишната Ели и на близките на 26-годишната Станислава Асенова, които загинаха в зверския удар. Стискахме палци и на другите 10 пострадали, които с месеци лежаха по болници и минаха през сложни операции заради тежките си травми.
За всичките тези медицински грижи е платила ддравната каса. Никой обаче не си е направил труда да пресметне колко точно е струвало лечението на всички тези хора. А и за какво да го прави, след като вероятно и срещу този шофьор на такси няма да бъде предявен регресен иск. Както срещу всички останали – не само обикновени таксиджии, но и баровци с лъскави джипове. Въпреки че подобни катастрофи, макар и нетолкова страшни, но също предизвикани от пияни водачи, се случват всеки ден, навсякъде в България.
Според полицейските статистики само през 2012 г. 251 пияни шофьори са помели хора на пътя. Числата от минали години съвсем не са по-различни. Огромната част от тези хора са вече с влезли в сила присъди и са признати за виновни. НЗОК се е изръсила с милиони за лечението на жертвите им, но не е направила нищо, за да си ги прибере обратно.
