Всичката я депутатската Мара втасала, та опря до това да пише закон за оцета. Шокиращ е творческият устрем на група депутати, които ни в клин, ни в ръкав предложиха за гласуване специален законопроект, който да дефинира що е оцет и има ли той почва у нас. Не стана ясно дали това предложение е предварително съгласувано вътре в коалицията, каквито бяха препоръките от миналия уикенд в Боровец. Но това не е и толкова важно – никой депутат с чувство за самосъхранение не би отказал да защити туршиите на електората.
И стана чудо: в правния мир най-сетне се пръкна определение за оцета. Който не е просто прокиснало вино, а продукт, получен чрез провеждане на оцетно-кисела ферментация от оцетно-кисели бактерии на продукти от грозде, вино, плодови вина и водоалкохолни смеси, с общо кисело съдържание не по-малко от 60 грама на литър, изразено като оцетна киселина. Предвиждат се и санкции за всеки, който продава нещо различно, но с надпис оцет.
Вярно е, че на пазара се трупат всякакви ментета. Вярно е и че много от тях нямат нищо общо с виното, а се произвеждат от деривати и производни на петролопродукти. Вярно е и че липсата на определение за това какво точно представлява оцетът оставя отворена вратата за злоупотреби от недобросъвестни производители. Но това е така от поне две петилетки. Съвсем не е нова тревожна тенденция, както констатират вносителите, а безспорен факт, който е рожба на тоталната липса на контрол върху боклуците, които ни пробутват за ядене.
Депутатската загриженост за здравето на потребителите би била похвална, стига да беше уцелила поне сезона на туршиите. Но той вече премина. А от народните избраници, особено от управляващите, се очаква не да пишат закон за оцета, а Изборен кодекс. Но той все се бави и бави. И около него все повече замирисва на вкиснато. Но може и това да е от оцета…
