Недостатъчно добра организация на съдебните процеси; лошо администриране на делата; забавяне при обработката на документите от съдията-докладчик; неприлагане на съществуващите в закона способи за дисциплиниране на участниците в процеса; неспазването на сроковете за произнасяне; дълга продължителност на наказателните производства във фазата на разследване – това са само част от причините, заради които от години ни съдят в Страсбург. Те се излагат на всеки три месеца във всеки отчет на Инспектората на ВСС, който се докладва пред Висшия съдебен съвет.
Най-страшно звучи констатацията, че магистратите у нас не познават Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, както и съдебната практика на Европейския съд за правата на човека. И че този факт също води до множество проблеми за държавата, включително и до осъдителни решения в Страсбург. Очевидно именно тази констатация е причината експерти в правосъдното министерство да започнат работа по анализ на българското законодателство, за да може то да бъде приведено в съответствие с европейските критерии за разумен, справедлив и гарантиращ правата на човека съдебен процес. А от друга страна – да запознае магистратите с практиката на съда в Страсбург. Предвижда се изработването на един интернет портал, чрез който тази информация да бъде достъпна както за съдиите, така и за гражданите. В него ще има и търсачка, за да може лесно да се намират решенията на Европейския съд по конкретни дела. Материалите по тях освен всичко друго ще бъдат преведени на български. За цялото това упражнение са нужни 106 000 евро.
Няма как да бъде подминат въпросът защо това се прави чак сега, след като България толкова години е сред призьорите в класациите по брой дела, заведени срещу държавата от нейни граждани. Справката сочи, че към ноември тази година висящите производства в Страсбург срещу България са били 3150. И колкото и да е стряскащо, числото в момента е дори ниско, защото постиженията на страната ни в статистиката на съда в Страсбург са били и далеч по-големи. Но за това има и друга причина. И тя е, че голяма част от делата, завеждани от българи пред Европейския съд до октомври миналата година, бяха свързани с оплаквания от мудното ни правосъдие. Според сегашните разпоредби този проблем вече се решава първо у нас – докато не се изчерпят всички налични възможности за търсене на справедливост в България, достъпът на даден казус до съда в Страсбург е невъзможен. И жалбите се връщат оттам като недопустими.
Става дума за два механизъма за обезщетяване на пострадали от затлачени съдебни процеси, които съществуват в България от октомври 2012 година. И то най-вече защото Страсбург буквално принуди държавата да въведе домашен ред, чрез който да обезщетяват жертвите от забавените разследвания и съдебни процеси. Така се родиха два начина да се постигне такова обезщетяване: един административен и един съдебен. Те бяха приети с изменения в Закона за отговорността на държавата и общините и в Закона за съдебната власт. Благодарение на тях голяма част от делата на българите пред Съда по правата на човека в Страсбург, свързани със забавеното правосъдие, се върнаха у нас.
Административният ред за обезщетяване е описан в Закона за съдебната власт. Той изисква в шестмесечен срок след приключването на съответното съдебно производство да се подаде заявление до Инспектората на ВСС. Това заявление би следвало да се разгледа също в шестмесечен срок от специално назначени инспектори, които преценяват дали сроковете на производството наистина са извън разумните, както изисква Европейската конвенция за защита правата на човека (ЕКЗПЧОС). После министърът на правосъдието предлага сума, за която страните да се споразумеят. Максимално възможното обезщетение е 10 000 лева. Сумата, предложена от министъра, не подлежи на договаряне. А ако се приеме споразумението, пострадалият губи право да иска компенсация и чрез Европейския съд.
Ако не е съгласен обаче, единственото, което може да направи, е да се обърне към съда. Това бе втората промяна, направена в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Създаден бе чл.2б, според който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица, когато разглежда и решава делата извън разумните срокове. Разликата от административната процедура е, че такъв иск може да се заведе и по все още висящо производство, не е нужно да се изчака то да приключи. А обезщетението се определя не от министъра, а по справедливост от съда, по точно изброени критерии.
Малко известно на българите е, че обезщетение и по двете процедури могат да искат както граждани, така и юридически лица – също пострадали от забавени процеси. Стига обаче тези дела да са били граждански, административни или наказателни. И ако имат нервите, куража и парите да се сборят със системата. Защото допълнителните механизми означават и допълнителни харчове по адвокати, плюс още камара време. На практика се получи така, че съдът в Страсбург бе поразтоварен от българските жалби, но тежестта бе прехвърлена на местните съдилища и основно върху гражданите и върху юридическите лица, за които Страсбург вече е недостъпен.
В последните години във всички съдилища в страната се отбелязва значителен ръст на делата по ЗОДОВ, с които граждани съдят органите на правосъдната система. Каква е общата сума на обезщетенията, които е платила хазната след решения на български или чуждестранен съд заради незаконни актове, действия или бездействия на административни и съдебни органи, обаче никой не може да каже. А тя със сигурност би стигнала за още една великденска добавка на пенсионерите. Особено ако към нея се прибавят и сумите за незаконните уволнения, които следват всяка смяна във властта. Но те са друга тема.
nbsp;
nbsp;
Дела и числа
В Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС) са подадени 424 заявления с искане за обезщетение заради забавени с години разследвания по наказателни дела и затлачени между инстанциите граждански процеси. Купчината с молби за отпускане на пари продължава да расте. Расте и сумата, с която хазната олеква по тях: до момента от бюджета на пострадали от мудно правосъдие са изплатени 265 000 лева. Въпреки факта, че максималното обезщетение, което законът предвижда, е 10 000 лв. и то се изплаща рядко – в изключително драстични случаи. В общия случай сумите рядко надхвърлят 3000-5000 лева. Но 80 души са приели и са сключили споразумения за изплащане на обезщетения в тези размери.
