Намаляване на наказателната принуда чрез по-леки наказания и нови възможности за намаляването им. С тези оръжия в публикувания предпразнично проект за нов Наказателен кодекс ще борим престъпността. Проектът беше представен от правосъдния министър Зинаида Златанова и предстои общественото му обсъждане. От ведомството твърдят, че той е съобразен с всички изисквания на международните актове и конвенции, по които България е страна, както и с директивите на Европейския съюз. Както и че е съобразен с българската наказателноправна традиция от 1896 г. до наши дни. В резултат основният наказателен закон в държавата води до „намаляване на наказателната репресия за сметка на по-широк обхват на престъпленията, които ще бъдат обект на преследване“.
Системата от наказания включва седем вида санкции: лишаване от свобода, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права, порицание и доживотен затвор. Доживотният затвор без право на замяна отпада с аргумента, че е твърде нехуманно наказание, защото лишава осъдените от каквато и да е перспектива. Максималният срок на лишаването от свобода пък пада по правило на петнадесет години. Той може да бъде удължен само по изключение до двадесет години за някои особено опасни умишлени престъпления. Наказанието затвор до тридесет години е запазено само за случаите на опасен рецидив. Отпадат и наказанията лишаване от право да носиш получени ордени, почетни звания и отличия и военно звание.
Изоставена е преобладаващата досегашна тенденция да се завишават отделни наказания – размерът на повечето е значително намален. С цел да се засили поправителният ефект на наказанието е разширена възможността то да бъде намалено при полагане на труд и ще се зачита както платеният, така и доброволният. По нов начин е уредена и пробацията, която ще се налага винаги заедно с лишаване от свобода – осъденият ще влиза в затвора, ако без уважителна причина не изпълнява пробационните си задължения. Промяната е всъщност формална, за да се избегне ревизирането на влязла в сила присъда чрез замяна на пробацията с лишаване от свобода, което е в противоречие с международните норми за защита на човешките права.
Предвиден е изцяло нов институт за превъзпитание и рехабилитация на осъдените. С него се предлагат четири вида мерки за въздействие: ограничаване на свободното придвижване, включване в курсове и програми, провеждане на лечение, безвъзмезден труд. Тези мерки се прилагат по преценка на съда при налагане на наказание пробация, при условно осъждане и при условно предсрочно освобождаване. Но за разлика от пробацията, това не са наказания, а целят осигуряване на възможности и условия за по-бърза ресоциализация на осъдените.
Специфично ново наказание е предвидено за чужденци, които не са граждани на Европейския съюз. Ако те са осъдени у нас на лишаване на свобода за тежко умишлено престъпление, след излизането им от затвора няма да могат да пребивават в страната и да преминават през нейната територия за срок от три до десет години. Освобождаването от наказателна отговорност няма да се прилага само в два случая – ако деецът е извършил престъплението след употреба на наркотично вещество и ако престъплението е извършено от орган на власт при или по повод на изпълнение на службата му. Доразвита съществено е неработещата сега уредба на отнемане на имущество, придобито чрез престъпление. Ще се отнема не само придобитото чрез престъпление имущество, но и онова, с което деецът се е сдобил чрез неговото преобразуване, плодовете от такова имущество, както и придобитото чрез стопанска дейност, в която се използва имущество с престъпен произход.
Възпроизведени са последните промени в действащия НК, с които отпадна наказуемостта за престъпление, извършено от непълнолетен в резултат на сексуалната му експлоатация. Същото се отнася и до криминализирането на престъпленията, свързани с финансиране на тероризма, както и с преформулирането на съставите на престъпленията, свързани с използване на информационни системи. Като цяло броят на наказателните състави е нараснал с повече от осемдесет, но са отпаднали куп квалифицирани състави, предвиждащи по-тежки наказания с оглед тежестта на престъплението.
Авторите на проекта твърдят, че предложената нова уредба на залавянето на престъпник е много по-добра от действащата, която е практически неприложима. Целта е с новата разпоредба да се създаде реална възможност както държавните органи, така и гражданите да реагират бързо в конкретна престъпна ситуация. Доколко това ще приближи уредбата до тази на т. нар. граждански арест тепърва ще се спори. Юристи вече критикуват текстовете за неизбежната отбрана и крайната необходимост с аргумента, че отново липсва подробна уредба, която да е разбираема за хората, принудени да се защитават от бандитски нападения.
Още при първоначалното публикуване на проекта на Общата част на НК през 2012 г. критики предизвика предвидената възможност за многократно освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административна санкция глоба. Повторното освобождаване на някого по този ред може да стане при условие, че е изтекла една година след изтърпяването на административното наказание за предишното престъпление, за което лицето е освободено от наказателна отговорност по този ред. Проектът предлага и нов подход при определяне на престъпленията, представляващи общ и опасен рецидив. За престъпления, съдържащи признаци на опасен рецидив, ще се считат вече не изрично предвидените в особената част на кодекса състави, а всички престъпления, извършени при условията и критериите, определени в общата част на НК.
