Националната банка на Швейцария няма да направи традиционната си парична вноска в държавния и в регионалните бюджети на страната за 2013-а, защото е на загуба от 9 млрд. шв. франка (около 10 млрд. щ. долара). Тя е следствие от резкия 30-процентен спад на котировките на златото.
Двайсет и шесте швейцарски кантони и федералното правителство получават 1 млрд. франка годишно от централната банка, ако тя е реализирала печалба. Акциите на институцията се търгуват на борсата в Цюрих. Около 55% от тях са в ръцете на публични институции, включително и на управите на кантоните и на регионалните банки. Останалите книжа са собственост на частни инвеститори. Федералното правителство не притежава акции на Националната банка.
Златните вложения на институцията напоследък са обект на спорна инициатива, предложена от членове на Народната партия, които настояват поне 20% от банковите активи да са под формата на злато. Те искат също да се блокира продажбата на този вид вложения и цялата банкова наличност от скъпоценния метал да се държи в Швейцария. В момента около 20% от златото на Националната банка е в трезорите на „Бенк ъф Инглънд“, други 10% са в Канадската централна банка, а останалото количество се съхранява на територията на страната. Тъй като предложението не получи подкрепа от парламента, инициаторите събраха 100 хил. подписа, за да предизвикат референдум по въпроса. Дата за него все още не е определена.
Банковият управител Томас Йордан предупреждава, че подобна мярка би ограничила възможностите на централните банкери да провеждат независима парична политика. Балансът на Националната банка на Швейцария набъбна значително, откакто през септември 2011-а ръководството й фиксира таван от 1.20 шв. франка за едно евро. В момента банковите валутни резерви са в размер на около 75% от БВП на страната. Поради което институцията ще трябва да купи огромно количество злато, за да изпълни изискването за 20% дял, ако инициативата бъде приета.
