Челен сблъсък между две юридически професии предизвика проектът за промени в Закона за адвокатурата (ЗА). Точно преди годишните общи събрания на адвокатите и нотариусите, свикани в един и същи ден – в събота (22 февруари), Нотариалната камара изригна срещу някои разпоредби, които може да лишат членовете й от сериозни приходи. Атаката явно целеше да окаже натиск върху Висшия адвокатски съвет, който обсъжда проекта вече втора седмица. Нотариусите са на тръни, че могат да бъдат лишени от някои особено доходоносни пера.
Единият от основните им страхове е да не им отнемат правото да изготвят писмени документи (включително и нотариални актове), прибирайки такси както за написването им, така и за тяхното заверяване. Другият голям страх е, че адвокатите може да се докопат до правото да правят нотариални удостоверявания. Недоволство у нотариусите в тази насока предизвиква и възможноста адвокатите да получат свободен достъп до съответните ведомствени електронни системи само срещу представяне на адвокатската си карта.
С небивало остър тон заместник-председателят на Съвета на Нотариалната камара Светлин Микушински окачестви тези промени като плод на “масова психоза”. Според Микушински подобни промени са обществено опасни и юридически несъстоятелни, тъй като предоставянето на нотариални функции на неограничен кръг от субекти е заплаха за сигурността на гражданския оборот и ще доведе до разрушаване на градения с десетилетия стабилитет на нотариалните удостоверявания. Камарата твърди, че предложените изменения в Закона за адвокатурата не целят задоволяване на обществени потребности, не са мотивирани с нуждата за улесняване на достъпа на гражданите и юридическите лица до нотариални услуги или да се повиши нейното качество, а са единствено в интерес на членовете на адвокатското съсловие.
В търсене на аргументация против промените нотариусите възразяват срещу това нотариалната дейност да се урежда в различни закони, вместо да е в един, както е сега – Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Приведен е и доводът, че адвокатите не отговарят на условието за безпристрастност при удостоверяването на сделки между две страни, тъй като работата им е да действат в защита на конкретен интерес. Според камарата контролът върху практикуващите адвокатската професия 12 000 юристи е невъзможен, за разлика от този над малко повече от 600-те нотариуси. Посочен е и негативен задграничен опит – подобни промени били въведени в Литва преди три години, но не дали добър резултат.
Нотариусите се стреснаха не на шега от намеренията за такива промени едва миналата година. Докато в адвокатурата от години кипи недоволство, че промените не се случват. Там се чуват дори гласове, че експериментът с частната нотариална дейност се е провалил и трябва да бъде възстановен държавният нотариат. При него удостоверяванията се правеха от съдиите по вписванията – такива има и сега, а документите се подготвяха от адвокати. На практика днес нотариалната работа е разделена между съдиите по вписвания и нотариусите, от което държавата губи – тя харчи средства за съдебната структура, но вече не получава огромни приходи от такси, които сега събират нотариусите. Резултатът е, че милиони потъват в частните им джобове, без правната сигурност да е гарантирана. В същото време нотариусите не се свенят да ползват адвокатската наредба за хонорарите при изготвянето на документи и гледат с лошо око на адвокат, отишъл при тях с изготвен от него проект за нотариален акт.
Недоволството в адвокатурата от огромните приходи на нотариусите за сметка на адвокатите мотивира исканията нотариалните такси да не зависят от цената на сделката, а да бъдат твърди. Аргументът е, че трудът и при сделки на висока стойност, и при такива с ниска е един и същ. А в повечето случаи се ползват бланкови текстове, в които се правят съответните корекции. Въвеждането на ниска твърда такса (най-радикалните предложения са тя да е 20 лв.)би довело и до решаване в голяма степен на проблема с вписването на фиктивни стойности на сделките в нотариалните актове. Това се прави предимно за да бъдат намалени таксите (а и данъците)с риск изправната страна да бъде ощетена при разваляне на сделката. Според адвокатите твърденията на нотариусите, че извършват висококвалифицирана правна дейност, са крайно преувеличени и често напълно несъстоятелни. По света заверката на дати и подписи в частни документи не се ползва с такъв статут и с тази работа в повечето случаи не се занимават юристи.
Като нагледен пример за свръхапетита на нотариусите адвокатите сочат идеята за въвеждане на наследственост в нотариалната дейност. В нотариалните среди обсъждат съвсем сериозно да изискат регламент при смърт на нотариус кантората му да бъде поета от негов пряк наследник. Това се представя като нужда от “приемственост”, тъй като действащите в момента разпоредби предвиждат при смърт на нотариус кантората му да бъде запечатана и целият му служебен архив да се предаде на друг нотариус по решение на Нотариалната камара. Публична тайна е обаче, че нотариусите взимат за свои помощници и служители деца и роднини, капсулирайки професията, като налагат в нея непробиваема семейственост. Подобно предложение обаче едва ли ще мине безпрепятствено през правосъдното министерство, тъй като това означава заобикаляне на конкурсите. А конкурс за нотариус се печели срещу баснословни суми, които потъват в нечии управленски джобове.
Промени в Търговския закон и в Закона за Търговския регистър, които да пресекат възможностите за кражби на фирми, е одобрила Нотариалната камара. Те станаха особено актуални след случая с едрия земеделец Павел Стоименов, чието дружество “Агро-бел 2001” ЕООД бе заграбено – формално от малограмотен ром чрез фалшив договор за покупко-продажба на дяловете, данните за който били изтеглени от регистъра чрез електронен подпис. Впоследствие част от имотите в актива на фирмата бяха продадени на трето лице в присъствието на нотариус, въпреки че Стоименов предупреди всички нотариуси в страната да не извършват сделки с имущество на “Агро-бел 2001” ЕООД, тъй като става въпрос за измама. Последва закана на браншовите организации от аграрния сектор да излязат на масов протест, ако държавата не оправи законодателството.
Според председателя на Съвета на Нотариалната камара Красимир Катранджиев кражбите на фирми са хит и вече изпреварват имотните измами. Опитите за присвояване на дружества с цел бърза разпродажба на високоликвидни активи били ежедневие, държавата не предприемала мерки въпреки сигналите на камарата. Според управата й обаче изпращането на имейл с текст “Моля, изчезнали са ми документи, не изповядвайте сделката!” не било основание това да бъде направено, защото не е утвърден такъв законов ред. Шокиращо схващане за предназначението на закона и специално за основната функция на нотариусите да гарантират сигурността на гражданския оборот!
Според камарата бизнесът е готов да плати цената за своята сигурност, а необходимите законодателни промени са лесноосъществими. Една от най-важните е да се запише изрично в закона, че протоколите за смяна на управителните органи на едно търговско дружество трябва задължително да бъдат удостоверявани от нотариус и архивирани в специален регистър. Така било в Германия, в Австрия, в Испания и на много други места. От камарата едва сега признават, че въведената миналата година платена услуга за sms-оповестяване на собствениците при настъпили промени във фирмените им партиди е “мярка постфактум”. Няма как да не се съгласим с камарата, че е далеч по-ефективно да се предотврати самата измама, отколкото да ти съобщят, че се е случила, но защо това не беше казано, когато представяха въпросната услуга като голямо постижение?
От камарата предлагат още всички фирмени сделки да бъдат вписвани задължително в информационната система “Единство”, която е нейна собственост и функционира от есента на 2009 година. Системата работи непрекъснато и безотказно 24 часа в денонощието, по всяко време на годината и може да дава информация в реално време за прехвърляне на собственост върху дружествени дялове. Ако всички договори за прехвърляне на дялове от търговски дружества започнат да се вписват в нея по подобие на пълномощните за разпореждане с права върху недвижими имоти, нотариусите ще потвърждават чрез извършване на самото вписване, че именно те са изповядали сделката, а не става дума за измама. Контролът е възможен чрез взаимна връзка между нотариусите и Агенцията по вписванията, каквато сега няма, но за нея се говори от години. В тази единна информационна система трябва да бъдат регистрирани договорите за продажба на дружествени дялове и за прехвърляне на фирми, а достъп до нея да имат длъжностните лица по регистрацията, за да проверяват в реално време удостоверен ли конкретният договор от нотариус.
