Кадровите безумия в подопечните на Министерството на земеделието и храните структури нямат край. Но поради „безкрайността“ им не всички можем да „хванем“ в мига на издаването на заповедите за назначение на новите началници. Такъв е случаят със Светлозар Михайлов – изпечения, та чак препечен нов стар директор с „богато“ минало, който оглави преди няколко месеца Югозападното държавно предприятие със седалище в Благоевград. Зад гърба си той има дълго началническо досие в системата на горите, в което обаче преобладава дейното му участие в незаконни замени, в скандални сделки и продажба на елитна дървесина на подбрани фирми без търг…
Михайлов е, меко казано, спорна фигура. Според хората от този бранш от няколко месеца усилено се говори, че „имало индикации“ за неговата смяна. Но очевидно силните на деня са клекнали пред неговите благодетели. Градската легенда разказва, че Михайлов добре си е постлал не само пред социалистите, но и пред местните вождове на Движението за права и свободи. Тази „упоритост“ за запазване на шефския стол очевидно взриви гражданското общество в Благоевград и преди дни централата на социалистите тук бе облепена със сигнали и публикации, свързани с „дейността“ на Михайлов. Според запознати авторите на акта целенасочено са „атакували“ с „афиши“ офиса на столетницата, тъй като смятат „Партията“ за отговорна за връщането на Михайлов на поста. Запознати с
кухнята на кариеризма
обаче твърдят, че Михайлов е оглавил предприятието по предложение на Движението за права и свободи, а социалистите просто са подкрепили избора на партньорите си.
Но нека се върнем на историите около „работата“ на този очевидно незаменим началник. Още през 2004-а (по времето на министър Мехмед Дикме), като директор на тогавашното регионално управление на горите, Михайлов подписва сделка с известния като „дървен бос“ и виден хотелиер в района Георги Пандев -Чадъра за замяната на 121 дка атрактивна земя в местността Беталовото край Разлог срещу предоставените от него 94 дка горски насаждения, разхвърляни в селата Гърмен, Ковачевица и в землището на Кресна. За тази сделка Пандев не плаща и лев на държавата. Не можем да не споменем и оценката на апетитния имот. Оказва се, че държавната земя е „осчетоводена“ средно за по 12 000 лв. за декар, при положение че по това време цените тук направо „летят“ и стигат до поне десет пъти по-високи нива. Неслучайно земите тук придобиват прозвището „разложкия Клондайк“…
Много дълго тук вървеше мълвата, че огромният пожар (през август 2003-а), при гасенето на който загинаха четирима офицери, далеч не е бил случаен и зад него стояли интереси на хора от дърводобивния бизнес (тъй като при изгарянето на дървесината тя се обезценява многократно), а помогнал и за „безболезнено“ разчистване на терена. Както можем да се досетим, проведеното по това време разследване не доведе до никакви резултати. Но категоричното заключение на ангажираните с изясняване на случая специалисти е, че „са установени факти в подкрепа на хипотезата за умишлен пожар“…
Името на Пандев – бизнес партньора на Михайлов в описаната сделка за Беталовото , се оказа и в списъка с най-скандалните замени, за които Брюксел ни наложи санкции за „нерегламентирана държавна помощ“ – в. „БАНКЕРЪ“ ги описа подробно преди години. Става дума за още 468 дка в района на Разлог, които е придобила фирмата „Боби-2004“ ЕООД, също собственост на Пандев. Горските терени бяха оценени за по… 1.95 лв. на кв. метър. А земите, които влязоха в патримониума на бившата Агенция по горите като „равностойни“ за замяната, бяха разхвърляни изцяло в Смолянско. Когато работата се размириса, той обяви, че нямал намерение да строи върху тези държавни имоти, тъй като се занимавал с дървопреработване и щял да ги ползва за добив на материал. Да не говорим, че друга негова фирма – „Бабата“ ООД, дълго време „висеше“ в списъка на длъжниците към Националната агенция за приходите със сумата от 250 хил. лева. Нещо повече – по искане на данъчните на Пандев и на съдружника му Георги Механджиев им бяха иззети задграничните паспорти и разрешителните за оръжие, тъй като имената им бяха замесени в разследване на схема за източване на ДДС.
Друга скандална сделка
в която от сегашния директор Михайлов се заинтересува прокуратурата, бе тази за ски център „Картала“ (за нея в. „БАНКЕРЪ“ също писа). Точно по време на неговото управление (през 2006-а) 190 декара гори и земи, които още от началото на 80-те години на миналия век са били в пределите на Държавния горски фонд, са заменени със също толкова декари земеделски земи, собственост на община Благоевград. Без санкцията на общинската служба по земеделие и гори, както изисква законът. За този случай бившият директор на районното управление на горите, който наследи на поста Михайлов, когато бе уволнен предишния път – инж. Георги Калабаков , сезира прокуратурата. И този случай обаче потъна в мъглата на безвремието. А през 2004-а се случва нещо странно. Оказва се, че местната фирма „Прима Инвест БГ“ ООД разполага със… скици и с нотариални актове на цялата площ от прекрасни гори и земи в местността Картала . Съсобственици в нея са бизнесменът Илия Ризов с цели 93% и община Благоевград със седем процента. По какъв начин въпросното дружество се оказва стопанин на тези терени така и не става ясно. А очевидно и прокуратурата не успя да разбере…?!
Около строителството на ски центъра също имаше купища въпросителни. Първото издадено разрешително за строеж на начална станция на лифт (на 1440 м надморска височина) и за част от трасето на ски пистата е от 26 май 2006 година. Багерите и камионите, естествено, навлязоха в гората… Малко по-късно на височина 2200 м над морското равнище започна да се вдига и станция на лифта. Договорът за тази „сделка“ е бил подписан от някогашния кмет на Благоевград Лазар Причкапов по предложение на дясната му ръка – заместник-кмета по строителството Георги Милев. Всичко около този градеж е било „изпреварващо“. Дори при „пуска му“ липсват купища документи. Като се тръгне от задължителните проекти за въздействие върху околната среда и се стигне до това, че не е изградена проектираната междинна станция на четириседалковия кабинков лифт с обща дължина 3200 м при 1000 м денивелация. Да не говорим, че Ризов е построил незаконно част от началната станция на лифта върху… общински терен. Отново без съгласието на общината. Неизвестно защо на тези „волности“ не бе обърнато никакво внимание.
Обяснението дойде малко по-късно, когато стана ясно, че строителният надзор на обекта е бил възложен… на фирмата на съпругата на заместник-кмета Милев. Екоорганизациите също скочиха срещу този проект. За капак събитията се развиха куриозно – през зимата на 2009-а тогавашният премиер Сергей Станишев се опита да си направи предизборен пиар и да рекламира ски центъра като „грижа за развитието на региона“. Опитът му излезе твърде комичен: специално за неговото посещение бе пуснат кабинковият лифт, но той аварира и премиерът Станишев вися в него високо над земята сума ти време. Отговорите и на всички тези въпроси потънаха във времето.
А животът си тече. Само преди месец стана ясно, че новият собственик на ски център „Картала“ е Българо-американска кредитна банка. А тя е прибрала имота заради необслужван кредит от 4 125 200 евро, който е изтеглила споменатата вече фирма „Прима инвест БГ“ ООД на Ризов през 2006 година.
Освен замените и „изчезването“ на земи от горския фонд предишното „царуване“ на Михайлов в тукашните гори развълнува региона с още един скандал. Оказа се, че за него задължението „търг“ при продажба на дървесина е
просто подробност от някакъв пренебрежимо досаден закон
С неговия параф на избрани фирми в Пиринско без търг е дадено разрешение да изсекат 75 хил. кубика елитна дървесина. И то само за шест месеца. Той подбирал „партньорите си“ по свое усмотрение. Сред най-облагодетелстваните от това решение на Михайлов са благоевградската фирма „Евроснаб-Геев“ на известния в града… часовникар , превърнал се и в бос в дърводобивния бизнес Евтим Евтимов, едноличното дружество с ограничена отговорност „Фейзаал“ на Сали Феиз Чауш от Сърница, „Еси Енд ЕМ“ ЕООД и „Майк трейдинг“ на Мартин Петров от Разлог (брат на тогавашния апелативен прокурор, а сега адвокат Иван Петров) „Ки Ви Ко“ – Банско, „Мари комерс“ ООД от Петрич, „Ели 2002“ на Милко Дурльов и едноличния търговец „Зенит 357“ на Васил Неделчев от Елешница – бивш директор на бившето държавно дърводобивно акционерно дружество „Трещеник-99″. Тази дървесина е била раздавана по…“заявки“ и на минимални цени. Цените на сключените договори варират от 90 до 100 лв. за кубик. Запознати с пазара по това време твърдят, че ако е бил организиран търг, цената би стигнала и до 300 лева.
Къде ли е отишла разликата?
Но грижата за кадрите е съществен елемент в политиката на повечето партии у нас. Още от времето на Бай Ганю.
