Ще ви дадем още пари, но само ако предприемете мерки, с които да задържите бежанците на ваша територия – накратко това е посланието от Европа, което българските управници два дни преглъщаха, докато еврокомисарката за вътрешната политика на ЕС Сесилия Малмстрьом се разхождаше из лагерите в София и в Харманли.
Администрацията ни беше потупана по рамото за предприетите действия и за подобрените условия в лагерите за бегълците. „Европейската комисия си дава сметка, че България е изправена пред сложна ситуация. Ние сме доволни от това, което видяхме. Има подобряване на живота на бежанците, както и за процедурите за осигуряване на достъп до страната“, признава Малмстрьом. Истинското изпитание обаче тепърва предстои. Защото сега въпросът е какво да се прави с всички тези хора, набутани и в момента в лагерите из страната.
Според Малмстрьом ЕС „може да предостави още финансови средства, но след като бъде изготвена структура и бъде разработена стратегията за интеграция на бежанците, за да можем да сме сигурни, че европейските средства ще се оползотворяват по максимално ефективен начин“. На простичък език това означава, че парите ще се дават за финансиране на мерките, които да подпомогнат устройването на чужденците и семействата им у нас. Тази стратегия всъщност трябва да опише как държавата ще осигури на бегълците тяхното бъдеще у нас – как ще работят, къде ще живеят, къде ще учат децата им.
Стратегията ще е готова до седмици, обеща премиерът Пламен Орешарски. Въпреки че бежанците съвсем не мечтаят точно за нея. Те възприемат държавата ни само като междинна спирка по пътя си към Западна Европа. Тук не ги устройват нито помощите, които получават, нито условията в лагерите. Затова и във вторник (25 март) част от настанените в лагера в Харманли чужденци посрещнаха Малмстрьом с протест. Хората обясниха какво искат: уреждането на статута им у нас по най-бързия начин и възможност да отпътуват към „другата“ Европа, където да търсят по-добри условия за живот.
Само че нямат право на това. И Малмстрьом им го обясни възможно най-директно: за съжаление това, което искат бежанците, е невъзможно. Според европейското законодателство те ще получат право да останат само у нас, в България, която е тяхната страна на прием.
Правилата са уредени от регламент, получил известност като „Дъблин 2“. Според него хората, търсещи убежище в ЕС, могат да подадат съответната молба за убежище само в страната, в която за първи път са стъпили на територията на Европейския съюз. Ако решат да отидат другаде, всяка следваща държава членка има право да ги връща обратно.
Регламентът на практика прехвърля тежестта върху държавите по „фронтовата линия“ – България, Гърция, Малта, Кипър, Италия. Те трябва да посрещнат, да настанят и да уредят живота на новите кандидат-европейци, при това на собствени разноски – това се приема от останалите държави като задължение, което следва от членството им в ЕС. Доколко е справедливо е друга тема.
След силната вълна от имигранти, която се надигна през миналата година, Италия, Малта, Кипър, Хърватия и Испания поискаха от ЕС държавите от вътрешността на Европа да окажат по-силно съдействие при осигуряването на подслон за бежанците и главно – във финансирането на мерките по посрещането и настаняването им. Само че най-висшият политически орган на обединена Европа – Европейският съвет, в който заседават държавните глави на страните, така и не успя да вземе решение за общи действия срещу нелегалната имиграция. Разискванията бяха отложени за средата на 2014-а след евроизборите.
Въпросът с бежанците обаче съвсем не е само вътрешен за държавите, където те се изсипват. Защото рано или късно той се превръща в общ – няма сила, която да спре чужденците по пътя им към Гран Плас в Брюксел или към Айфеловата кула в Париж. Рано или късно те стигат дотам, само че като нелегални. Хиляди вече го направиха, а още толкова тепърва ще идат. Това пък дава енергия на националистическите партии в цяла Европа, които залагат именно на „затварянето“ на границите и блокиране на притока от чужденци. Тези партии в момента навсякъде в Европа печелят бърза популярност и клатят столчето на властта и парите пред старите, традиционни партии.
Така че от отлагането на въпроса как европейската солидарност да стане по-ефективна, а и тежестта да бъде по-справедливо разпределена между всички държави членки не печели никой.
