Навръх 1 април (вторник) бившите „първи“ мъже в държавата – Бойко Борисов и Цветан Цветанов, имаха тежък ден. Борисов трябваше да се яви пред две парламентарни комисии, за да се обяснява разпореждал ли е на Ваньо Танов да спре проверките във фабриката на покойния Мишо Бирата и срещал ли се е с Бисер Миланов-Петното и предлагал ли му е пари, за да „втвърди“ протестите.
Ексминистърът на вътрешните работи пък трябваше за пореден път да влезе в ролята на подсъдим по делото за шестте „Не“, с които отказал да включи на подслушване бившия началник на РЗ БОП във Велико Търново. Двамата съпартийци обаче заложиха на различни тактики: Бойко изчезна сякаш вдън земя. Докато Цветанов се яви на делото си и мина в контранастъпление.
Но да започнем от тъжното утро на парламентарните репортерки, които застанаха да чакат Бойко от ранни зори. Но всуе се мориха момичетата, Борисов така и не дойде. Ще го поканим още веднъж и после ще минем и без него, отсече Сияна Фидулова, председателка на парламентарната анкетна комисия за проучване на скандалното оттегляне на Христо Бисеров и още по-скандалните твърдения за среща между Бойко Борисов и Бисер Миланов, известен като Петното. Всъщност Фидулова каза, че ще поканят всички, които така и не ги удостоиха с присъствие – включително и Бисеров, който също би шута на комисията и отказа да дава обяснения пред депутатите.
Същата сценка по схемата на играта „тука има – тука нема“ се повтори и в късния следобед на заседанието на комисията по скандала „Ало, Ваньо“, водена от Йордан Цонев. Членовете й обаче се зарекоха, че изобщо няма да го канят повече – докладът им ще е готов и внесен в Народното събрание до 10 април.
Ако трябва да бъдем честни, поведението на Борисов е укоримо, но и разбираемо. Той трудно би се „пречупил“ да иде да се обяснява. А освен това, със или без неговото участие, от двете парламентарни „разследвания“ просто нищо фатално няма да произлезе. Единственият резултат от това депутатско напъване е публичността, която липсва при разследването на фактите по обичайния ред от следствие и прокуратура. Други последици обаче няма – както самата Фидулова казва, комисиите не са разследващ орган, те нямат нито правомощията да съберат достатъчно достоверни данни, които да се ползват като доказателства, нито пък могат да осъдят някого. Могат да напишат доклад, в който да преповторят кой какво им е казал – и толкова.
Далеч по-трудно за разбиране обаче е защо същия ден Борисов пропусна да се яви и пред Софийския районен съд, за да разкаже там с какво още го е обидил Бареков – освен с твърдението, че е тъп. Това е второ дело, което бившият премиер води срещу Бареков – този път защото го оклеветил, че по време на своето управление е натрупал лично богатство от 4 млрд. лева. Заради липсата на Борисов съдията Мила Лазарова от СРС бе на косъм да прекрати делото, но се размисли – то бе отложено за 16 юни. Защото драмата по този процес е по-друга: Бареков се оказа неуловим за съдебните призовкари, които просто не могат да го намерят и да му връчат призовка.
За разлика от Борисов, който заложи на играта на криеница, Цветанов чинно се яви в съда за делото си, което също се гледа навръх 1 април (вторник). В положението на Цветанов, който вече има три висящи производства зад гърба, обаче място за шегички няма. Затова съвсем логично бе, че Цветанов директно мина в контраатака с помощта на двете си юридически остриета: адвокатите Менко Менков и Ханс Петер Ул. Германецът за пореден път обвърза бъдещото решение на съда по делото срещу Цветанов с оценката на Европа дали сме правова държава, или не. А Менко Менков обяви, че е поискал среща с шефа на Бюрото за контрол на СРС-тата Бойко Рашков и е пуснал жалба, защото сега пък Цветанов е бил подслушван. Така и не стана ясно каква връзка има това с обвинението срещу бившия силов министър, но пък обръщането на ролята му от подсъдим в жертва на прокуратурата, поне от гледна точка на предизборното изчистване на имиджа му, определено ще има ефект.
Тепърва ще стане ясно какъв ще е резултатът от тези тактики и стратегии. А крайната оценка все пак ще я пишат не депутатите, дори не съдиите, а избирателите – всички тези циркове се правят все заради тях…
